Рьоне Госини, Семпе
Коледа с малкия Никола` (11)

Работниците

Днес едни мъже дойдоха да копаят дупка в училищния двор, където излизаме през междучасията. Вдигаха страхотен шум с едни машини, които са като картечници, и учителката трябваше да крещи, за да не надзъртаме през прозорците да гледаме какво става. Клотер беше много доволен от тая работа, понеже учителката го изпита и като не чу какво казва, му писа тройка, а това му е най-добрата оценка през целия срок. После дойде директорът.

— Госпожице, сигурно този шум ви пречи да провеждате занятията — каза той на учителката.

— Ужасно е, господин директоре — отвърна учителката — изобщо не можем да се чуваме.

— Знам, знам — рече директорът. — Помолих началствата ремонтните работи да бъдат извършени през лятната ваканция, но било спешно. Поправят газопровод, който минава под двора. Е, смелост, това ще е само няколко дни.

И си тръгна.

Ние нямахме търпение да дойде междучасието, та да погледаме как мъжете работят. Звънецът би, а дори ние едва успяхме да го чуем! Слязохме тичешком на двора и там видяхме, че мъжете са опънали въжета около една дълга дупка, които дупчеха с картечници.

— Всички хубаво ме погледнете в очите — каза ни Бульона, нашият възпитател. Не минавайте от другата страна на тези въжета, за да няма нещастни случаи. Не се приближавайте до работниците, ясно ли е? Свободно!

И отиде да се занимава с едни от големите, който налагаше с юмруци един от средно големите.

Ние се приближихме до работниците.

— Каква е тая ваша картечница? — попита Жоашен.

— Това е пневматичен чук, искаш ли да го пробваш? — изкикоти се работникът.

— Дадено — каза Жоашен и мина под въжето.

— Ей! — рече работникът. Я изчезвай веднага!

— Е какво сега — отвърна Жоашен — нали ми казахте, че мога да опитам вашето чудо?

— Тъй ами! И защо той, а не аз? — попита Клотер.

— Ти няма да можеш — обади се Жофроа — нито пък Жоашен, вие сте тъпаци!

— Нека аз да пробвам, гос’дине! Нека аз! — извика Мексан.

— Не! Аз! Аз бях пръв! — извика Йод.

— Ама си лъжец и ти — рекох аз — беше след мене!

— Ехо! Пастюси! Не си тука, за да си играеш с хлапетата, а да работиш! — викна друг един господин.

— Аз? Да си играя с хлапетата? — учуди се господин Пастюси.

— Вие там! Какво правите всички зад въжетата? Нали ви забраних! Отивайте да играете другаде! — извика Бульона.

Ние се дръпнахме, а господин Пастюси говореше с другия господин, размахвайки пневматичния чук.

— Охо, я ела да видиш! — каза ми Алсест. — Запалили са огън!

Тръгнах подир Алсест, понеже вярно — какво ли не сме правили в училищния двор, ама никога не сме палили огън. Върху огъня имаше куп малки тенджерки и миришеше адски хубаво. Алсест се облизваше, докато ядеше намазаното си с масло хлебче.

— Май си падаш по яхнийката, а? — попита един господин, който се занимаваше с огъня.

— Внимавай, Мохамед! — извика господин Пастюси, който беше изключил пневматичния чук и ни слушаше.

— Заменям вашата яхнии срещу намазано с масло хлебче — каза Алсест.

— Ще ми дадеш ли да я опитам? — намеси се Рюфюс.

— Не, господинчо отвърна Алсест. Ако искаш да ядеш яхния през междучасието, поискай от майка си да ти направи!

— А мога ли да ти лепна един шамар? — викна Рюфюс.

— Я вървете да си играете по-далеч от съдините — каза господин Мохамед, който изглеждаше притеснен, а недалеч от нас господни Пастюси се кикотеше.

Бульона обаче не се кикотеше, а пристигна тичешком.

— Не, направо нямам думи! — извика Бульона. — Колко пъти да ви казвам да не идвате насам? Ще има наказания!

— Слушайте — рече господин Пастюси — имате ли нещо против да си провеждате заниманията по-встрани и да ни оставите на мира, та да работим?

— К… Какво? — каза Бульона и отвори широко очи.

— Така де — добави мъжът ние тука си имаме работа!

А да не би да си въобразявате, че аз се забавлявам? — извика Бульона. И таз хубава!

— Тъй ами! — обади се Алсест, който не беше доволен и изглеждаше направо сърдит.

И ние се дръпнахме настрана, за да не станат разправии.

— Да поиграем на ловец и дивеч, а? — предложи Йод.

Ние се навихме, понеже играта е щура. Онзи, у когото е топката, е ловецът и трябва да замеря с нея другите. Другите, ако топката ги уцели, и особено ако я хвърля Йод, се разплакват, тръгват да се бият с ловеца, на свой ред стават ловци, всички крещят, изобщо е жестоко. Всички се включихме в играта, освен Анян, който никога не играе с нас, а си преговаря уроците, и Алсест, който все така беше сърдит заради яхнията, дето не можа да хапне от нея — разправяше, че щом е тъй, утре за междучасието ще си донесе свинско със зеле.

После Жофроа, който беше ловец и му течеше кръв от носа, метна топката много силно и тя падна в дупката, дето я копаеха работниците. Отидохме да си я вземем, обаче господин Пастюси хич не беше доволен. Спря да се прави на картечар с неговия пневматичен чук и се развика:

— Не! Не! Не! Не идвайте тук!

После видя, че Клотер, Рюфюс и Йод са в дупката.

— Я веднага излизайте оттук! — викна господин Пастюси.

— Търсим топката — обясних аз. — Случайно да сте я виждали?

— Ето я! — извика Клотер.

— Дайте ми тази топка! — извика господин Пастюси.

Изглеждаше толкова ядосан, че Клотер му даде топката. Тогава господин Пастюси размаха ръка сума ти пъти, сякаш се канеше да запрати топката много далеч. Но не можа да метне топката, понеже господинът, който вече му се беше карал, пристигна тичешком.

— Абе ти изкукал ли си бе, Пастюси! — рече господинът.

— Аз ли да съм изкукал? — попита господин Пастюси, като спря да замахва.

— Ами ето, играеш с топката на хлапетата! — рече господинът.

— Да, да си ни върнете топката! — извика Йод.

— Ама вие ще ме подлудите! — извика Бульона. — Колко пъти да ви казвам…

— Вършете си работата! — извика господинът. — Вашите хлапета пречат на хората ми да бачкат!

— Какво става тук, Бул… господин Дюбон? — попита директорът, който беше дошъл при нас.

Ние отидохме да си играем по-встрани, за да не пречим на Бульона, директора и работниците, които си крещяха какво ли не. Беше гот, понеже междучасието се удължи с пет минути. Лошото бе само, че през следващото междучасие работниците вече ги нямаше.

Май щели да дойдат да си довършат работата през лятната ваканция. А дори не запушиха дупката, която бяха изкопали в двора!