Р. Л. Стайн
В гробницата на мумията (12)

12

Чух как фенерчето ми издрънча на пода.

После се стоварих и аз. Заболя ме.

Паднах на една страна. Болката разтърси цялото ми тяло и пред очите ми се завъртяха червени кръгове. Проблясък в червено, който ставаше все по-светъл, докато най-накрая затворих очи. Май загубих съзнание за малко.

Когато отворих очи, всичко беше сиво-жълта мъгла. Тялото ме болеше. Десният ми лакът пулсираше от болка.

Опитах се да раздвижа лакътя. Изглежда беше добре.

Седнах. Мъглата започна бавно да изчезва като завеса, която бавно се вдига.

Къде съм?

Усетих кисела миризма в носа си. Миризма на нещо, което се разлага. На древна прах. На смърт.

Фенерчето ми беше паднало близо до мен на бетонния под. Проследих лъча му към стената.

И зяпнах.

Светлината падаше върху ръка.

Човешка длан.

Или не?

Дланта беше закачена за ръка. Ръката висеше право надолу от изправено тяло.

Моята ръка се разтрепери. Грабнах фенерчето и се опитах да разгледам фигурата.

Видях, че е мумия. Изправена до далечната стена.

Без очи, без уста, бинтованото й лице сякаш се бе вторачило в мен. Стоеше напрегната и готова за нападение, сякаш чакаше аз да направя първата стъпка.