Морис Дрюон
Френската вълчица (20)

II. СВЕТЛИЯТ ЧАС

„До предобрия и могъщ владетел Гийом, граф Еноски, Холандски и Зеландски.

Скъпи и любими братко, нека бог те пази, привет! Още не бяхме приключили дебаркирането на рицарите ни в морското пристанище на Харидж и кралицата не се беше установила в абатството Уолтън, когато получихме приятната вест, че монсеньор Хенри Ланкастърски, братовчед на крал Едуард, когото тук наричат обикновено лорда с кривата шия, защото главата му е обърната на една страна, е тръгнал да ни посрещне с войнство от барони, рицари и други мъже, свикани от земите им, както и лордовете епископи на Херифорд, Норидж и Линкън, за да се поставят в услуга на кралицата, дамата на сърцето ми Изабел. А и монсеньор ъв Норфолк, конетабъл на Англия, съобщи от своя страна, че идва с доблестните си воини със същите намерения.

Нашите и техните опълчения се срещнаха в градчето Беря-Сънт-Едмънд, където точно този ден имаше пазар, и то по самите улици.

Срещата протече така радостно, че не съм в състояние да ти я опиша. Рицарите скачаха от конете, разпознаваха се и се прегръщаха. Монсеньор ъв Кент и монсеньор ъв Норфолк паднаха разплакали в обятията си като истински братя след дълга раздяла, а месир Мортимър стори същото с херифордския епископ, а монсеньор Кривата шия целуна по бузите принц Едуард, после всички изтичаха към коня на кралицата, за да я приветстват и да целунат ресните на роклята й. Ако бях дошъл в кралство Англия само за да видя това — с каква любов и радост се притискаха около моята дама Изабел, щях да се чувствувам възнаграден за усилията си. При това населението на Сънт-Едмънд, изоставило птиците и зеленчуците, изложени на сергиите, се присъедини към общата радост, а и от съседните села непрестанно прииждаха хора.

Кралицата ме представи любезно, отрупвайки ме с комплименти, на всички английски благородници. Пък и сам можех да се похваля с нашите хиляда холандски копия зад себе си и бях горд, любими братко, с благородното държане на нашите рицари пред отвъдморските феодали.

Кралицата не пропусна също така да подчертае пред всички свои роднини и привърженици, че се е върнала благодарение на лорд Мортимър, при това с толкова силна подкрепа. Тя високо похвали заслугите на монсеньор Мортимър и заповяда да се съобразяват за всичко с мнението му. Впрочем самата кралица Изабел не взема никакво решение, без предварително да се допита до него. Тя го обича и не крие чувствата си. Но това може да бъде само чиста любов, каквото и да приказват злите езици, готови винаги да злословят, защото тя би прикривала по-грижливо чувствата си, ако не беше така. И зная по погледите й към мен, че не би могла да ме гледа така, ако сърцето й не е свободно. В Уолтън се уплаших малко, че приятелството им поради съображение, което не ми е известно, се е поохладило, но всичко доказва, че няма нищо такова и те са много свързани. Това ме радва, защото е съвсем естествено да обичат моята дама Изабел за всичките й красиви и благородни качества. И бих желал всеки да й засвидетелствува същата любов, каквато й давам аз.

Феодалите епископи донесоха достатъчно парични средства и обещаха, че ще получат още от епархиите си. Това ме успокои относно заплащането на нашите рицари, защото се боях да не би помощта на ломбардците, оказана на лорд Мортимър, да се изчерпи бързо. Гореописаните събития станаха на двадесет и осмия ден на септември.

Оттогова сме на път и триумфално напредваме през град Ню Маркет, претъпкан със странноприемници и жилищни сгради и през градчето Кеймбридж, където всичко живо говори латински, та да се чудиш и маеш и където има повече учени хора само в един колеж, отколкото бихте могли да съберете в цялото ви графство Ено. Навсякъде населението и феодалите ни посрещнаха така, че се убедихме колко ненавистен е кралят и каква омраза и презрение са предизвикали към него лошите му съветници. Затова опълченията ни са приветствувани с възгласа: «Освобождение!»

