Джон Р. Р. Толкин
Недовършени предания (7) (Под редакцията на Кристофър Толкин)

III
Потомците на Елрос — кралете на Нуменор

от основаването на град Арменелос до Падението

Смята се, че Нуменорското кралство е създадено през трийсет и втора година от Втората епоха, когато на деветдесетгодишна възраст Еарендиловият син Елрос се възкачил на престола в град Арменелос. Оттогава е останал записан в Свитъка на кралете с името Тар-Миниатур; защото според тогавашния обичай кралете си избирали титли на Куенийски (Върховноелфически) език, който се смятал за най-възвишен в света и този обичай се съхранил до дните на Ар-Адунахор (Тар-Херунумен). Елрос Тар-Миниатур властвал четиристотин и десет години. Защото на Нуменорците бил дарен дълъг живот и те съхранявали силите си тройно по-дълго от простосмъртните люде в Средната земя; най-голям бил този дар за сина на Еарендил и по-малък за неговите потомци, а дори и между самите Нуменорци на едни било дадено повече, на други — не толкоз много; и тъй било чак до идването на Сянката, когато дълголетието на Нуменорците взело да чезне^[1].

 

I Елрос Тар-Миниатур

Роден петдесет и осем години преди началото на Втората епоха; запазва силите си до петстотингодишна възраст, сетне доброволно напуска живота през 442 г., след като е царувал 410 години.

 

II Вардамир Нолимон

Роден през 61 година на Втората епоха и умира през 471 г. Наречен Нолимон заради голямата си обич към древни премъдрости, които събира от елфи и хора На възраст 381 години, след смъртта на Елрос, отказва да се възкачи на трона и предава скиптъра на своя син. Въпреки това е вписан като втори нуменорски крал и се смята, че е царувал една година^[2]. От негово време чак до дните на Тар-Атанамир остава обичай кралят да предава скиптъра на своя наследник още приживе; през този период кралете напускат живота още преди да са загубили здравето и разсъдъка си.

 

III Тар-Амандил

Син на Вардамир Нолимон, роден през 192 година. Управлява 148 години^[3] и преотстъпва скиптъра през 590 г.; умира през 603 г.

 

IV Тар-Елендил

Син на Тар-Амандил, роден през 350 година. Управлява 150 години и преотстъпва скиптъра през 740 г.; умира през 751 г. Наричан още Пармаите, защото собственоръчно записва в множество книги легендите и премъдростите, събрани от дядо му. Оженва се късно и първото му дете е дъщеря на име Силмариен, родена през 521 година^[4] — по-късно майка на Валандил. От Валандил произхождат владетелите на Андуние, последен от които е Амандил, баща на Елендил Високи, избягал в Средната земя след Падението. През царуването на Тар-Елендил първите нуменорски кораби отново достигат Средната земя.

 

V Тар-Менелдур

Трето дете и единствен син на Тар-Елендил, роден през 543 година. Управлява 143 години и преотстъпва скиптъра през 883 г.; умира през 942 г. „Истинското“ му име е Иримон; избира титлата Менелдур заради обичта си към звездобройството. Оженва се за Алмариан — дъщеря на Веантур, Капитан на кралските кораби през царуването на Тар-Елендил. Известен със своята мъдрост, добрина и търпеливост. Преотстъпва скиптъра на сина си внезапно, далеч преди положеното време, като политически ход, поради вълнението си от тревогите на Гил-галад, когато елфическият владетел в Линдон забелязва за пръв път, че из Средната земя се надига дух, ненавиждащ Елдарите и Дунедаините.

 

VI Тар-Алдарион

Първороден и единствен син на Тар-Менелдур, роден през 700 година. Управлява 192 години и преотстъпва скиптъра на дъщеря си през 1075 г.; умира през 1098 г. „Истинското“ му име е Анардил; но отрано става известен с името Алдарион, тъй като много се грижи за дърветата и засажда млади гори, за да осигури корабостроителниците с дървен материал. Прославен моряк и корабостроител; често плава до Средната земя, където става приятел и съветник на Гил-галад. Дългите му отсъствия разгневяват неговата съпруга Ерендис и двамата се разделят през 882 година. Единствената му рожба е прекрасната дъщеря Анкалиме. Заради нея Алдарион променя закона за наследяване на властта, тъй че при липса на син (най-голямата) дъщеря на краля да става негова наследница. Тази промяна е приета с неодобрение от потомците на Елрос и особено от наследника според стария закон — племенника на Алдарион, Соронто (син на по-голямата му сестра Айлинел^[5]).

 

VII Тар-Анкалиме

Единствено дете на Тар-Алдарион и първа властваща кралица на Нуменор. Родена през 873 г. и управлявала 205 години — по-дълго от който и да било друг владетел, освен Елрос; преотстъпва скиптъра през 1280 г. и умира през 1285 г. Дълго остава неомъжена; но когато Соронто я призовава да се откаже от престола, през 1000 г. взима за съпруг Халакар, син Халатанов, потомък на Вардамир^[6]. След раждането на сина й Анарион чувствата между съпрузите охладняват. Горделива и злопаметна. След смъртта на Алдарион занемарява делата му и престава да подпомага Гил-галад.

