Самюел Бьорк
Совата (42)

40.

Холгер Мунк очевидно се беше наспал добре — стоеше усмихнат пред екрана в заседателната зала и чакаше всички да се настанят. Габриел Мьорк не се чувстваше толкова добре. За първи път от началото на разследването се бе поколебал дали да не си остане вкъщи. Да си вземе почивен ден, за да се дистанцира малко от всичко това. Видеото, което гледа, съвсем го бе разстроило, беше му лошо, да не би да се разболяваше от грип? А и приятелката му беше бременна, вече в седмия месец, би било хубаво да прекара един ден с нея. Да се помотаят заедно из града. Да купят някои бебешки принадлежности за момченцето, което скоро щеше да се появи на бял свят.

Но все пак отиде, защото знаеше, че това са само оправдания. Причината за липса на особено желание, естествено, бе тази работа със Скункс. Очакваше да му задават въпроси. Налагаше се да намерят Скункс и отговорността, разбира се, бе на Габриел, обаче, честно казано, младият хакер нямаше представа къде да го открие.

— Добре, добро утро на всички — приветливо поздрави Мунк от подиума до проектора, когато всички утихнаха. — Извинявам се, че вчера се изгубих. Остарявам, сигурно затова.

Той намигна и някои от присъстващите се засмяха в отговор.

— Преди да започна, има ли нещо, за което не съм в течение?

Габриел забеляза как Юлва се върти на стола. Първа се бе появила в заседателната зала и очевидно нямаше търпение да сподели някоя своя находка.

— Аз имам нещо — заяви тя, усмихната, но този път не вдигна ръка.

— Да?

— Татуировката.

Юлва се надигна и подаде на Мунк един лист.

Младата жена остана така, не знаеше дали да седне, докато началникът й изучава подадената му разпечатка.

— Аха, чудесно! — приветливо я поощри Мунк. — Какво виждаме?

Той й кимна — знак да остане права и да сподели новата информация с останалите. Габриел виждаше, че Юлва е притеснена, но най-вече горда от откритието си — застанала с ръце в джобовете, тя направи кратка пауза, преди да започне.

— Така, става въпрос за татуировката на ръката на Камила.

Присъстващите й отвърнаха с кимане.

Конска глава и под нея буквите „А“ и „F“.

— През нощта останах будна, защото нещо не ми даваше мира. Беше ми позната отнякъде, но не си спомнях откъде.

Юлва се подсмихна и сведе поглед, преди да продължи. Явно й беше леко неловко да стои така пред всички, но беше и доволна.

— Та… да, не можех да заспя. Лежах и размишлявах и изведнъж ми хрумна. Онази чертичка между буквите, нали се сещате?

Мунк беше намерил снимката на татуировката, светеше върху стената зад него. Ръката на Камила. Конската глава. Буквите „А“ и „F“.

Юлва се приближи до стената и посочи с пръст. Присъстващите насочиха към нея любопитни погледи.

— Ами ако тази чертичка не е чертичка, а буква? Виждате ли?

— „L“ — колебливо кимна Миа.

— Именно — усмихна се Юлва. — Ами ако буквите не са „А“ и „F“, ами… Вижте.

Тя отново посочи към стената.

— „ALF“? — прозина се Къри. — Онзи тип се казва Алф?!

Присъстващите се засмяха.

— Какво? — огледа се Къри.

Габриел не знаеше какво се случва с него, но в последно време изглеждаше много разсеян, не приличаше на себе си.

— Продължавай, Юлва — подкани я Мунк.

— Да, както казах — поде тя, — нещо ми беше познато, но не успявах да си спомня какво, докато не ме осени идеята за „L“. Не стана веднага, но нощес го намерих в интернет.

Тя отправи поглед към Мунк.

— Разпечатах няколко екземпляра. Може ли?

Мунк кимна с усмивка. Юлва се върна до мястото си и раздаде купчина листове.

— Какво е това? — попита Ким Колсьо.

— „Animal Liberation Front“ — обясни Юлва, отново застанала на подиума до Мунк. — ALF. Това е логото им или поне едно от тях. Конска глава с букви под нея.

В залата се разнесе шепот; момичето сияеше от гордост. Хвърли бърз поглед към Мунк, а той й направи знак да продължи.

