Аби Глайнс
Твърде далеч: Пропадане (22)

Двадесет и втора глава

— Хей, момиче, какво става? — попита Джими и вдигна ръце да ме хване, когато влетях в кухнята.

Изхълцах и едва преглътнах плача, който заплашваше да раздере гърлото ми.

— Това там беше брутално, отвратително, но поне Ръш дойде на помощ — потупа ме по гърба и ме прегърна.

Не можех да му кажа защо плача, не можех да му кажа, че съм се превърнала в мръсната тайна на един богат млад мъж. Не исках Джими да знае колко евтина съм… или може би се бях обезценила. Не, не плачех заради това, че някаква тъпа кучка е изсипала табла с храна отгоре ми в зала, пълна с хора.

— Джим, излизай навън. Имаме нужда от хора. Аз ще говоря с Блеър — каза Уудс, докато влизаше в кухнята.

Джими ме прегърна силно, взе таблата си и преди да излезе, каза на Уудс:

— И да бъдеш мил с моето момиче!

Уудс не отговори веднага. Гледаше ме изпитателно. Бях сигурна, че това е краят. „Ти си виновна. Сега си събирай багажа“.

— Ще ти припомня, че те предупредих, че Нан е завистлива и ревнива кучка. Това, което направи тази вечер, не е по вина на Ръш — изръмжа недоволно той и поклати глава. — Но сега не мога да не призная, че вината за случилото се е моя. Не очаквах да направи такова нещо. Моята бивша приятелка, която не мога да разкарам.

Флиртуваше ли с мен?

Облегнах се на плота и си поех дъх.

— И като се има предвид разигралата се драма, не искам да излизаш там. Остани тук да приготвяш таблите. Ще направя така, че да получиш същите пари, които би изкарала, ако беше останала навън.

— Благодаря. Мога ли да се преоблека преди това? — попитах. Исках да махна миризмата на охлювите от себе си. Уудс се усмихна.

— Да, иди и вземи една от униформите, които обличаш, когато си на количката. Всички униформи, които имахме, вече са раздадени за тази вечер.

Отблъснах се от плота и тръгнах към вратата.

— Не бързай, почини си, ако трябва. Засега всичко тук е наред — извика той, когато излизах от кухнята.

Ръш и Нан бяха в коридора и по всички личеше, че се карат. Нан ме изгледа с ледения си поглед. Виждах гнева в очите на Ръш. Само му създавах неприятности. Не беше нужно на всяка крачка да се убеждавам в това. Сега се караха, да, но те бяха семейство: щеше да им мине и да се сдобрят.

С парите от тази вечер щях да мога да се изнеса. Утре щях да си намеря жилище, защото нямаше да бъде възможно да продължавам да спя под един покрив с Ръш. Отворих вратата да се махна от коридора.

— Блеър, чакай.

— Ръш, остави я да си ходи — каза заканително Нан.

— Не мога.

Вратата зад мен се затвори. Опитах се да блокирам разговора им. Нямаше защо да се заблуждавам, че Ръш би ме защитавал или че би се борил за мен.

Вратата се отвори и той изскочи след мен.

— Блеър, моля те, почакай — умоляваше.

Спрях и се обърнах. Той тичаше към мен. След секунди вече стоеше пред лицето ми.

Нямах какво повече да му казвам. Вече бях казала всичко.

— Съжалявам. Но не си права. Не съм те пренебрегвал тази вечер. Влез и питай когото искаш. Ако някой е имал въпроси или съмнения какво изпитвам към теб и защо не можех да откъсна очи от теб, докато вървеше из залата с проклетата табла, вече всичко е станало ясно.

Той млъкна, прокара ръка през косата си и тихо изпсува.

— После забелязах изражението ти, когато видя Бети и Джейс. И сякаш някой разпори гърдите ми. Не знам какво точно си си мислила, но знаех, че осъзнаваш кое е най-грешното и грозното тази вечер. Не трябваше да си там и да сервираш на тези хора. Трябваше да си до мен. Исках да си до мен. Бях толкова напрегнат някой да не ти направи нещо, да не ти каже нещо обидно, че през цялото време забравях да дишам — каза и протегна ръка към свития ми юмрук. — Ако можеш да ми простиш, обещавам това никога да не се повтори. Обичам Нан, но дотук с капризите й. Тя ми е сестра и има проблеми с хората, върху които трябва да поработи сама. Казах й, че ще говоря с теб за всичко. Има неща, които трябва да знаеш.

Затвори очи и си пое дълбоко дъх.

— Опитвам се някак да приема факта, че след като ти кажа, може да се обърнеш, да си тръгнеш и никога да не се върнеш при мен. И това ме плаши. Много ме плаши. Не знам какво е това между нас, но от мига, в който те видях за пръв път, знаех, че ще преобърнеш света ми. И бях изплашен, ужасен. Но колкото повече те гледах, толкова повече ти ме привличаше като магнит. И най-краткото разстояние не беше достатъчно близо.

