Аби Глайнс
Твърде далеч: Пропадане (19)

Деветнадесета глава

Усещах мъчителното му дишане в ухото си и тежестта на тялото му. Беше приказно. Исках да остане така завинаги. В мен. Неподвижен, заровен в мен.

Когато повдигна тялото си и се изправи нагоре, аз затегнах ръце около него. Това го накара да се разсмее.

— Ще се върна. Нека първо се погрижа за теб — изрече, целуна ме по устните и ме остави сама в леглото.

Гледах как разхожда голия си задник и се скрива зад вратата на друго помещение, което очевидно беше баня. Чух как пуска водата, след малко излезе и тръгна към леглото. Напълно гол. Очите ми веднага се залепиха за онази великолепна част под пъпа му. Чух как се смее и засрамено затворих очи да не гледам повече.

— Не се срамувай — отбеляза и разтвори стиснатите ми колене. — Отвори се за мен — добави меко и разтвори краката ми още по-широко. Едва сега забелязах малката мокра кърпа в ръката му.

— Не чак толкова — каза развеселено и старателно ме изми между краката. — Боли ли? — попита загрижено, докато нежно бършеше чувствителната ми кожа.

Поклатих глава. Сега, когато и двамата се бяхме успокоили, това ми се стори ужасно неловко и смущаващо, но пък какъв мил жест да ме почисти! Не бях виждала това във филмите. Така ли правеше след секс с всяка жена?

След малко ме погледна, доволен от свършената работа. Хвърли мръсната кърпа в кофата за боклук до леглото му. После се качи до мен, легна и ме придърпа към себе си.

— Мислех, че не гушкаш, Ръш — казах, а той прокара нос по врата ми и вдиша дълбоко.

— Така беше. Само теб, Блеър. Ти си моето изключение — прошепна, нагласи главата ми на рамото си под брадичката и придърпа завивките върху нас.

Сънят не се забави. Бях на топло. Бях на сигурно. Бях щастлива.

Първото нещо, което усетих, бяха меки, бавни целувки по глезените. Едва се насилих да отворя очи. Ръш беше застанал в долния край на леглото и целуваше краката ми с дяволита усмивка.

— Ето ги очите й. Вече се чудех дали да не започна да те целувам по-нагоре по крака, за да се събудиш. Не че имам възражения. Напротив. Но това би довело до невероятен, фантастичен секс, а след двадесет минути трябва да си на работа.

На работа! Мамка му!

След една секунда вече бях седнала и той се принуди да пусне крака ми.

— Имаш време. Докато се приготвиш, ще отида да направя нещо за ядене.

— Благодаря, но наистина не се налага. Ще си взема нещо от автомата в стаята на персонала.

Наистина правех всичко по силите си, та да не разваля утрото. Не биваше да позволявам да се държим странно един с друг. Да, бях правила секс с този разкошен мъж. Истински, страхотен секс. Или поне според моите представи беше такъв. Сега обаче беше ден и аз лежах гола в леглото му.

— Искам да се нахраниш тук, моля те.

Искаше да остана тук? Сърцето ми подскочи.

— Добре. Трябва да отида до стаята си и да си взема душ.

Ръш погледна към банята си, после към мен.

— Разкъсан съм, защото искам да се изкъпеш тук, но не мисля, че ще мога да се въздържа да не дойда с теб, когато знам, че тялото ти след секунди ще е мокро и обвито в пухкава пяна. Ще искам да съм вътре с теб.

Притиснах чаршафите към гърдите си и му се усмихнах.

— Колкото и примамливо да звучи, ще закъснея за работа.

Ръш въздъхна.

— Да. Ще трябва да отидеш в твоята стая.

Огледах се за дрехите си, но не ги видях никъде.

— Облечи това. Хенриета идва днес. Ще я накарам да изпере и изглади дрехите ти от вчера.

Метна ми тениската, с която беше предната нощ. Когато тя кацна на гърдите ми, усетих аромата му. О, щеше да ми е много трудно да му я върна. Опитах се да я облека, без да позволя на завивката да падне от гърдите ми.

— Сега стани. Искам да те видя — каза тихо и направи крачка назад.

Беше по долнище на пижама. Застана до ръба на леглото и изчака да се изправя. Сторих го, като оставих завивката да падне. Тениската му стигаше под коленете ми.

— Можеш ли да се обадиш и да кажеш, че си болна? — попита, докато очите му обхождаха тялото ми. Заля ме гъделичкаща топлина.

— Не съм болна — отговорих.

— Сигурна ли си? Защото аз определено имам треска — каза и ме притегли към гърдите си. — Снощи беше… изумително — прошепна в косата ми.

Не се бях надявала на такава реакция от него. Очаквах да ме изхвърли, както постъпваше с другите. Но той не направи нищо такова. Той беше сладък. И толкова вкусен и апетитен. Изкушавах се да се обадя и да кажа, че съм болна, но беше петък и трябваше да съм на количката. Ако не отидех, Бети щеше да работи сама, и то в един от най-натоварените дни. Би било жестоко от моя страна. Не можех да й погодя такъв номер.