— „Animal Liberation Front“ е основан в Англия през далечната 1974 г. и днес има активисти в повече от четирийсет страни. Известни са с агресивното си поведение спрямо хора или компании, които държат животни в плен, и най-вече спрямо лаборатории, използващи опитни животни. Някои ги смятат за терористична организация, действаща в името на животните. Не се колебаят да прибягват до доста груби, дори незаконни средства за постигане на целите си.

— И се подвизават и в Норвегия? — попита Миа.

— Това е странното: и да, и не — отвърна Юлва. — В Норвегия организацията се нарича „Фронт за освобождение на животните“ и е била най-активна между 1992 и 2004 г. Предприели са множество нападения срещу ферми за кожи, магазини за кожени палта и подобни. Имат си сайт, но не е актуализиран от 2009 г., така че не съм сигурна дали още упражняват някаква дейност, или не, или пък действат по-прикрито, под друго име, или… знам ли.

Юлва отново погледна Мунк и той й кимна да седне.

— Значи нашата приятелка Камила Грийн е имала на ръката си татуировка с логото на организация за защита на животните, „Animal Liberation Front“.

Мунк се загледа в получения от Юлва лист и й се усмихна.

— Много добра работа си свършила. Браво, Юлва!

Гордото момиче отвърна на усмивката му.

— Бих искал да продължиш. Виж какво ще откриеш. Всичко, касаещо „Фронт за освобождение на животните“: дали в последно време е имало подобни набези, дали можем по някакъв начин да ги обвържем с Камила. Лудвиг ще ти помогне с архивите и с всичко, от което имаш нужда. Съгласни?

Юлва потърси с поглед Лудвиг. Той се усмихна и кимна.

— Добре — каза Мунк. — Чудесно начало на деня.

Габриел предположи, че сега началникът му ще излезе да пуши, но той не го направи. Вместо това включи проектора, беше видимо нетърпелив, сякаш искаше да навакса проспаното време.

— Вече имаме много факти, твърде много, така че е добре да ги отсеем.

Кимане от аудиторията.

— Първо уликата от разсадника. Марихуаната.

Погледна Ким Колсьо.

— Не е много — седем-осем стръка.

— Какво да мислим? Има ли отношение към нашия случай?

Ким сви рамене.

— Много е рано да се каже, но си струва да проверим. Не е от ресора на нашия отдел, а се съмнявам, че от Службата за борба с наркотиците ще се заинтересуват от толкова малко количество, но според мен Хелене Ериксен има за какво да отговаря.

— Ако е знаела — вметна Мунк.

— Естествено — кимна Колсьо. — Но все някой там е знаел и това би могло да ни доведе до нещо.

— Именно. Напълно съм съгласен. Трябва да ги навестим още днес. Ще се заемеш ли, Ким?

Колсьо кимна:

— Няма проблем.

— Чудесно — възкликна Мунк. — И понеже така и така отиваш там — бележката с нарисуваната сова. Дотук това е най-силната ни улика. Виждал ли я е някой? Дали някой от тях не я е написал? Известно ли е нещо за нея? Нали разбираш?

Ким Колсьо отново кимна:

— Ще се погрижа.

— Ще дойда с теб — заяви Къри.

— Отлично — одобри Мунк и премина на следващата снимка. — Перуката?

— Да — обади се Лудвиг и си погледна бележките. — Доста скъпа вещ, истинска коса, не може да се купи навсякъде. Не се продават на много места в Норвегия, но има един магазин на име…

Прелисти записките си.

— „Перуките на Рюх“, намира се в квартал „Фрогнер“. Можем да започнем оттам. Ако е купена от тях, е възможно да са записали данните на клиента. В противен случай най-малкото ще ни насочат откъде е.

— Добре. — Мунк пак натисна бутона. — Стигаме до тези.

Габриел трепна при вида на двете снимки. Забеляза, че някои от колегите му реагираха по същия начин.

— А? — Къри се вторачи в екрана.

— Анете? — Мунк кимна на русокосата прокурорка.

— Както навярно знаете — започна Голи, — преди няколко дни получихме самопризнание. Джим Фюглесанг, на трийсет и две години, не живее много далече от мястото, където е открита Камила. Пациент на психиатрията в Дикемарк — доколкото разбрахме, многократно е приеман и изписван. Както ви е известно, не той е извършителят според нас. Интересното е, че когато дойде в „Грьонлан“, носеше тези снимки.