Нашите рицари не се отегчават, както каза Хенри Кривата шия, който, както виждате, използва галантно френски език. Когато чух тези негови думи, се смях цял четвърт час, а и сега се смея, щом се сетя за това! Английските момичета приемат радушно нашите юнаци и това е добре, защото поддържа войнственото им настроение. Колкото до мен, ако си позволя някои волности, бих дал лош пример и бих загубил авторитета, необходим на командира, за да въдвори при нужда ред сред войската си. Пък и обетът, който дадох на моята дама Изабел, ми забранява това и ако го наруша, може би щастието ще измени на експедицията ни. Така че нощите ме измъчват малко, но тъй като яздим продължително, сънят не бяга от мен. Щом се върна от този поход, мисля да се оженя.

Понеже заговорих за женитба, дължа да Ви уведомя, скъпи братко, Вас, както и скъпата си сестра графинята, Вашата съпруга, че младият принц Едуард е все така настроен спрямо Вашата дъщеря Филипа и че ден не минава да не ме пита за нея. Всичките му любовни мисли са си останали като че ли обърнати към нея и Вие сключихте добър и изгоден годеж и съм сигурен, че дъщеря Ви ще бъде винаги много щастлива. Аз се привързах към младия принц Едуард, който като че ли много се възхищава от мен, макар че говори малко. Той често мълчи, както сте ми описвали могъщия крал Филип Хубави, неговия дядо. Възможно е да стане един ден също така велик владетел като крал Филип Хубави и може би преди времето, когато е редно да очаква от бог короната си, ако съдя по онова, което се говори в съвета на английските барони.

Защото крал Едуард е реагирал много жалко на всичко случило се. Той бил в Уестмустърс, когато дебаркирахме и веднага се укрил в Лондонската си кула за повече сигурност. Накарал всички шерифи, които управляват графствата в кралството му, да разгласят по всички обществени места — площади, панаири и пазари — следната заповед, която преписвам за Вас:

«Тъй като Роджър Мортимър и други предатели и врагове на краля и кралството са дебаркирали насилствено начело на чуждестранни войски, които искат да съборят кралската власт, кралят заповядва на всички свои поданици да се противопоставят с всички средства и да ги разгромят. Трябва да бъдат пощадени само кралицата, синът и граф Кент. Всички, които вземат оръжие за борба с нашественика, ще получат високо възнаграждение, а на този, който донесе трупа или само главата на Мортимър, се обещава награда от хиляда лири стерлинги.»

Никой не се подчини на заповедите на крал Едуард, но те се оказаха много полезни за авторитета на монсеньор Мортимър, защото показаха колко високо се оценява животът му и го изтъкнаха още по-недвусмислено за наш военачалник. Кралицата отговори, че обещава две хиляди лири стерлинги на онзи, който й донесе главата на Хю Диспенсър, като оцени на такава сума щетите, които този благородник е нанесъл на любовта на съпруга й към нея.

Лондончани останаха равнодушни спрямо охраняването на своя крал, който докрай упорствува в заблужденията си. Най-разумното би било да изгони своя Диспенсър, който толкова добре заслужава името си. Но крал Едуард се е заинатил и го държи при себе си под претекст, че се бил поучил достатъчно от предишния опит. Същите истории станали някога по повод рицаря Гавистън. Той се съгласил да се раздели с него, но това не попречило да убият после рицаря и да наложат на него, краля, една харта и попечителски съвет, от който с голяма мъка се отървал. Диспенсър поддържал у него това убеждение, както казват, и всеки от тях пролял доста сълзи върху гърдите на другия. Диспенсър дори бил извикал, че предпочитал да умре върху гърдите на своя крал, отколкото да живее здрав и читав далеч от него. Естествено! За него е много изгодно да каже това, защото гърдите на крал Едуард са единствената му крепост.

Така че, тъй като всеки ги е изоставил на грозната им любов, сега те са обкръжени само от стария Диспенсър, от граф ъв Аръндел, роднина на Диспенсър, граф ъв Уорън, шурей на Аръндел, и най-сетне от канцлера Балдок, който не може да не е верен на краля, защото е толкова единодушно ненавиждан, че където и да отиде, ще го разкъсат на парчета.

