Метаданни
Данни
- Серия
- Малкият Никола (11)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Histoires inédites du petit Nicolas — volume 2, 2006 (Пълни авторски права)
- Превод от френски
- Венелин Пройков, 2013 (Пълни авторски права)
- Форма
- Сборник
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,8 (× 4 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Рьоне Госини; Жан-Жак Семпе
Заглавие: Коледа с малкия Никола̀
Преводач: Венелин Пройков
Година на превод: 2013
Език, от който е преведено: френски
Издание: първо
Издател: ИК „Колибри“
Град на издателя: София
Година на издаване: 2013
Тип: повест
Националност: френска
Печатница: „Инвестпрес“ АД
Художник: Жан-Жак Семпе
Художник на илюстрациите: Жан-Жак Семпе
Коректор: Шели Барух
ISBN: 978-619-150-273-8
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2194
История
- — Добавяне
Никола̀ и Бледюр
Татко и мама трябваше да вървят на гости и татко отиде да говори с господин Бледюр, нашия съсед.
— Бледюр — рече татко — трябва да ходим на едно място и не искам Никола̀ да остава сам. Може ли да го оставим за около два часа при тебе?
Господин Бледюр се държа много мило, каза, че щял да използва случая, за да се погрижи за моето възпитание. Това не се хареса на татко, той заяви на господин Бледюр, че съм по-възпитан от него и че не го молел да ме обучава, а да ме пази.
— Не знам какво ме възпира да не дам и на теб един урок — отвърна господин Бледюр.
— Просто те е шубе — отговори му татко.
Взеха да се забавляват, като се бутаха един друг, обаче дойде мама и рече на татко, че било време да вървят.
— Бъди мил с господин Бледюр и му покажи, че си добре възпитан — каза татко на тръгване.
Аз останах сам с господин Бледюр, който ме покани в своята градина и ми обеща, че добре ще се забавляваме. Каза също, че имал футболна топка. Това го знам — нали веднъж господин Бледюр запрати топката в нашата градина, а татко не искаше да му я върне, ей тъй, на майтап.
Аз бях доволен, че ще ритаме футбол, обаче не ми хареса толкова, дето господин Бледюр ми рече да застана между двете дървета пред тяхната къща и да бъда вратар. Не ми е работа да бъда вратар, аз съм си за нападател. Да, ама господин Бледюр ми каза, че не искал да счупя нещо, че шутовете той щял да ги бие и щял да ми покаже как се прави. Татко ми беше наредил да бъда възпитан, затова не се дърпах, а застанах между дърветата.
Господин Бледюр го бива да бие шутове. Даде един страхотен и добре че топката уцели едното дърво, изобщо нямаше да мога да я спра! Яка топка — отскочи от дървото и мина през един от прозорците на къщата на господин Бледюр, а прозорецът беше затворен и стъклото се счупи. Господин Бледюр не можеше да помръдне, гледаше зяпнал стъклото. Аз тръгнах към него и той ми заговори с изкривена уста много бързо:
— Никола̀, получаваш кесия карамел му, ако кажеш на жена ми, че ти си ритнал топката.
Аз обичам карамел му, обаче отвърнах, че не е възпитано да се лъже. Господин Бледюр въздъхна дълбоко, госпожа Бледюр излезе от къщата с топката в ръка, все едно идваше да рита с нас, ама се оказа, че просто искала да поговори с господин Бледюр. Отидоха настрана и зачаках да свършат.
После господин Бледюр ме повика и каза, че било по-добре да влезем в къщата. Там сме щели да хапнем малко и да си поиграем на нещо друго.
Подир следобедната закуска (имаше целувки) господин Бледюр ми каза, че ще ме учи да играя на дама. Показа ми как се играе и понеже татко ми беше наредил да бъда възпитан, не се издадох, че дамата я мога. Изиграхме четири партии и след като спечелих всичките, господин Бледюр реши да поиграем на криеница.
— Ти ще броиш и да видиш, няма да ме откриеш, преди да се е върнал баща ти — каза ми господин Бледюр.
Имаше много решителен вид. Аз се обърнах към стената и започнах да броя „едно, две, три“ — и нататък, до сто.
Като стигнах до седемдесет, чух силен шум. Броих докрай и отидох да видя откъде идва шумът, пък той беше откъм вратата за мазето и отдолу господин Бледюр викаше:
— Ох, ох, олеле!
Аз нищо не казах и тръгнах в друга посока из къщата.
Господин Бледюр го измъкна от мазето госпожа Бледюр. Господин Бледюр беше целият мръсен и го болеше единият глезен. Май се бил подхлъзнал по стълбите, като бързал да се скрие, докато аз съм броял до сто.
Когато господин Бледюр ме видя, ме попита защо не съм отишъл при него веднага, щом съм го чул да вика, а аз му отговорих, че съм помислил, че вика, за да ми помогне да разбера къде е, и че не съм искал да го открия прекалено бързо, за да не го обидя.
Точно тогава татко и мама дойдоха да ме приберат. Татко се изненада, като видя, че господин Бледюр не е добре, а господин Бледюр заяви на татко:
— Аз съм жертва на дребнавото и старомодно възпитание, което си дал на сина си.
Докато си отивахме вкъщи, попитах татко какво означава това, дето го беше рекъл господин Бледюр. Татко ми отвърна да не обръщам внимание, господин Бледюр бил смешник — после татко ме целуна и ми накупи сума ти карамел му.




