Джефри Дивър
Убийте Райм (24)

24.

Линкълн Райм вкара количката си в изпразнената лаборатория на административната сграда на окръг Пакенок.

Люси Кър и Мейсън Жермен стояха със скръстени ръце до масата, върху която по-рано бяха микроскопите. Когато криминологът и болногледачът му Том влязоха, двамата помощник-шерифи ги изгледаха подозрително.

— Как може да направи такова нещо? — възкликна Мейсън. — Какво, по дяволите, си мисли?

На тези два въпроса вероятно и самата Амелия Сакс не можеше да отговори. Затова Райм се задоволи да попита:

— Нали няма пострадали?

— Не — отвърна Люси, — но Натан е доста разстроен. Не е приятно да гледаш отблизо дулото на „Смит и Уесън“, който бяхме достатъчно глупави да й предоставим.

Райм се тревожеше за Амелия. Всички улики сочеха Гарет Ханлън като извършител на изнасилване и убийство. Сакс бе позволила да я подлъже и сега се намираше в компанията на човек, който няма да се поколебае да я елиминира веднага щом реши, че не се нуждае от нея.

Трябваше да я открие колкото може по-скоро.

— С кола ли са избягали? — продължи да разпитва Райм.

— Не мисля — отвърна с влизането си шериф Бел. — Никой не е съобщил за открадната кола. Човек не може да се измъкне лесно от този район. Цялата местност е в блата, няма много пътища. Аз…

— Вземи няколко кучета, Джим — предложи Люси. — Ърв Уонър тренира две за щатската полиция. Вземи телефона му от капитан Декстър от Елизабет Сити. Ърв ще ги открие.

— Добра идея. И така…

— Имам едно предложение — прекъсна го Райм.

Мейсън се изсмя скептично.

— Какво? — попита шерифът.

— Предлагам ви сделка.

— Никакви сделки — възрази Бел. — Тя е престъпник, въоръжена е.

— Тя няма да убие никого — вметна Том.

— Амелия е убедена, че няма друг начин да открием Мери Бет — продължи криминологът. — Затова го е направила.

— Няма значение. Освобождаването на убийци от затвора е престъпление.

— Тя не го мисли за убиец. Мисли, че е невинен.

— О, Господи — измърмори Люси.

— Изчакайте двайсет и четири часа, преди да повикате щатската полиция. Аз ще ги намеря. После ще се споразумеем някак си за обвиненията. Ако се включат командоси и кучета, има голяма опасност някой да пострада.

— Мамка му, Линкълн! Приятелката ти измъква затворник…

— Нямаше да е затворник, ако не бях аз. Сами никога нямаше да го хванете.

— Забрави! — намеси се Мейсън. — Само губим време. Докато си чешем езиците, те се отдалечават. Мисля, че трябва да вдигнем всички мъже в града и да започнем преследването веднага. Да направим, както предложи Хенри Давет: да раздадем пушки и…

Бел го прекъсна и се обърна към Райм:

— Ако ти дадем двайсет и четири часа, какво печелим?

— Ще остана и ще ви помогна да намерите Мери Бет, независимо колко време ще ми отнеме.

— Операцията, Линкълн… — понечи да възрази Том.

— По дяволите операцията!

Райм знаеше, че графикът на доктор Уивър е толкова натоварен, че ако изпусне деня, отново ще се наложи да чака на опашката. После му мина през ума, че може би Сакс е освободила момчето не за друго, а за да предотврати операцията. Той побърза да прогони тази мисъл.

„Намери я, спаси я. Само това е важно в момента.“

— Тук става дума за, така да се каже, раздвоена лоялност — отбеляза Люси.

— Да — съгласи се Мейсън, — откъде да сме сигурни, че няма да ни пратите за зелен хайвер, за да печелите време?

— Защото — обясни търпеливо Райм — Амелия греши. Мисля, че Гарет наистина е убиец и я използва, за да се измъкне. Няма да се поколебае да я убие.

Бел направи няколко крачки из стаята, после отново вдигна поглед към картата:

— Добре, Линкълн. Имаш двайсет и четири часа.

Мейсън изпухтя:

— И как смятате да я намерите в тази дивотия? Може би ще й се обадите и ще я попитате къде се намира.

— Точно това смятам да направя. Том, заеми се с разопаковането на апаратурата.

 

 

Люси Кър стоеше в кабинета до оперативната стая на шерифството и говореше по телефона.

