Никълъс Спаркс
Спасителят (30)

Епилог

Сутринта Тейлър бе завел Кайл да ловят риба. Денис бе решила да остане вкъщи — да поразтреби, преди Джуди да дойде на обяд, а и да си отпочине. Сега Кайл ходеше на детска градина и макар през изминалата година да бе напреднал много, все още се приспособяваше трудно към новата среда. Тя продължаваше да работи с него всеки ден — учеше го не само да говори, но и на други умения, за да не изостава от връстниците си. За щастие беше приел съвсем спокойно скорошното преместване в новия им дом. Харесваше новата си стая — по-просторна, отколкото в първата им къща в Едънтън — и се радваше, че гледа към морето. Денис също харесваше новия им дом. От мястото си на верандата виждаше Тейлър и Кайл на вълнолома, стиснали въдиците. Тя се усмихна блажено, замислена колко естествено изглеждат заедно. Като баща и син, каквито всъщност бяха.

След сватбата Тейлър бе осиновил законно Кайл. На скромната церемония в епископалната църква Кайл бе поднесъл халките на младоженците. Няколко приятели на Денис бяха дошли от Атланта, Тейлър бе поканил десетина свои от Едънтън. Мелиса им кумуваше, а докато си разменяха пръстените, Джуди бършеше сълзите си, седнала на първата скамейка пред олтара. След церемонията Тейлър и Денис заминаха за Окракоук и прекараха медения си месец в малък пансион с изглед към океана. През първата им брачна сутрин двамата станаха преди изгрев-слънце и се разходиха по плажа. Съзерцаваха изгрева и се порадваха на костенурките, носещи се по вълните току до брега. Тейлър стоеше зад нея, обгърнал я през кръста; облегнала глава на гърдите му, Денис се чувстваше на топло и сигурно място при срещата с новия ден.

Когато се върнаха в Едънтън, Тейлър я изненада с проект, начертан лично от него. Планът представяше елегантна крайбрежна къща с широки веранди, ниши с големи прозорци, модерна кухня и дъсчени подове. Купиха парцел в покрайнините на града и строежът започна след по-малко от месец. Пренесоха се точно преди началото на учебната година.

Денис вече не работеше в „Ейтс“; двамата с Тейлър вечеряха там от време на време, за да навестят Рей. Той си беше същият — сякаш никога няма да остарее. На сбогуване винаги се шегуваше, че Денис може да се върне на работа, когато поиска. Въпреки добронамерения хумор на Рей обаче работата не й липсваше.

Понякога кошмарите продължаваха да измъчват Тейлър, но през последната година той я бе изненадал със своята всеотдайност. Макар и зает със строежа на новата къща, се прибираше вкъщи през обедната почивка и никога не работеше след шест. Миналата пролет беше станал треньор на детския бейзболен отбор на Кайл. Кайл не беше най-добрият играч, но не беше и най-лошият. Почивните дни прекарваха заедно. През лятото бяха посетили „Дисни Уърлд“; за Коледа купиха употребяван джип „Чероки“.

Оставаше единствено бялата ограда, която щеше да се издигне около двора следващата седмица.

Денис чу таймера на печката и се изправи. Отиде в кухнята и извади ябълковия пай от фурната. На котлона къкреше пилешка яхния и из къщата се носеше аромат на бульон.

Тяхната къща. На Макейдънови. Макар да се бяха оженили преди повече от година, все още й беше приятно да си го повтаря наум. Денис и Тейлър Макейдън. Намираше го за изключително благозвучно.

Тя разбърка яхнията — вреше от час и месото бе започнало да се отделя от костите. Кайл и досега не ядеше с охота месо; преди няколко месеца обаче тя го беше придумала да опита пиле. Увещава го цял час, но накрая той преглътна хапка; през следващите седмици постепенно започна да хапва повече. Сега, в дни като този, всички споделяха заедно семейния обяд. Както си му е редът.

Семейство. Харесваше й как звучи и тази дума.

Тя погледна през прозореца и видя Тейлър и Кайл да прекосяват моравата към бараката, където държаха въдиците. Тейлър окачи двете въдици, а Кайл сложи кутията с такъмите на пода. Тейлър я подритна, за да не препречва входа и след малко двамата изкачиха стълбите на верандата.

— Здрасти, мамо — поздрави звънко Кайл.

— Хванахте ли нещо? — попита тя.

— Не. Нямаше риба.

Както всичко друго в живота й, умението на Кайл да говори се бе подобрило значително. Не беше съвършено, но той постепенно настигаше връстниците си. И най-важното — тя беше спряла да се тревожи толкова.

Тейлър целуна Денис.

— Къде е малкият човек? — попита той.

Тя кимна към ъгъла на верандата.

— Още спи.

— Не трябваше ли вече да е буден?

— След няколко минути… Ще огладнее и ще се събуди.

Двамата приближиха до кошчето в ъгъла и Тейлър се приведе, присвил очи — правеше го често, сякаш не може да повярва, че с негова помощ е създаден нов живот. Протегна ръка и нежно приглади косицата на сина си. На седем седмици тя приличаше повече на перушина.

— Изглежда толкова спокоен — прошепна Тейлър почти благоговейно.

Денис сложи длан върху рамото му. Надяваше се някой ден синът им да прилича на баща си.

— Красив е — каза тя.

Тейлър погледна през рамо към жената, която обичаше, после пак се обърна към сина си. Наведе се и го целуна по челцето.

— Чу ли, Мич? Майка ти мисли, че си красив.