Елизабет Хойт
Скандални желания (15)

Петнайсета глава

Сайлънс се събуди с усещането за мъжко тяло около себе си. Това усещане беше така прекрасно, че тя въздъхна от удоволствие. Широките му рамене я обгръщаха и я топлеха цялата. Стъпалата й бяха притиснати към прасците му и тя присви пръстите на краката си усещайки отдолу косъмчетата му. Чак тогава, при това леко движение, тя осъзна, че той все още беше в нея. Сайлънс замръзна и очите й се разтвориха шокирано. Беше спала свързана с Майкъл. Дори сега усещаше лекото потрепване на пениса му в дълбините си. И това усещане беше безкрайно упадъчно.

Безкрайно фантастично.

За една нощ беше споделила с Майкъл повече, отколкото с Уилям за целия им брак. Не беше само това, че той беше изобретателен любовник. Беше изслушал риданията й без следа от мъжко смущение. Беше я погалил и утешил. И тази мисъл й даде надежда. Ако беше способен да слуша плача й и разочарованията й, тогава със сигурност, ако някога бъдеха на различно мнение, той щеше да разговаря с нея за това — а не да се извърне от нея, както беше сторил Уилям. А ако Майкъл беше способен да говори с нея…

Ами… Тогава те може би имаха бъдеще заедно.

При условие, разбира се, че той искаше бъдеще с нея. Сайлънс се намръщи при тази мисъл. Той не бе споменал за брак или всъщност дори дали иска да я направи своя любовница. Имаше ли изобщо някакви планове по отношение на нея? Или беше…

Изведнъж Сайлънс осъзна, че дишането на Майкъл, което допреди малко беше дълбоко, вече е много по-леко. Тя затаи дъх и застана нащрек. Какво ли си мислеше той за сълзите и от предната нощ? Със сигурност едва ли беше свикнал на подобни неща. Тя знаеше, че прекалената й емоционалност може да му дойде прекалено, но това беше нещо, което не можеше да промени в себе си. Толкова дълго беше живяла с фантазията за съвършената любов с Уилям, че сега й бе трудно да се раздели с нея.

— Съжалявам — прошепна тя.

— За какво? — попита той с все още замаян от съня глас.

— За това, че плаках — меко каза тя. — Знам, че сигурно те е подразнило, но просто…

— Не съм се подразнил — каза той и дъхът му погали врата й отзад. — Никога не трябва да ми се извиняваш за онова, което двамата правим тук.

— Но ти едва ли искаш ревлива жена в леглото си.

Той изсумтя и се раздвижи, измъквайки се от нея. Разочарованието, което почувства, трая само секунда — докато я обърна по гръб и се надвеси над нея, властно и мъжествено. След това небрежно разтвори краката й с коленете си и го вкара — горещ и твърд, отново в нея.

Тя ахна при това внезапно навлизане в нея и от обзелото я невероятно усещане. Той приближи лицето си до нея и сложи големите си длани върху бузите й.

— Онова, което искам — провлачено каза той, — си ти. Нищо друго.

Тя отвори устни, за да попита какво точно има предвид с това, но устата му се впи в нейната и всяка мисъл излетя от главата й.

Известно време продължи да я целува небрежно, след което се надигна, задържа горната част на тялото си върху ръцете си и се оттласна навътре в нея. Това беше стара поза, позната поза, но не и с него. Някак си с Майкъл тя се чувстваше много по-уязвима. Той наблюдаваше изражението й, докато влизаше и излизаше от нея, напълно владеещ положението, така арогантен със своята доминираща мъжественост.

— Ти си моя сега — прошепна той с полузатворени клепачи. — Разбираш ли, Сайлънс, любов моя?

Тя не разбираше, не и напълно. Искаше да го накара да й каже още, да й обясни какво точно имаше предвид с това, че е „негова“, и дали смяташе то да продължи седмица, месец или до края на живота им. Искаше подробности и обяснения, но той се движеше върху нея — движеше се в нея — по най-невероятния начин и тя просто не можеше да формулира думите.

Вместо това протегна ръце над главата си и се остави на удоволствието от силните тласъци на бедрата му. Гърдите й се тресяха от движението и погледът му слезе към тях.

— Винаги съм искал да ги видя — измърмори той, хвана горния ръб на нощната й риза между пръстите си и разпра дрехата.

Тя ахна — небрежният му акт на насилие върху дрехата й беше някак си ужасно еротичен.

