Рьоне Госини, Семпе
Коледа с малкия Никола` (12)

Тлъстини

Решението се взе в събота след вечерята. Господин и госпожа Бледюр бяха дошли у дома да пийнат с нас кафе. Господин Бледюр е нашият съсед; много е готин и все се закача с татко. Госпожа Бледюр е жена му.

— Знаеш ли — каза господин Бледюр на татко — че с теб започваме да трупаме тлъстини?

— С мен ли? — викна татко. — Ти гледай себе си, дебеланко!

— Какви са тия тлъстини? — попитах аз.

— Ей такива — рече господин Бледюр и посочи корема на татко.

— Да, а ей това си е направо огромен търбух — заяви татко и посочи корема на господин Бледюр.

— Не, майтапа настрана — рече господин Бледюр. — Водим такъв скапан живот, че ставаме разплути и мекушави. Моят лекар казва, че на определена възраст човек вече не бива да се отпуска.

— Вашият лекар е съвсем прав — каза мама.

— Така си е, старо харо — добави татко. — Хич не си се подмладил.

— Моят лекар каза, че трябва да спортувам по малко — обясни господин Бледюр. — Да ставам рано сутринта, да ходя да тичам в гората, такива работи. Би трябвало да дойдеш с мен.

— Ти май не си съвсем в ред, а? — попита татко.

— Тъй де, тъй! — рече господин Бледюр. — Ясно, то спортът не е за всеки.

— Какво? — извика татко. — Ти знаеш ли за колко ги взимах стоте метра?

— Доколкото те познавам, за десет минути при попътен вятър — отвърна господин Бледюр.

— Така ли? — възкликна татко. — Ще ти покажа аз на тебе! Добре, идвам с теб! Ще видим кой от двама ни по го бива в спорта! Пък и ако сме сериозни, ти си прав — обездвижени сме, направо ръждясваме.

— Чудесно — каза господин Бледюр. — Да излезем утре сутринта много рано, на гладно. Ще бягаме в гората. Ще видиш, добре ще ни се отрази.

— И аз ще дойда! — рекох аз.

— Няма да ни издържиш на темпото, зайче — заяви господин Бледюр. — Ще си наложим бясно темпо, иначе не си струва. А и май нямаш нужда от упражнения в неделя — ако вярвам на това, което чувам, в училище през седмицата си доста буен.

— Ама аз искам да дойда с вас, за да нямам тлъстини! — казах аз.

Всички се разкикотиха. Мама рече да вземат малкия, в края на краищата нямало да е зле да подиша въздух, пък и така нямало да й се мотае в краката утре сутринта, тъкмо искала да изчисти всичко вкъщи, а татко и господин Бледюр отвърнаха, че добре, ставало, никога не било късно човек да заживее здравословно. После татко и господин Бледюр запалиха по една дебела пура, мама им поднесе нещо силно за пийване, а аз отидох да си легна, понеже беше станало много късно.

Когато се събудих сутринта, вкъщи не се чуваше нито звук и се изплаших да не би татко да е тръгнал без мене. Обаче мама влезе в стаята ми и ми каза да не вдигам шум — татко още спял, бил си легнал много късно, задържали се със семейство Бледюр.

Тъкмо закусвах в кухнята, когато татко влезе по пижама, разчорлен и небръснат, и помоли мама все пак да му даде едно кафе с мляко и парченце кроасан.

— Побързай, Никола̀ — каза ми татко — няма да те чакам, като се приготвя.

След втората филия (сутрин татко винаги хапва две филии) татко отиде да се оправи и си сложи дебелия пуловер и сивия панталон, дето го носи вкъщи.

Господин Бледюр тъкмо привършваше със закуската, когато отидохме да го вземем. Беше адски забавен, с един особен дебел син вълнен костюм.

— И ти трябва да си купиш някакъв спортен екип — рече господин Бледюр на татко. — Като ще е, да е.

— Хубаво, тръгваме ли, шампионе? — попита татко.

— Готово — отвърна господин Бледюр. — Нали с моята кола?

