Р. Л. Стайн
Прегръдката на снежното чудовище (21)

21

Очите ми пробягаха из празната хижа.

— Татко? Татко?

Сърцето ми прескочи. Устата ми изсъхна. Къде ли е отишъл? Дали ни търсеше някъде навън? Дали не се е загубил в снега?

— Съвсем сами сме — промълвих аз.

Изтичахме към прозореца. Тънък слой скреж беше покрил стъклото. Вторачихме се в ярката слънчева светлина навън. Никаква следа от татко.

— Поне чудовището не ни преследва — казах аз.

— Джордан, защо то ни остави? — попита тихо Никол.

— Мисля, че лаят го изплаши — отвърнах аз.

Ако кучето не беше излаяло, какво ли щеше да ни стори чудовището?

Докато въпросът се оформяше в главата ми, чух, че кучето отново се разлая.

С Никол ахнахме.

— Чудовището… — извиках аз. — Върнало се е! Крий се!

Огледах се, бясно търсейки добро скривалище. Хижата беше толкова гола, че нямаше да отнеме много време на чудовището да ни открие.

— Зад печката! — предложи Никол.

Втурнахме се към малката квадратна печка и се свихме зад нея.

Дочухме бавните, тежки стъпки на чудовището пред хижата.

Туп, туп, туп. Стъпки по снега.

Никол ме хвана за ръката. Замръзнахме в очакване. Целите в слух.

Туп, туп.

Моля те, не влизай в хижата, помолих се аз. Моля те, не ни хващай отново.

Стъпките спряха пред вратата. Стиснах очи.

Вратата се отвори. В стаята нахлу струя студен въздух.

— Джордан? Никол?

Татко!

Изскочихме иззад печката. На прага стоеше татко с фотоапарата си на врата. Затичахме се и го прегърнахме.

— Татко, толкова се радвам, че си ти!

— Здравейте — отвърна той. — Какво става тук? Очаквах да спите. — Той огледа хижата. — Ей… къде е Артър?

— Избяга! — извиках почти без дъх. — Взе шейната. Взе всичката ни храна и три от кучетата.

— Хукнахме след него — добави Никол, — но той се измъкна.

На лицето на татко първо се изписа изненада, после ужас.

— По-добре да повикам помощ по радиото. Няма да издържим дълго без храна.

— Татко… чуй! — Препречихме му пътя към радиото. — С Никол открихме Йети!

Той ме заобиколи.

— Моментът не е подходящ за шеги, Джордан! Ако не получим помощ, ще умрем от глад тук!

— Той не се шегува, татко — настоя Никол, дърпайки го за ръката. — Наистина намерихме снежното чудовище. Живее в пещера под снега.

Татко спря и се вгледа в Никол. Той винаги й вярва. Но този път се поколеба.

— Вярно е! — извиках аз. — Ела… ще ти покажем!

С Никол го задърпахме към вратата.

— Джордан, ако това е поредният ти номер, здравата ще загазиш — предупреди ме той. — Положението е сериозно…

— Татко, той не се шегува! — нетърпеливо извика Никол. — Хайде!

Заведохме го до мястото, където чудовището ни беше оставило. Показахме му огромните стъпки.

— Защо да вярвам на това? — каза татко. — Ти сутринта вече направи едни фалшиви стъпки. Тези изглеждат просто по-големи.

— Татко, кълна се… Не съм направил аз тези отпечатъци!

— Ще ти покажем пещерата, татко — обеща Никол. — Следвай стъпките и ще видиш. Невероятно е!

Зная, че татко тръгна с нас само защото Никол настояваше. Той й има доверие. Тя никога не се майтапи с него.

Приведени заради вятъра, следвахме гигантските отпечатъци в снега. Татко не се стърпя да щракне няколко снимки… за всеки случай.

Стъпките ни отведоха до пещерата. Свършиха при отвора в земята.

— Пещерата е там долу — казах на татко и посочих.

Мисля, че сега вече татко ни повярва.

— Да слезем и да проверим — каза той.

— Какво!? — извиках аз. — Отново там долу? При чудовището?

Татко вече се спускаше през отвора на пещерата. Протегна се да помогне на Никол. Аз се колебаех.

— Татко… почакай. Не разбираш. Вътре има чудовище!

— Хайде, Джордан — подкани ме татко. — Искам да видя това с очите си.

Нямах избор. Татко щеше да влезе там, независимо какво кажех. А не исках да стоя отвън сам и да чакам. Пъхнах се в отвора на пещерата.

Тримата заопипвахме тесния проход, докато стигнем до отвора на голямата пещера.

Вървяхме един до друг, без да се отделяме. Но аз спрях на входа и погледнах пещерата.

— Джордан! Хайде! — прошепна татко.

Вътре има чудовище, помислих си аз, потръпвайки. Огромно чудовище с дълги нокти и с остри зъби.

Веднъж успяхме да избягаме. Защо ни е да се връщаме? Какво ще ни се случи сега?

Имах лошо предчувствие. Много лошо предчувствие.