— Ай — изръмжа той.

Сведе глава и започна да лиже потръпващото й зърно, докато бедрата му продължаваха да се движат ритмично.

Тя почувства някакво неспокойно надигане, отчаян копнеж по него. Този вид правене на любов беше прекрасен, но не беше любов сам по себе си. Достатъчно ли й беше? Ако той не намереше у себе си способността да я обича, щеше ли тя да е доволна въпреки това?

Тя отблъсна тази мисъл и зарови пръсти в спускащата се като коприна по раменете му коса. Докосването й сякаш го пришпори. Той започна да се забива с нея с още по-голяма ярост, бързо и уверено. Тя искаше да повдигне главата му, да го погледне в очите и да види дали там има и нещо друго, което го възбужда, освен физическата похот.

Но собственият й екстаз я зашемети и запрати нависоко. Затвори очи, борейки се за въздух, чувствайки се все едно участва в някакво езическо жертвоприношение. Разтвори широко крака, изпъна пръстите на краката си и прие всичко, което той можеше да й даде.

Той изръмжа с лице, заровено между гърдите й, тялото му внезапно се стегна, докато не го заляха спазми. Тя свали ръцете си към раменете му и почувства преминаването на тръпките по стягащите му се мускули.

Когато отвори очи, сякаш самият въздух пред нея бе станал златист и пълен с обещания.

За момент той остана легнал с цялата си тежест върху нея.

След това се извъртя настрани и се облегна на лакътя си. По челюстта му беше набола брада, а очите му бяха лениви, но и я гледаха с нежност. Любов ли беше това в погледа му? Или нещо доста приличащо на нея? Стесняваше се обаче да го попита. Стесняваше се дори да го погледне. Той изглеждаше толкова безпътно съблазнителен, че я накара болезнено да осъзнае, че косата й със сигурност беше в пълен хаос от съня, че лицето й трябва да бе подпухнало от плача предната нощ. Тя придърпа завивката към гърдите си.

Едното ъгълче на устата му се изви, като я видя какво прави, и тази лека усмивка само го направи да изглежда още по-чувствено красив.

— Битнър обикновено приготвя вана за мен сутрин — той познава навиците ми. Искаш ли да наредя да донесат една и в твоята стая за теб?

— О, да, моля — стеснително каза тя. Взимането на вана беше рядък лукс, особено толкова рано сутринта.

Полуусмивката му се разтегли в дяволита извивка при нейния ентусиазиран отговор. Той се наведе и я целуна — силно и собственически.

На външната врата на стаята се почука.

Сайлънс смутено извика.

— Слугите…

Майкъл поклати глава и се надигна от леглото.

— Слугите знаят, че не бива да ме притесняват, освен ако не е важно.

Той прекоси стаята и открехна вратата, без да го е грижа, че е гол.

Сайлънс не можеше да види кой е в коридора, но чу гласът му.

— Трябва да ти кажа нещо, Мик — каза Хари.

И някак си Сайлънс моментално разбра, че това е краят на тяхната несъвършена идилия.

 

 

— Измъкна се снощи някъде към полунощ — каза Хари, докато се опитваше да върви редом с Мик. Двамата мъже вървяха към малката конюшня зад къщата. — Тръгнахме след него, както ни нареди, но нямахме идея накъде се е запътил, докато не стигнахме тук тази сутрин. Реших, че няма да искаш да ти изскочи без предупреждение, затова го хванахме и после дойдох да те извикам.

Мик усети как мускулите му се стегнаха, а крачката му стана по-широка, докато приближаваше онзи, който го беше предал.

— Добре си направил.

Излязоха през кухнята, без да обръщат внимание на стреснатото изпискване на слугинята, наведена над планина с неизмити чинии. Навън денят беше сив, сякаш и небето се бе замислило над мрачния развой на нещата. Конюшнята беше отвъд малък павиран двор и стъпките от ботушите им шумно отекнаха по калдъръма. Когато влязоха в конюшнята, единият от конете за каретата изпръхтя като за поздрав. Бран стоеше в едно от празните заграждения, а Бърт го наблюдаваше с присвити очи.

Мик погледна към бившия си лейтенант. Бран повече не можеше да бъде сбъркан с момче. По челюстта му беше набола неколкодневна брада, от двете страни на устата му имаше нови бръчки, а очите му изглеждаха хлътнали. Бран също го погледна, но побърза да отклони очите си, сякаш го беше срам да срещне тези на Мик.

— