Самюел Бьорк
Совата (31)

29.

Габриел Мьорк седеше в заседателната зала, а Лудвиг Грьонли лепеше снимки на стената. Не каза на никого, защото не искаше да изглежда като превъзбудено момченце, но младият хакер бе прекарал страшно вълнуващ ден на работа, сигурно най-хубавия, откакто го бяха назначили.

Пуснаха го извън участъка. Присъства на разпитите в Хюрюмланския разсадник, по принцип привилегия на Мунк, Миа, Ким Колсьо, но важността на случая или може би по-скоро количеството свидетели, които трябваше да разпитат наведнъж, бе принудил Мунк да изпрати там всички, всички, с изключение на Юлва — тя държеше фронта в участъка и очевидно много им завидя, когато тръгваха.

Габриел я разбираше. Първите месеци той също се чувстваше изключен — руганите и кодовите думи на останалите от отдела, неща, непонятни за него, но сега беше различно. Един вид кръщение. Усмихна се на себе си и отпи глътка от колата на бюрото, а в същия миг влезе Юлва и си придърпа стол до неговия.

— Значи все пак продължавате? — попита момичето с късата прическа и се взря в Грьонли, който тъкмо бе закачил снимка на една от пансионерките в разсадника и отбелязал името й отдолу.

Исабела Юнг.

— Защо „все пак“? — попита Габриел.

— Ами нали го заловихме?

— Не сме сигурни — отвърна Лудвиг Грьонли, залепи още една снимка и написа под нея име.

Паулус Монсен.

— Анете май е напълно убедена — възрази Юлва, отново давайки повод на Габриел да изпита приятното чувство, че не е най-новият член на екипа; Лудвиг се обърна и изгледа късо подстриганото момиче.

— Случвало се е много пъти — обясни й възрастният мъж и взе още една снимка от масата.

— Кое? — не схвана Юлва.

— Хората да поемат отговорност за убийство, което не са извършили. — Габриел хвърли поглед към опитния следовател до стената.

— Именно — потвърди Грьонли и закачи поредната фотография на стената до другите.

Бенедикте Рийс.

— Тя очевидно е съвсем сигурна — подхвърли Юлва и пъхна дъвка в устата си. — Анете Голи.

— Това би бил най-добрият вариант — усмихна се Лудвиг, окачвайки нова снимка над останалите.

Хелене Ериксен.

— Чухте ли нещо? — попита Юлва.

— Още не. — Грьонли залепи още една фотография.

Сесилие Маркюсен

— Надявам се да е той. Да разкриваме вече извършителя. — Младото момиче направи балонче с дъвката.

— Разбира се, но докато не получим потвърждение, е добре да са пред очите ни. Много народ.

Той въздъхна и се загледа в почти готовия колаж от снимки.

— Много гадно — кимна Юлва.

— Мислиш ли? — погледна я Лудвиг Грьонли.

— О, не — извини се младото момиче. — Не стената ти, нямах нея предвид, а целия случай. Гадно е, че са толкова много хората. Не знаеш откъде да започнеш, нали разбирате?

Усмихнат, Грьонли окачи и последната фотография и отстъпи една крачка назад, за да прецени дали е достатъчно прегледно.

— Кои са тези? — Юлва погледна любопитно снимките по стената.

— Хелене Ериксен — надигна се Лудвиг. — Директорката и основателка на дома.

Юлва кимна.

— Паулус Мортенсен. Да кажем, дясната ръка на Хелене. На двайсет и пет. Бивш пансионер, сега е нещо като момче за всичко.

— Ясно.

— Двама учители — продължи Грьонли, като ги посочи. — Карл Ериксен. Ева Дал.

— Що за хора са? — попита Юлва.

— Мунк и Ким разпитваха учителите, така че засега не знаем. Жалко е обаче.

— Кое е жалко? — не разбра младото момиче.

— Че не анализирахме резултатите и не ги обсъдихме всички заедно. Имам чувството, че тук е малък хаос, но както и да е.

Побелелият мъж отново отстъпи назад и се загледа в снимките.

— Само момичета ли са? — полюбопитства Юлва.

— Моля? — Грьонли се бе вглъбил в мислите си.

— Обитателите. Домът само за момичета ли е?

— Не, по принцип не — отвърна Грьонли. — Нали така, Габриел?

— Не, домът е предвиден и за двата пола. Има и къща за момичета, и къща за момчета, но в момента там по някаква причина живеят само девойки. Не стана ясно защо, нали, Лудвиг?

Той хвърли поглед към Грьонли, който поклати глава и се почеса по врата.

— Значи, тези осем момичета са обитателките на дома? — посочи ги Юлва.

От джоба на Габриел се разнесе писукане. Той внимателно измъкна айфона си и го погледна. Искаше да чуе какво казва Лудвиг, но при вида на полученото съобщение от стаята се изпариха и снимките, и колегите му.

Феникс до Електрон, там ли си?

Отне му няколко мига да осъзнае какво е прочел.

Скункс?

Не помнеше откога не бе получавал вести от стария си приятел. Бързо написа отговор.

Тук Електрон. Какво става?

Не минаха много секунди, преди да му отговорят.

Отвън съм. Важно е.

Отвън?

Габриел бързо написа следващия есемес.

И този път отговорът дойде светкавично.

„Марибуесгата“ 13. Имам нещо за теб. Момичето с цвете в устата.

Момичето с цвете в устата?

Камила Грийн?

Какво общо има с това Скунс, по дяволите?

Габриел стремглаво се изправи, смотолеви някакво извинение пред двамата си колеги, бързешком се измъкна от стаята и с все сила се втурна надолу по стълбите.