Той беше готов да се отвори за мен и да ме пусне в себе си. Не ме е използвал. Не бях само поредното момиче — изчукано и метнато настрани. Беше готов да ме пусне в света на тайните си. Сърцето ми се предаде. Бях се борила смело, бях се противила, удържах укреплението, за да не го превземе. Но той успя да го завладее и сега беше негово.

Да го видя така сломен и податлив — това беше последната капка. Пропадах в бездната на това чувство. Пропадах със страшна сила. Това стигна твърде далеч. Пропадах в любовта си към Ръш Финли.

— Добре — нямаше какво повече да кажа. Той ме притежаваше.

— Добре? — повтори разочаровано.

— Добре. Ако наистина толкова силно искаш да ме задържиш и си готов да се отвориш за мен, добре.

Нямаше да му казвам, че го обичам. Беше прекалено рано. И би си помислил, че съм прекалено малка, за да го обичам истински. Това беше нещо, което щях да държа в сърцето си, да го пазя, докато бъда сигурна, че е дошло времето да го кажа на глас. Защото… може би наистина бях прекалено малка. Но това не означава, че чувствата ми не бяха зрели.

На устните му се появи лека усмивка.

— Току-що разголих душата си пред теб, а ти имаш да ми кажеш една-единствена дума? Добре?

— Ти каза всичко, което исках да чуя. Сега ме имаш. Какво ще правиш с мен?

Той се засмя тихо и съблазнително и ме придърпа към гърдите си.

— Мисля, че секс на седемнадесета дупка до езерото би бил чудесен развой на вечерта.

Наклоних глава и се замислих над предложението.

— Проблемът е, че трябва да се преоблека и да се върна да работя в кухнята до края на вечерята.

— Мамка му — въздъхна тежко.

Притиснах устни към линията на челюстта му.

— И ти трябва да се върнеш при сестра си — напомних му.

Ръцете му ме стискаха здраво.

— Мога да мисля само за едно: да съм в теб. Да си притисната към мен и да слушам онези сладки, възбуждащи звуци, които издаваш.

О! Сърцето ми заподскача като лудо само докато си го представях.

— Ако имах сили да те оставя след секс, бих те вкарал в онзи офис, бих те заковал на стената и бих се заровил в теб, но не мога да те чукам на крак, не и теб. Прекалено си красива за такъв секс. И после няма да мога да си тръгна.

Докато го слушах, бях започнала да дишам с изключително голямо усилие. Стисках раменете му, сякаш се давех, а той беше спасителният пояс.

— Иди се преоблечи. Ще чакам тук, за да не се изкушавам. После ще те изпратя до кухнята — каза и бавно разтвори ръце да ме пусне.

Нуждаех се от време да възвърна самоконтрола си, защото имаше огромна опасност да скоча обратно в ръцете му. После се обърнах и забързах към офиса.

Не го видях повече до края на вечерята. Разделихме се пред кухнята след кратка целувка.

Нощта беше безкрайно дълга, имах чувството, че никога няма да свърши. Бях изтощена. Приготвянето на храната беше по-трудно, отколкото изглеждаше.

След като всички си тръгнаха, трябваше да разчистим. Три часа след това — почти в четири сутринта, излязох от кухнята и се запрепъвах към колата си. Не знам защо си мислех, че Ръш ще е навън и ще ме чака в колата си. Това би означавало да спи в колата си. Не, идеята ми се стори нелепа.

Качих се в колата и подкарах към къщата му. На другия ден нямаше да ходя на работа, така че можех да се наспя. И най-важното: нямаше да се налага да търся апартамент.

Още преди да паркирам, забелязах, че осветлението в стаята му е включено. Целият горен етаж грееше на фона на потъналата в мрак къща.

Входната врата не беше заключена. Отворих, после тихичко затворих след себе си. Питах се дали Ръш все още ме чака, или е заспал, без да загаси осветлението. Дали да се кача в моята стая, или да отида при него? Тръгнах към стълбите и го видях. Седеше на пода, облегнал гръб на стената. Гледаше право в мен.

Какво правеше, за бога?

Той стана и тръгна към мен. Изглеждаше отчаян. Съсипан. Не можех да разбера защо.

— Искам те горе, сега — каза с напрегнат глас, звучеше като обезумял.

Сърцето ми заблъска. Какво се бе случило. Добре ли беше? Да не би някой да бе пострадал?

Тръгнах бързо след него. Той затвори вратата след нас и я заключи. Никога преди не беше заключвал. Ръцете му вече бяха навсякъде по тялото ми. Дори не бяхме започнали да се катерим по стълбите. Сякаш бе обсебен от подивял дух. Прокара ръце по гърба ми, по дупето ми и в следващата секунда вече разкъсваше ризата ми. Чух как копчетата летят във всички посоки. Това беше ризата от униформата ми. Отворих уста да попитам какво става, но той веднага покри устните ми със своите, езикът му се усука около моя, ръката му вече разкопчаваше късите ми шорти и ги плъзгаше по краката ми.