 

VIII Тар-Анарион

Син на Тар-Анкалиме, роден през 1003 г. Управлява 114 години и преотстъпва скиптъра през 1394 г. Умира през 1404 г.

 

IX Тар-Сурион

Трето дете на Тар-Анарион; сестрите му отказват скиптъра^[7]. Роден през 1174 г. и управлявал 162 години; преотстъпва скиптъра през 1556 г. и умира през 1574 г.

 

X Тар-Телпериен

Втора властваща кралица на Нуменор. Живее дълго (по принцип жените в Нуменор живеят по-дълго от мъжете и по-неохотно напускат живота), но не пожелава да се омъжи. Затова след нея скиптърът преминава у Минастир — син на Исилмо, второто дете на Тар-Сурион^[8]. Тар-Телпериен е родена през 1320 г.; управлява 175 години, до 1731 г. и умира същата година^[9].

 

XI Тар-Минастир

Получава това име, тъй като изгражда висока кула върху хълма Оромет, близо до Андуние и западното крайбрежие, където остава по дълги дни, загледан на запад. Защото по онова време се засилва копнежът в сърцата на Нуменорците. Той обича Елдарите, но им завижда. Изпраща голям флот в помощ на Гил-галад през първата война срещу Саурон. Роден през 1474 г. и управлявал 138 години; преотстъпва скиптъра през 1869 г. и умира през 1873 г.

 

XII Тар-Кирятан

Роден през 1634 г. и управлявал 160 години; преотстъпва скиптъра през 2029 г. и умира през 2035 г. Могъщ, но алчен крал; изгражда огромен кралски флот, служителите му донасят от чужбина множество метали и скъпоценности, но потискат народите на Средната земя. Презира копнежите на баща си и усмирява собственото си безпокойство чрез дълги пътешествия на север, изток и юг, преди да получи скиптъра. Според преданията принуждава насила баща си да му отстъпи престола. Може би по този начин (твърди мълвата) Сянката се промъква за пръв път сред блаженството на Нуменор.

 

XIII Тар-Атанамир Велики

Роден през 1800 г. и управлявал 192 години до 2221 г., когато умира. За този крал е писано много в онези летописи, които са оцелели след Падението. Също като баща си, той е алчен и горделив, по негова заповед подчинените му налагат тежки данъци върху крайбрежните народи на Средната земя. По това време Сянката пада над Нуменор; кралят и неговите привърженици открито говорят против забраната на Валарите и таят в душите си омраза към Валарите и Елдарите; обаче все още запазват благоразумие и боязън пред Западните властелини, затова не дръзват да ги предизвикат. Атанамир е наречен още Нежелаещия, защото пръв сред кралете отказва да преотстъпи скиптъра и да напусне живота; остава да живее, докато неизбежната смърт го отнася грохнал и оглупял^[10].

 

XIV Тар-Анкалимон

Роден през 1986 г. и управлявал 165 години до смъртта си през 2386 г. По това време се разширява разривът между кралските люде (мнозинството) и онези, които поддържат древната дружба с Елдарите. Мнозина от кралските люде занемаряват употребата на елфически езици и вече не ги преподават на децата си. Но за кралските титли продължава да се използва Куенийският език — не толкова от обич, колкото заради древния обичай и от страх, че неговото нарушаване може да донесе нещастие.

 

XV Тар-Телемайте

Роден през 2136 г. и управлявал 140 години до смъртта си през 2526 г. След него всеки крал управлява от смъртта на баща си до своята собствена смърт, макар че реалната власт често преминава по-рано в ръцете на синове или съветници; под Сянката дълголетието на Елросовите потомци започва да намалява. Този крал получава титлата Телемайте заради своята обич към среброто и защото непрестанно заръчва на служителите си да търсят митрил.

 

XVI Тар-Ванимелде

Тя е третата властваща кралица; родена през 2277 г. и управлявала 111 години до смъртта си през 2637 г. Обича музиката и танците, поради което не обръща особено внимание на задълженията си; властта всъщност държи нейният по-млад съпруг Херукалмо, също пряк потомък на Тар-Атанамир. След смъртта на съпругата си Херукалмо поема скиптъра, назовава се Тар-Андукал и отказва да отстъпи престола на своя син Алкарин; някои обаче не го броят за седемнайсети крал на Нуменор и направо преминават към Алкарин. Тар-Андукал е роден през 2286 г. и умира през 2657 г.

 

XVII Тар-Алкарин

Роден през 2406 г. и управлявал 80 години до смъртта си през 2737 г., макар че по закон е трябвало да бъде крал в течение на сто години.