Излязохме от къщата и татко му помогна да отвори вратата на гаража.

— Доволен ли си още от нея? — попита татко.

— Ами да — отговори господин Бледюр. — Само дето оня ден нещо запали трудно. А не е от акумулатора, сигурен съм.

— Погледна ли бензиновата помпа? — попита татко.

— Бензиновата ли? Не, защо? — учуди се господин Бледюр.

— И аз имах подобна неприятност — обясни татко — и се оказа бензиновата помпа. Едно нещо заяжда. Ще видиш. Отвори капака.

Господин Бледюр отвори капака на колата и с татко се наведоха над двигателя. Гледаха вече доста време, когато госпожа Бледюр влезе в гаража.

— Как? — рече тя. — Вие още ли сте тука?

— Тръгваме — отвърна господин Бледюр. — Да не прекаляваме, няма нищо спешно! Просто ще спортуваме, няма да бием рекорди, я!

Настанихме се в колата — татко и господин Бледюр отпред, аз отзад. Колата запали лесно.

— Затвори прозореца, Никола̀! — каза ми татко. — Ще замръзнем!

— Едно й е хубаво на тая таратайка — рече господин Бледюр. — Отоплението. Сега ще видиш!

Така полекичка си пътувахме към гората, в колата беше топличко, а татко заяви, че наистина е хубаво човек да поизлезе така сутринта, да подиша чист въздух, вместо да се търкаля в леглото.

— Ама разбира се! — каза господин Бледюр.

В гората имаше доста коли и господин Бледюр предложи да изберем някое по-спокойно кътче, да спрем там и да си спортуваме, без да ни безпокоят.

— Абе дай да оставим колата къде да е и да навлезем в гората по пътеките — рече татко.

Господин Бледюр заяви, че това е добро хрумване, и спря колата точно зад количката на един продавач на печени кестени.

— Ще ви почерпя кестени — каза господин Бледюр.

— Ама ти луд ли си? — рече татко. — Ще черпя аз!

Разкикотиха се, докато се караха, а после тръгнахме през гората, като всеки си носеше по една грамадна кесия врели кестени — нямате представа колко са вкусни! Много обичам да излизам с татко, винаги ми купува разни работи.

Както си вървяхме, стигнахме до една барака, на която пишеше ПИВНИЦА.

— Знаеш ли, че ожаднях от тия кестени? — каза господин Бледюр.

— Идеално — рече татко. — И без това му е време тъкмо като за по едно малко!

Беше адски щуро. Татко и господин Бледюр се почерпиха аперитиви, за мен имаше сок от нар — много го обичам, понеже е червен — а господин Бледюр ми даде парички да си взема фъстъци от автомата.

Татко и господин Бледюр си говореха за колите си, аз пък излязох да си поиграя — жалко, че не се бях сетил да си донеса футболната топка.

После татко и господин Бледюр излязоха от пивницата и татко ми рече:

— Никола̀! Стана късно! Прибираме се!

— Хайде, Никола̀! На бегом до колата! — извика господин Бледюр. — Готови? Старт!

И аз хукнах. Бива си ме да тичам; в междучасията никой не може да ме надмине, освен Мексан, ама той не се брои, понеже са му много дълги краката. Бях адски горд, понеже стигнах пръв до колата.

Вратите бяха заключени и не можах да вляза, дори се канех да се върна при татко и господин Бледюр, ама ги видях да се приближават — обсъждаха бензиновите си помпи.

— Хайде де — каза мама, когато се прибрахме вкъщи — вече бях започнала да се безпокоя. Стана късно! Май прекалихте като за първи път.

— Знаеш ли — рече татко — Бледюр е прав. Човек не бива да се отпуска, трябва да се бори срещу тлъстините и размекването. Вярно, малко е изморително, но пък е толкова полезно. Ще се опитаме да се насилим и да ходим така всяка неделя.

Обядът беше адски щур — пилешко със сума ти картофи, а после татко се качи горе да си подремне, докато стане време за следобедната закуска.