Скоро кралят се почувствувал недостатъчно сигурен в Тауър и избягал с малката си компания в Уелс, за да вдигне войнство там, като преди това оповестил — на тридесетия ден от септември — булите за отлъчване, отпуснати му от папата срещу враговете му. Никак не се тревожете, любими братко, ако тази вест стигне до вас. Тези були не са издадени всъщност срещу нас. Крал Едуард ги поискал от папата за борбата си с шотландците и никой не се заблуждава относно неправилната им употреба. Затова ни причастяват както по-рано, при това епископите преди всички останали.

Като избягал така жалко от Лондон, кралят поверил властта на архиепископ Ренълдз, на епископ Джон Стратфордски и на епископ Стейпълдън, глава на Екситърската епархия и ковчежник на короната. Но пред бързото напредване на нашите войски стратфордският епископ дойде да се постави на разположение на кралицата, а архиепископ Ренълдз поиска писмено прошка от Кент, при когото бе избягал. Единствен епископ Стейпълдън остана в Лондон, въобразявайки си, че с кражбите си си е извоювал достатъчно привърженици. Но гневът на града се надигнал срещу него и когато решил да бяга, тълпата се спуснала подир него, настигнала го и го убила в предградието Чийр Сай, като така смазали тялото му, че било неузнаваемо.

Това станало на петнайсетия ден на октомври, докато кралицата бе в Уолингфорд, град, обкръжен със земни насипи. Там освободихме месир Томъс ъв Бъркли, зет на монсеньор Мортимър. Когато узна за края на Стейпълдън, кралицата каза, че не си струва да плачем за смъртта на толкова зъл човек и че по-скоро се радва, защото бил й навредил много. А монсеньор Мортимър заяви, че така ще стане с всички, които са желали гибелта им.

Два дни преди това в град Оксфорд, още по-богат на учени от Кеймбридж, месир Орлитън, епископ на Херифорд, се качи на амвона пред моята дама Изабел, аквитанския херцог, кентския граф и всички други благородници и произнесе проповед на тема «Caput meum doleum». Този израз е взет от «Книга на царствата» и означава, че болестта, от която страда тялото на Англия, е в главата на кралството и затова тя трябва да бъде лекувана.

Тази проповед направи дълбоко впечатление на всички присъствуващи, пред които Орлитън описа и изброи нанесените на кралството рани и страдания. И макар че нито веднъж по време на едночасовата си проповед месир Орлитън не произнесе името на краля, всеки мислено го считаше виновник за бедствията. И накрая епископът възкликна, че небесната мълния и човешкият меч трябвала да поразят горделивите нарушители на мира, покварили кралете. Много умен мъж е споменатият херифордски епископ и имам честта често да разговарям с него, макар че той все бърза, когато е с мен. Но винаги чувам някоя мъдра мисъл от устата му. Така например онзи ден ми каза: «Всеки от нас има своя светъл час в събитията на своя век. Дадено събитие озарява заради решителното участие в него ту монсеньор Кент, ту монсеньор Ланкастьр, един по-рано, един по-късно. Така се създава световната история. Моментът, който изживяваме, месир дьо Ено, може да се окаже вашият светъл час.»

Два дни след проповедта, докато все още бяхме развълнувани, кралицата отправи от Уолингфорд прокламация срещу двамата Диспенсър, като ги обвини, че са ограбили църквата и короната, че несправедливо са причинили смъртта на много лоялни поданици, че са обезнаследили, хвърлили в затвора или изгонили от кралството някои най-знатни барони, че са подтискали вдовици и сираци и са измъчили народа с данъци и злоупотреби.

По същото време узнахме, че кралят, който най-напред се бе укрил в град Глостър, собственост на Диспенсър Младия, отишъл в Уестбъри и там ескортът му се разделил. Старият Диспенсър се укрепил в своя град и замък Бристол, за да осуети напредването на войските ни, а графовете Аръндел и Уорън отишли във владенията си в Шропшиър. По този начин те държат граничните уелски провинции на север и юг, а кралят заедно с младия Диспенсър и канцлера си Балдок заминали за Уелс, за да съберат там войнство. Всъщност сега не знаем какао е станало с него. Носят се слухове, че отплавал за Ирландия.