— Щатско полицейско управление на Северна Каролина, Елизабет Сити — обади се бодър женски глас. — Какво желаете?

— Може ли да говоря с детектив Грег?

— Момент, моля.

— Ало? — обади се след малко мъжки глас.

— Здравей, Пит. Люси Кър от Танърс Корнър се обажда.

— Здрасти, Люси, как е? Каква е тази работа с изчезналото момиче?

— Положението вече е под контрол.

Люси се стараеше да говори спокойно въпреки гнева си. Бел й беше наредил да повтори каквото й бе казал Райм.

— Има само един малък проблем — продължи тя.

— Какво ви трябва? Неколцина командоси?

— Не, само да проследите един клетъчен телефон.

— Имаш ли съдебна заповед?

— След малко ще я получиш по факса.

— Дай ми номера на телефона и серийния номер на апарата.

Тя му ги продиктува.

— Какъв е този код, двеста и две?

— Нюйоркски. Субектът в момента е в движение.

— Няма проблем. Искаш ли да запишем какви разговори води?

— Не, само да определите местоположението му.

— Кога… чакай малко. Ето го факса… Издирване на изчезнал, а?

— Да, нищо особено.

— Знаеш, че излиза скъпичко. Ще ви изпратя сметката.

— Ясно.

— Добре, не затваряй, ще извикам техниците.

В слушалката се чу слабо изщракване. Люси седна, погледна похабените си от градинска работа пръсти — стар белег от порязване с връвта на една бала слама, следите от венчалната й халка.

Като оглеждаше пръстите си, Люси Кър си даде сметка, че престъплението на Амелия Сакс я е ядосало повече от всичко друго досега. Когато отрязаха част от плътта й, тя се почувства обезчестена. Когато съпругът й я изостави — виновна и отчаяна. По-късно, като обмисляше случилото се с нея, я завладя гняв — болезнен, но все пак контролируем.

Сега, без разумно обяснение, бе обхваната от неописуема ярост към нюйоркската полицайка. Гняв, необуздан като осите, които Гарет използваше, за да убива жертвите си в Блакуотър Ландинг.

Люси Кър, жената, която никога не беше причинявала съзнателно вреда на никого, не можеше да прости предателството.

Вече не чувстваше нито срам, нито вина, нито жалост.

Само гняв, гняв срещу онези, които я бяха предали: собственото й тяло, съпруга й, Господ.

А сега и Амелия Сакс.

— Ало, Люси. Слушаш ли?

— Да, на телефона съм.

— Добре ли си? Звучиш странно.

Тя прочисти гърлото си:

— Нищо ми няма. Готови ли сте?

— Можете да действате. Кога ще се обади субектът?

Люси надникна в другата стая и извика:

— Готови!

Райм кимна.

Тя заговори отново в слушалката:

— Всеки момент ще се обади.

— Стой на телефона. Готови сме за засичане.

„Дано само да успеят, Господи — помоли се. — Дано…“

После допълни:

„И ми позволи да убия моя Юда.“

 

 

Том постави слушалките на главата на Райм и набра номера.

Ако Сакс си беше изключила телефона, след третото позвъняване щеше да се чуе приятният глас на телефонистката.

Едно позвъняване… две…

— Ало?

Райм не можеше да повярва, че гласът й ще му донесе такова облекчение.

— Сакс, добре ли си?

Тя замълча за секунда, после отговори кратко:

— Да.

От другата стая Люси Кър кимна.

— Слушай, Сакс. Слушай внимателно. Знам защо го правиш, но трябва да се предадеш. Ти… Ало, слушаш ли?

— Слушам, Райм.

— Знам какво си решила. Гарет се е съгласил да те заведе при Мери Бет.

— Така е.

— Не му се доверявай.

„Нито на мен“ — помисли.

От другата стая Люси описа с пръст кръг във въздуха, което означаваше да продължава да говори.

— Сключих сделка с Джим — продължи той. — Ако те убедя да се предадеш, ще уредим някакво споразумение с обвинението. Щатската полиция още не се е намесила. Обещах им да остана, докато не намерим Мери Бет. Отложих операцията.

Той затвори очи за миг. Чувстваше се виновен пред нея, но нямаше как. Представи си как е загинала онази жена в Блакуотър Ландинг, как е загинал Ед Шефър… Осите по тялото на Амелия. Трябваше да я предаде, за да я спаси!