 

XVIII Тар-Калмакил

Роден през 2516 г. и управлявал 88 години до смъртта си през 2825 г. Приема това име, защото на младини е прославен като военачалник и завладява обширни територии по крайбрежието на Средната земя. Така разпалва омразата на Саурон, който все пак се оттегля и изчаква, като същевременно събира мощ на изток, далече от бреговете. По време на Тар-Калмакил кралското име за пръв път се изрича на Адунаически език; кралските люде го наричат Ар-Белзагар.

 

XIX Тар-Ардамин

Роден през 2618 г. и управлявал 74 години до смъртта си през 2899 г. Адунаическото му име е Ар-Абатарик^[11].

 

XX Ар-Адунахор (Тар-Херуиумен)

Роден през 2709 г. и управлявал 63 години до смъртта си през 2962 г. Пръв от кралете поема скиптъра с титла на Адунаически език; все пак поради страх (както се твърди), в Свитъка е вписано Куенийско име. Но Верните смятат титлата му за светотатство и на двата езика, защото означава „Владетел на целия Запад“, както обикновено биват наричани само най-великите сред Валарите и по-специално Манве. През неговото царуване вече не се използват елфическите езици и тяхното изучаване е забранено, но Верните продължават тайно да ги съхраняват; корабите от Ересеа идват все по-рядко и в пълна тайна към западното крайбрежие.

 

XXI Ар-Зимратон (Тар-Хостамир)

Роден през 2798 г. и управлявал 71 години до смъртта си през 3033 г.

 

XXII Ар-Сакалтор (Тар-Фаласион)

Роден през 2876 г. и управлявал 69 години до смъртта си през 3102 г.

 

XXIII Ар-Гимилзор (Тар-Телемнар)

Роден през 2960 г. и управлявал 75 години до смъртта си през 3177 г. Най-голям враг на Верните от всички дотогавашни владетели; напълно забранява употребата на всички Елдарски езици, не позволява на Елдарите да посещават страната и сурово наказва онези, които ги посрещат. Не почита нищо свято и нито веднъж не посещава Светилището на Еру. Взима за съпруга Инзилбет, потомка на Тар-Калмакил^[12]; но тя тайно поддържа Верните, защото майка й е Линдорие от рода на Андунийските владетели; поради това съпрузите не се обичат и между синовете им възникват разпри. По-големият, Инзиладун^[13], е любимец на майка си и споделя нейните убеждения; обаче по-малкият, Гимилхад, е изцяло привързан към баща си и само законовите наредби попречват на Ар-Гимилзор да го обяви за наследник. Гимилхад е роден през 3044 г. и умира през 3243 г.^[14]

 

XXIV Тар-Палантир (Ар-Инзиладун)

Роден през 3035 г. и управлявал 78 години до смъртта си през 3255 г. Тар-Палантир се разкайва за деянията на предишните крале и желае да възстанови дружбата с Елдарите и Западните властелини. Инзиладун избира името Тар-Палантир, тъй като е прозорлив не само с очите, но и с ума си, та дори ония, които го ненавиждат, се боят от мъдрите му слова. Голяма част от времето си прекарва в Андуние, защото баба му по майчина линия Линдорие е от рода на тамошните владетели (по-точно сестра на Еарендур — петнайсети наместник и дядо на Нумендил, който става владетел на Андуние през царуването на братовчед си Тар-Палантир); Тар-Палантир често се изкачва на древната кула, построена от крал Минастир и се вглежда на запад с надеждата да съзре платно на кораб от Ересеа. Но от Запада вече не идват кораби — както поради високомерието на кралете, тъй и защото сърцата на повечето Нуменорци са се ожесточили. Защото Гимилхад продължава делата на Ар-Гимилзор, застава начело на ония, които се наричат „кралски люде“ и къде открито, къде потайно, неуморно оспорва волята на брат си. Но за известно време Верните намират покой; в уречените дни кралят не пропуска да посети Светилището на връх Менелтарма и възстановява почитта и грижите за Бялото дърво. Защото от Тар-Палантир тръгва пророчеството, че когато Дървото изсъхне, това ще е поличба за края на кралския род.

Тар-Палантир се оженва късно и няма син, а на дъщеря си дава елфическото име Мириел. Но след смъртта на баща си тя е взета насила за съпруга от Фаразон, син на Гимилхад (който по това време вече е мъртъв); този брак е и нарушение на нуменорските закони, тъй като двамата са първи братовчеди. След това Фаразон си присвоява скиптъра с титлата Ар-Фаразон (Тар-Калион), а Мириел бива наречена Ар-Зимрафел^[15].

 

XXV Ар-Фаразон (Тар-Калион)

Най-могъщ и последен крал на Нуменор. Роден през 3118 г., управлявал 64 години и загинал при Падението през 3319 г. Незаконно отнема скиптъра от

 

Тар-Мириел (Ар-Зимрафел)

Родена през 3117 г. и загинала при Падението.

За делата на Ар-Фаразон, за неговото величие и безумие е казано повече в разказа за Падението на Нуменор, който е написан от Елендил и се съхранява в Гондор^[16].