Докато няколко английски опълчения под командуването на чарлтънския граф се отправиха към Шропшиър, за да се бият с граф Аръндел, вчера, двайсет и четвъртия ден на октомври, точно един месец, откакто напуснахме Дордрехт, лесно влязохме сред възторжени приветствия в град Глостър. В същия ден се придвижихме към Бристол, където се бе укрепил стария Диспенсър.

Нагърбих се да превзема тази крепост и най-сетне ще имам случай — какъвто още не ми се е удал, защото почти не срещаме неприятели по пътя си, — да се бия за моята дама Изабел и да й покажа своята доблест. Ще целуна флага на Ено, развяваш се на копието ми, преди да атакувам.

Поверих ви, скъпи и любими братко, преди да замина, последната си воля и не виждам какво бих могъл да променя или добавя. Ако умра, знайте, че съм приел смъртта без огорчение или съжаление, както подобава на рицар, заради благородната защита на жените и нещастните подтиснати и заради вашата чест, честта на съпругата ви, скъпата ми сестра, и дъщерите ви, любими мои племеннички, нека бог закриля всички ви.

Предадено в Глостър на двайсет и петия ден от октомври 1325 година.

Жан“

Месир Жан дьо Ено нема възможност на другия ден да покаже доблестта си и благородната му вътрешна готовност беше напразна.

Когато се появи сутринта с развети флагове и пристегнати шлемове пред Бристол, градът бе решил вече да се предаде и можеха да го превземат само с една тояга. Първенците побързаха да изпратят парламентьори, които се безпокоеха само къде да настанят рицарите. Те изразиха своята преданост към кралицата и предложиха начаса да предадат владетеля си, Хю Диспенсър Стария, единствения виновник, заради когото не бяха могли дотогава да засвидетелствуват добрите си намерения. Щом отвориха вратите на града, рицарите се разположиха в хубавите бристолски домове. Диспенсър Стария бе заловен в замъка си и поставен под охраната на четирима рицари, докато кралицата, престолонаследникът и по-влиятелните барони се настаниха в неговите покои. Кралицата завари там другите си три деца, които Едуард II бе поверил при бягството си на Диспенсър. Изабел се чудеше колко са пораснали за година и осем месеца и ненаситно им се любуваше и ги прегръщаше. Внезапно тя погледна Мортимър, сякаш бурната й проява на радост я накара да се почувствува виновна пред него и прошепна:

— Бих желала, приятелю, бог да бе отредил да бъдат родени от вас.

По инициатива на ланкастърския граф незабавно бе свикан съвет, в който участвуваха епископите на Херифорд, Норидж, Линкън, Ийли и Уинчестър, дъблинският архиепископ, графовете Норфолк и Кент, барон Роджър Мортимър ъв Уигмор, сър Томъс Уейк, сър Уилям Лазуш ъв Ашли, Робер дьо Монтал, Робер дьо Мерл, Робърт ъв Уотвил и месир Анри дьо Бомон^[1].

Опирайки се юридически на факта, че крал Едуард се намирал извън границите на кралството — нямаше значение дали е в Уелс или в Ирландия, — съветът реши да провъзгласи младия принц Едуард за пазител и държител на кралството в отсъствие на суверена. Главните административни функции бяха разпределени отново и Адам Орлитън, мозъкът на бунта, получи длъжността лорд ковчежник.

Наистина крайно време бе да се погрижат за реорганизацията на централната власт. Истинско чудо бе дори, че в продължение на цял месец, докато кралят бягаше, министрите бяха разпръснати и Англия бе кръстосвана от кавалкадата на кралицата и рицарите, митниците функционираха, бирниците събираха криво-ляво данъците, уличната стража бдеше в градовете и общо взето общественият живот протичаше нормално, сякаш по инерция.