Издаваше звуци като гладно животно, а тялото ми реагираше с бясна скорост. Усещах влагата между краката си и пулсиращата болка на очакването. Ръш ме облегна на едното стъпало и бързо махна обувките ми. После се хвана за коленете ми и ги разтвори. Нямах време да реагирам. Докато разбера какво става, устата му беше между краката ми, езикът му се плъзгаше нагоре-надолу и после влезе в мен.

Кожата ми, все още чувствителна след дивия секс предната нощ, реагираше на всяко докосване на устните и езика му. Чувах се как крещя името му. Облегнах се на лакти и гледах как задъхано целува вътрешността на бедрата ми и после пак заравя устни между тях, за да ме остави без дъх и умоляваща за още.

— Мое. Това е мое — повтаряше го като мантра и ме гледаше в очите. Беше напълно полудял. Прокара средния си пръст между долните ми устни и без да откъсва очи от мен, каза: — Това сладко пиче е мое, Блеър. Само мое.

Бях готова да се съглася с всичко само и само да ми позволи да свърша. Но преди това исках да го почувствам в мен.

— Кажи ми, че е мое — настояваше той. Кимнах, а той вкара единия си пръст в мен. От устните ми избяга вик на екстаз. — Кажи ми, че е мое.

— Твое е, Ръш. Моля те, чукай ме.

Очите му бяха толкова големи, разширени, сякаш не можеха да поберат лудостта на страстта му. Изправи се и бързо събу пижамата си. Беше много възбуден.

— Без презерватив тази вечер. Искам да те почувствам цялата — каза и се наведе, разтвори краката ми. Пенисът му беше пред влагалището ми. Не влезе бързо и лудо, както очаквах, а бавно и внимателно.

— Боли ли те? — попита и спря да се движи.

Малко болеше, но не исках да признавам. Исках да видя как губи контрол, не желаех да се въздържа заради мен.

— Не — побързах да го уверя.

Той прехапа долната си устна и леко се отдръпна назад.

— Тези стълби са прекалено твърди за теб. Ела тук — изрече, изправи се, хвана ме като бебе в ръцете си и ме понесе по стълбите. Никой никога досега не ме беше носил на ръце. Трябва да кажа, че беше страхотно изживяване. Опряла глава до голите му гърди, в голите му ръце… невероятно. — Ще направиш ли нещо за мен? — попита и нежно целуна носа и клепачите ми.

— Да.

Той спря до леглото и ме пусна да стъпя на краката си.

— Наведи се напред така, че гърдите ти да опрат в леглото. Сложи ръце над главата си. Нека дупето ти да остане нагоре.

Ами… добре… Не питах защо, но май вече се досещах. Наведох се напред, опрях гърди в леглото и сложих ръце над главата си. Ръката му бавно мина по дупето ми и от гърлото му се изплъзна звук на възхищение.

— Имаш най-прекрасния задник, който някога съм виждал — каза с обожание.

Хвана таза ми с две ръце и бавно влезе в мен, като в същото време ме придърпваше назад. Сега го усещах по-дълбоко.

— Ръш — извиках, когато усетих лека болка. Беше много навътре и опираше някъде, където определено болеше.

— Мамка му, много съм навътре!

Веднага се изтегли леко назад и тазът му започна да се движи с познато вече темпо.

Тялото ми се катереше нагоре към оргазма, но се опитвах да се задържа при него, затова стисках и мачках чаршафите. Вече знаех какво неземно изживяване ме очаква. Краката ми трепереха от насладата, която се трупаше в мен. Ръш плъзна ръката си по клитора ми и започна да го търка с палец.

— Господи, толкова мокра, течеш — говореше задъхано.

Мускулите на краката ми се изопнаха. Беше толкова хубаво, че чак болеше. Оргазмът ме заля, краката ми се вцепениха, палецът му продължаваше да се движи по клитора ми. Исках да пищя и да го моля да ме пощади. Не знаех дали ще оживея след такова изживяване. Тогава усетих как бързо излиза от мен, чух вика му и след секунди се строполи на леглото до мен. Разбрах, че е излязъл от мен миг преди да свърши.

— Мамка му! Само ако знаеше колко невероятно изглежда задникът ти сега — каза без дъх.

Обърнах глава към него, но не успях да я вдигна.

— Защо?

От гърдите му се откъсна лек смях.

— Ами… да го кажем с други думи: налага се да те почистя.

Едва сега усетих нещо топло върху дупето си. И разбрах. Засмях се и зарових лице в дланите си.

Лежах и слушах как водата в банята тече, после стъпките му, докато се връщаше при мен, допира на топлата кърпа, докато бавно и грижовно ме почистваше от спермата. Започнах да заспивам. Бях изтощена.

Последната ми мисъл беше, ако заспя, дали някога ще се събудя.