Габриел разгледа изображенията с любопитство. Снимки на котка и на куче. Убити и разположени по същия начин като Камила Грийн. Върху постеля от пера. В пентаграма от свещи.

— Божичко! — възкликна Юлва.

— Какво, по дяволите, е това? — избоботи Къри.

Мунк сви рамене.

— Не ни е съвсем ясно. Какво виждаме? Предложения?

Огледа колегите си.

— Дявол да го вземе — отново се обади Къри. — Същият гротесков ритуал. С две животни. Що за изрод е този?!

Той веднага потърси с поглед Миа.

— Както отбеляза Мунк, не сме съвсем наясно — повтори тя; днес бе необичайно мълчалива.

Очевидно от известно време изучаваха снимките, без да разберат значението им. Габриел не знаеше защо останалите от екипа ги виждат едва сега, но Мунк и Миа винаги имаха основание, затова не се замисли много. Ужасяваше го това, което предстоеше. Щеше да дойде неговият ред. Щяха да го разпитват за Скункс.

— Не успяхме да говорим с този Джим Фюглесанг, защото…

Мунк отново се обърна към Анете Голи.

— Вчера се свързах с главния лекар в Дикемарк и той категорично забрани да безпокоим Фюглесанг. Явно цялата тази история му е дошла в повече и вече не говори. Седиран е, струва ми се, не ми съобщиха подробности заради лекарската тайна, но така разбрах.

— Но ще го разпитаме, нали? — попита Мунк.

— Разбира се — увери го Голи. — При първа възможност.

— Къде е направил снимките? Кога? Трябва да се опитаме да разберем веднага щом обстоятелствата позволят.

Мунк се извърна към стената с гротесковите фотографии на животните.

— Миа?

Миа Крюгер стана и се приближи към Мунк. Днес ставаше нещо с нея — Габриел не можеше да прецени какво точно — имаше нещо в очите й, в цялото й поведение — изглеждаше изключително изтощена, отнесена.

— Както отбеляза Холгер, още не сме осмислили връзката, но несъмнено я има. Свързано е с убийството на Камила Грийн. Не е възможно да е случайно.

Посочи снимките.

— Перата. Свещите. И не на последно място положението на ръцете или в случая — на лапите. Виждате ли? Разположени са под същия ъгъл като ръцете на Камила. Една нагоре и една надолу и настрани. На дванайсет и на четири часа. Но защо? Все още нямаме идея.

Миа като че ли понечи да каже още нещо, но размисли и се върна на мястото си. Днес наистина не беше на себе си.

Мунк отново се обърна към присъстващите.

— Непосредствени впечатления?

— Ненормален идиот! — изръмжа Къри.

— Благодаря, Къри. Други идеи? Асоциации? Каквото и да е.

Всички мълчаха. Останалите изглежда бяха също толкова потресени от снимките пред тях, колкото и Габриел.

— Добре, оставяме това засега. Докато не успеем да поговорим с въпросния Джим Фюглесанг.

Мунк погледна Анете Голи, а тя му кимна.

— Хубаво. — Той отново натисна бутона.

На стената се появи нова снимка и Габриел пак се сепна, но другите запазиха спокойствие. Явно вече се бяха запознали с нея, след като той повърна и се наложи да се прибере вкъщи — все още малко се срамуваше. Никак не подобаваше на полицай. Не се чувстваше особено уверен. Заразглежда любопитно снимките. Явно бяха кадри от филма, увеличен детайл от стената зад колелото, задвижвано от Камила, за да получи храна.

Пернат силует?

Човек с пера?

Габриел настръхна. Ето че се завърна: усещането след ужасяващия филм. Гаденето. Стегна се и забеляза, че и колегите около него са притихнали. Изведнъж тягостна сериозност изпълни залата.

Мунк мереше думите си, преди да изрече нещо.

— Както вчера обсъдихме, струва ни се, че тук виждаме извършителя.

— Дяволите да го вземат — изруга Къри, поклащайки глава.

— Не е съвсем ясно — Мунк посочи образа, — но изглежда тук седи човек.

Габриел забеляза с каква мъка говори началникът му.