И така, временният пазител на върховната власт бе на петнадесет години без един месец. Декретите, които щеше да издава, щяха да бъдат подпечатвани с личния му печат, тъй като държавните печати бяха взети от краля и канцлера Болдок. Още същия ден младият принц председателствува процеса срещу Хю Диспенсър Стария. Това бе първата му проява на владетел. Сър Томъс Уейк, суров и вече възрастен рицар, маршал на войнството, произнесе обвинителната реч. Той представи Диспенсър, уинчестърски граф, отговорен за екзекуцията на Томъс Ланкастърски, отговорен за смъртта на Роджър Мортимър Стария в Лондонската кула (защото старият лорд ъв Чърк не дочака триумфалното завръщане на племенника си и угасна в килията няколко седмици преди това), отговорен за затварянето, изгонването от кралството или избиването на много други благородници, за изземването на имуществата на кралицата и кентския граф, за лошо управление на кралството, поражения в Шотландия и Аквитания, тъй като всичко това бе станало по негово внушение и поради гибелните му съвети. Същите обвинения щяха да бъдат отправяни занапред срещу всички съветници на крал Едуард.

Сбръчкан, приведен, с немощен глас Хю Стария, който толкова години бе проявявал плахо покорство пред желанията на краля, показа колко енергичен може да бъде. Вече нямаше какво да губи и се защищаваше по всяка точка.

Изгубените войни? Това бе заради подлостта на бараните. Отсечените глави? Хвърлените в затвора хора? Тези присъди бяха издадени срещу предатели и бунтовници, посегнали на законната власт, а кралствата рухват, ако тя не бъде зачитана. Секвестирането на владения и доходи бе извършено само за да не могат враговете на короната да си набавят войници и пари. А ако го упрекват за грабежи и присвоявания, нима забравят неговите двадесет и три имения, негови и на сина му, които Мортимър, Ланкастър, Малтравърс, Бъркли, всичките присъствуващи на процеса, бяха подложили на грабеж и опожаряване през 1321 година, преди да бъдат сразени, едните в Шрузбъри, другите — в Бъръбридж? Просто бе възстановил щетите, понесени от него самия, които изчисляваше на четиридесет хиляди ливри, без да смята всевъзможните насилия и издевателства над хората му.

Завърши със следните думи, отправени към кралицата:

— Ах, госпожо! Бог ни дължи справедлива присъда и ако не можем да я получим приживе, той ни я дължи на онзи свят!

Младият принц Едуард бе повдигнал дългите си мигли и внимателно слушаше. Хю Диспенсър Стария бе осъден да бъде влачен, обезглавен и обесен и тази присъда предизвика неговия презрителен отговор:

— Виждам, милорди, че за вас обезглавяване и обесване са две различни неща, но за мен те са само една смърт!

Държането му, много изненадващо за всички, които го бяха виждали при други обстоятелства, внезапно обясни голямото влияние, което бе имал. Този раболепен придворен не беше страхливец, този омразен министър не беше глупак. Принц Едуард одобри присъдата, но вече сам разсъждаваше и започваше да си съставя мнение за държането на хората, издигнати на високи постове. Да слуша, преди да говори, да се осведомява, преди да съди, да разбира, преди да решава и винаги да помни, че у всеки човек е налице способността да извърши и най-добри, и най-лоши постъпки. Това е основната мъдрост за всеки владетел.

Рядко някой е осъждал на смърт свой ближен, преди да е навършил петнайсет години. Едуард Аквитански в първия си ден на власт получи добър урок.

Привързаха краката на стария Диспенсър за ремъците на един кон и го повлякоха по улиците на Бристол. После го откараха на площада пред замъка с разкъсани сухожилия и изпочупени кости и го поставиха на колене пред дръвника. Отметнаха белите му коси, за да оголят врата му. Палач с червена качулка и широк меч отсече главата му. Тялото му, цялото в бликнала от артериите му кръв, бе окачено за мишниците на една бесилка. Набръчканата кървава глава бе забодена на едно копие до него.

И всички рицари, които се бяха заклели в свети Георги да защищават жени и девици, подтиснати и сираци, се наслаждаваха с буйни смехове и весели забележки на зрелището — старческия труп, разсечен на две.