— Трябва да отида. Разчитат на мен — обясних.

Той кимна и направи крачка назад.

— Знам. Бягай, Блеър. Размърдай това сладко дупе по стълбите и се приготви. Не мога да обещая, че ще те пусна да отидеш на работа, ако продължаваш да стоиш тук и да изглеждаш така съблазнителна.

Засмях се и побягнах покрай него надолу по стълбите. Начинът, по който реагирах, го развесели още повече.

Какъв красив смях!

Ръш беше абсолютно съвършен.

 

 

С всеки изминал ден ставаше все по-горещо. Наистина ми се искаше Дарла да ми разреши да прибирам косата си. Идеше ми да извадя една бутилка от хладилния контейнер и да я изсипя на главата си. Щеше да изсъхне за секунди. Защо мъжете излизат да играят голф в такъв пек? Луди ли са?

Спрях зад първа дупка и веднага забелязах тъмната коса на Уудс. Страхотно. Изобщо не бях в настроение да говоря с него. Джейс най-вероятно чакаше Бети да им занесе напитките, така че можех спокойно да ги подмина. Уудс се обърна и когато ме видя, устните му се извиха в лека усмивка.

— Пак на количката днес? Колкото и да ми е хубаво да те виждам вътре, присъствието ти тук прави голфа наистина интересен — каза закачливо Уудс, докато паркирах количката. Не исках да насърчавам флирта му, но той ми беше шеф и не биваше да го ядосвам.

— По-спокойно, Уудс. Дай няколко крачки назад — чух гласа на Ръш зад гърба си.

Обърнах се и го видях да крачи към нас в сини къси шорти и бяла тениска. И той ли щеше да играе голф днес?

— О, ето защо изведнъж реши да играеш голф с нас? — рече с въпросителен тон Уудс.

Не можех да откъсна очи от Ръш. Беше тук заради мен. Поне така си мислех и се надявах. По време на закуска ме бе попитал къде ще работя днес.

Ръката му се плъзна около кръста ми, придърпа ме към себе си и прошепна в ухото ми:

— Боли ли те?

Тревожеше се, че може да ме боли след снощи и че сега се налага да работя цял ден. Казах му, че съм добре. Наистина бях добре. Просто усещах кожата си малко по-обтегната. Но той продължаваше да се притеснява.

— Добре съм — казах пак тихичко.

Той притисна устни към ухото ми:

— Обтегната ли си? Можеш ли да усетиш, че аз съм бил в теб?

Коленете ми се подкосиха от тона на гласа му. Кимнах.

— Добре. Харесва ми да знам, че можеш да усетиш къде съм бил — каза, отдръпна се от мен и погледна към Уудс.

— Знаех си, че това ще се случи — отбеляза раздразнено Уудс.

— Нан знае ли вече? — попита Джейс, но онзи русият го сръчка в ребрата.

Защо името на Нан се споменаваше във всеки разговор? Дали някога щях да разбера?

— Това не й влиза в работата. Не влиза и в твоята — отговори гневно Ръш. Очите му бяха заковани върху Джейс.

— Дошъл съм да играя голф. Да не говорим за това сега. Блеър, защо не раздадеш напитките на всички и да тръгнеш към следващата дупка — предложи Уудс. Знам, че се шегуваше, но усетих напрежението в тялото на Ръш.

Уудс ме изпитваше. Искаше да види дали сега ще се държа по различен начин, след като Ръш беше готов да покаже пред всички, че съм негова. Бях тук да работя. Това, че бях спала с него, не означаваше, че нещо се е променило в цялата схема на нещата. Това вече го знаех.

Измъкнах се от прегръдката на Ръш и раздадох напитките. Бакшишите ми рязко намаляха в тази група. С изключение на Уудс, разбира се. Грешно бях предположила, че и това ще се промени днес. Видях стодоларовата банкнота, която пъхна в ръката ми. Бях сигурна, че и Ръш я видя. Бързо затворих пръстите си около нея и я набутах в джоба си. Ръш се приближи, пъхна пари в джоба ми, целуна ме нежно и ми смигна, след което отиде да си вземе един стик.

Не исках да давам повече поводи на Уудс да ми напомня за задълженията ми, затова се качих бързо в количката и се отправих към следващата дупка. Телефонът в джоба ми започна да вибрира. Ръш го беше напъхал там тази сутрин, преди да изляза. Беше ми много трудно да свикна с мисълта, че имам телефон. Спрях количката и го извадих.

Ръш: „Съжалявам за това, което стана с Уудс.“

Защо съжаляваше? Нямаше причина да съжалява.

Аз: „Всичко е наред. Той ми е шеф. Нищо не се е случило.“

Пуснах телефона в джоба си и продължих напред.