— Гарет е невинен, Райм. Сигурна съм. Не можех да позволя да го изпратят в центъра за задържане. Там ще го убият.

— Пак ще огледаме уликите. Ще открием още улики. Заедно, ти и аз. Нали така, Сакс? Ти и аз… Няма нещо, което да не можем да открием.

— Никой няма да застане на страната на Гарет. Той е сам-самичък, Райм.

— Ще се погрижим нищо да не му се случи.

— Не можеш да защитиш някого от цял град, Линкълн.

— Не използвай малки имена. Това носи лош късмет.

— Цялата тази работа е един провал.

— Моля те, Сакс…

— Понякога човек трябва да действа по съвест.

— Говориш като проповедник.

Той се изсмя насила, отчасти за да й вдъхне увереност, отчасти за да вдъхне увереност на себе си.

„Върни се, Сакс. Моля те. Все още можем да те спасим. Животът ти е толкова крехък, колкото и единственият нерв, който действа в цялото ми тяло, тънката жичка, която мърда безименния ми пръст. И е също толкова ценен за мен.“

— Гарет твърди, че ще стигнем до Мери Бет тази нощ или утре сутринта — каза тя. — Ще ти се обадя, като я открием.

— Сакс, не затваряй още. Изчакай да ти кажа още нещо.

— Какво?

— Каквото и да мислиш за Гарет, не му се доверявай. Мислиш, че е невинен, но просто приеми, че може и да не е. Нали помниш как работим на местопрестъпленията, Сакс?

— Без предубеждения. Без да изключваме нито една възможност.

— Точно така. Обещай ми, че ще спазваш това правило.

— Той е с белезници, Райм.

— Добре, не му ги сваляй. И не му давай оръжие.

— Няма. Ще ти се обадя, като открием Мери Бет.

— Сакс…

Връзката прекъсна.

Райм затвори очи и тръсна ядосано глава, за да смъкне слушалките. Том бързо му ги свали. Извади четка за коса и го среса.

— По дяволите — измърмори криминологът.

Люси затвори телефона в другата стая и влезе при тях. По изражението й си личеше, че в Щатското управление не са успели да засекат телефона.

— Пит каза, че са в радиус от пет километра от центъра на Танърс Корнър — съобщи тя.

— Не можаха ли да определят по-точно? — измърмори Мейсън.

— Ако беше поговорила още няколко минути, щяха да определят местонахождението й с точност до пет метра.

Бел вече разучаваше картата:

— Добре, пет километра от центъра.

— Дали няма да се върнат в Блакуотър Ландинг? — попита Райм.

— Не — отсече шерифът, — знаем, че момичето е на Аутърбанкс. Блакуотър Ландинг е в обратна посока.

— Как най-бързо се стига на Аутърбанкс?

— Пеша няма да успеят. Трябва или да вземат кола, или лодка. Има два начина да се доберат дотам. Могат да продължат на юг по Шосе 82 до Шосе 17. По него ще стигнат до Елизабет Сити, откъдето могат или да вземат лодка, или да продължат до Шосе 158 и по него да излязат на брега. Другият вариант е да стигнат по Шосе 17 до Харпър роуд… Мейсън, взимаш Франк Стърджис и още двама и отивате на Шосе 112. Блокирате го при Белмънт.

Райм забеляза, че това е в квадрант М-10.

— Люси — продължи шерифът, — с Джеси и Харпър ще блокирате Милъртън роуд.

Това беше квадрант Г-14.

След това Бел извика шурея си:

— Стив, ти ще поддържаш връзката. Раздай радиостанции, ако някой все още няма.

— Добре, Джим.

Бел се обърна отново към Люси и Мейсън:

— Съобщете на хората, че момчето е със син затворнически гащеризон. Какво носеше твоето момиче, Линкълн?

— Тя не е „моето момиче“.

— Извинявай.

— Дънки и черна фланелка.

— Има ли шапка?

— Не.

Люси и Мейсън тръгнаха. След малко в стаята останаха само Бел, Райм и Том. Шерифът се обади в Щатското управление да каже на детектива, който провеждаше подслушването, да продължат засичането на същата честота, защото изчезналият можел да се обади по-късно.

За миг шерифът замълча. Погледна Райм, после отново заговори по телефона:

— Благодаря за предложението, Пит, но засега само издирваме изчезнал. Нищо сериозно.