— Наблюдава я — смотолеви той, после се опомни. — Камила е в плен. И има зрител. Някакъв човек…

— Човек-птица! — възкликна Къри. — Какво е това, за бога?! Кой, по дяволите, има пера по тялото си?!

Всички гледаха Миа, очакваха да им даде някакъв отговор, да им помогне да разберат, да намерят някаква логика, но тя продължаваше да мълчи.

— Според нас този… как да го наречем… силует я наблюдава. Затворил я е, за да я гледа. Дали за собствено удоволствие? Не знаем.

Габриел проследи как Мунк поглежда към Миа — това бе нейната област, обикновено тя им обясняваше ненормални работи от този род, ала тя седеше мълчаливо на мястото си.

— Добре. — Мунк се почеса по главата. — Човек с пера. Покрит с перушина. Камила беше положена върху постеля от пера. Убитата котка лежи върху пера. Кучето лежи върху пера. Тук е налице нещо, което явно все още не схващаме, но трябва да го имаме предвид.

Отново хвърли поглед към Миа, ала не получи ответ.

— Пера от сова — уточни Лудвиг Грьонли.

— Да — потвърди Холгер Мунк, видимо облекчен, че някой е взел думата.

— Натъкнах се на нещо странно, но не знам дали ще ни свърши работа.

Лудвиг отново се вторачи в записките си.

— Какво? — попита Мунк.

— Намира се много назад в архива, не е от първостепенна важност. Случайно попаднах на това, не съм убеден, че има някакво значение, но все пак…

— Какво си открил? — изгуби търпение Мунк.

— Взлом преди няколко месеца в Природонаучния музей в квартал „Тьойен“. Незначителен случай, както споменах, но ми направи впечатление, защото е нещо необичайно.

Всички насочиха поглед към възрастния следовател.

— Нали знаете къде се намира? Ботаническата градина в „Тьойен“. Растения, цветя, такива неща. Имат и зоологически кът. И преди няколко месеца…

Грьонли провери в записките си.

— … на шести август е съобщено за обир на тяхна изложба — „Норвежки и чуждестранни животни“ и забележителното е… затова ми привлече вниманието… изглежда са имали отделна витрина с всички видове сови в Норвегия и само те са откраднати. Не е задължително да има нещо общо, но все пак си струва да се проучи.

— Положително — подкрепи го Мунк. — Отлично, Лудвиг. Имаме ли човек за връзка?

Грьонли пак погледна записките си.

— За грабежа е докладвал главният уредник, Тур Улсен. Тук съм си отбелязал. Камила е намерена върху постеля от пера на сова, а някой е откраднал цяла сбирка с норвежки сови.

— Трябва да проверим. Веднага — разпореди Мунк. — Браво, Лудвиг. Миа, ще се заемеш ли?

Миа Крюгер изведнъж вдигна поглед, сякаш пробудена от сън.

— Моля?

— Перата от сова. Взломът в Природонаучния музей. Ще се заемеш ли?

— Да, разбира се — прокашля се тя, макар очевидно да не бе съвсем наясно за какво говори инспекторът.

— Хубаво.

Габриел разбра, че е дошъл неговият ред.

— Този хакер, който е открил видеоклипа, старият ти приятел, Скункс… Имаше ли време да поработиш над това?

Всички погледнаха към него.

— Опитах се, още няма резултат, но продължавам да го търся, аз…

— Добре. Чудесно — прекъсна го Мунк. — Продължавай, виж какво можеш да направиш. Задължително трябва да говорим с него. Трябва да разберем къде се е намирал сървърът.

— Добре — кимна Габриел, едновременно изненадан и облекчен, че така леко му се размина. В началото недоумяваше защо, но после се досети: Мунк се безпокоеше за Миа.

— Може ли да поговорим при мен?

— Моля? — не го разбра Миа; духом не беше в залата.

— Две думи в моя кабинет. Имаш ли пет минути?

Тя вдигна очи и се загледа в него.

— Разбира се.

— Чудесно — обърна се Мунк към присъстващите. — Ако изскочи нещо ново, веднага докладваме, нали? Предлагам довечера пак да се съберем на съвещание, по-късно ще уточня часа.

Колегите му закимаха, а Миа бавно се надигна от стола си и едва ли не с нежелание последва инспектора в кабинета му.