Затвори и измърмори:

— Нищо сериозно ли? Мили Боже…

 

 

Бен Кър дойде половин час по-късно. Изглеждаше доволен, че отново ще се заеме с криминологична работа, въпреки че новините явно го бяха разтревожили.

Докато двамата с Том разопаковаха апаратурата, Райм гледаше картата и списъка на веществените доказателства.

Местопрестъпление — Блакуотър Ландинг

Кървава салфетка; стрит варовик; нитрати; фосфати; детергент; камфен.

Място, свързано с престъпника — стаята на Гарет

Миризма на скункс; натрошени борови иглички; рисунки на насекоми; снимки на Мери Бет и родителите на момчето; книги за насекоми; корда; пари; ключ; керосин; амоняк; нитрати; камфен.

Място, свързано с престъпника — кариерата

Стара брезентова торба; царевични зърна; следи от обгаряне по торбата; минерална вода „Дийрпарк“; бисквити „Плантърс“.

Място, свързано с престъпника — воденицата

Карта на Аутърбанкс; океански пясък; дъбови и кленови листа.

Райм спря поглед върху последния ред и си даде сметка колко малко улики е намерила Сакс във воденицата. Това е често срещана грешка, когато човек открие веществени доказателства с ясно значение — като картата и пясъка. Насочваш вниманието си към тях и пренебрегваш дребните неща. Как му се искаше да разполага с повече улики от последното място!

Изведнъж му хрумна нещо. Обърна се към Бел:

— Гарет е със затворнически гащеризон, така ли?

— Да.

— Дрехите, които е носил при арестуването, при вас ли са?

— Трябва да са в ареста.

— Би ли накарал някой да ги донесе?

— Дрехите ли? Веднага.

— Да ги сложат в хартиен плик и да не ги разгъват.

Шерифът се обади в ареста и нареди на дежурния да донесе дрехите. От това, което дочу от разговора, Райм заключи, че полицаят е повече от щастлив да помогне за залавянето на жената, която го беше завързала и унижила.

Райм загледа картата на Аутърбанкс и Северна Каролина. Можеха да ограничат търсенето само до стари постройки (заради газените лампи), и то разположени встрани от плажната ивица (заради листата от дъб и клен). Въпреки това районът беше огромен.

Телефонът иззвъня. Бел се обади, поговори известно време, после затвори и отиде до картата:

— Пътищата вече са блокирани. Гарет и Амелия могат да минат през гората ето тук… — посочи квадрант М-10 — но от поста на Люси се разкрива добра гледка натам, така че няма как да се промъкнат.

— Ами железопътната линия на юг от града? — попита Райм.

— Не се използва за пътнически превози. Само товарни влакове и те не се движат по определено разписание. Все пак могат да се придвижват покрай нея. Затова поставих поста на Белмънт. Обзалагам се, че ще се опитат да минат оттам. Мисля си също, че Гарет може да реши да се скрие в резервата „Маниту фолс“. Вероятно доста добре познава района.

Шерифът посочи квадрант С-10.

— А това летище? — намеси се Фар.

Бел погледна Райм:

— Възможно ли е да откраднат самолет?

— Не, тя не може да пилотира.

Райм забеляза един надпис на картата.

— Каква е тази военна база?

— Използвала се е за складиране на оръжие през шейсетте и седемдесетте. Вече не работи. Навсякъде обаче има бункери и тунели. Ако Гарет се скрие из тях, никога няма да го открием.

— Няма ли караул?

— Вече не.

— А това квадратче на Е-5 и Е-6 какво означава?

— Това ли? Стар увеселителен парк.

— Да — потвърди Бен. — С брат ми ходехме като деца. Как се казваше? Индиан Ридж, нещо такова.

Бел кимна:

— Беше устроен като индианско село. Фалира преди няколко години. Нямаше кой да ходи. Уилямсбърг и Сикс Флагс са много по-посещавани. Добро е за скривалище, но е в противоположна посока спрямо Аутърбанкс. Гарет няма да отиде там.

Шерифът посочи квадрант Г-14:

— Мейсън е тук, а Гарет и Амелия ще бъдат принудени да се придържат към Харпър роуд тук и тук. Ако навлязат в блатата, ще затънат в глината. Ще са им нужни дни да се измъкнат, ако изобщо оцелеят, което е много малко вероятно. И така, мисля, че просто трябва да изчакаме. Сами ще се покажат.

Райм кимна. Очите му трескаво се местеха ту към едно, ту към друго място на картата.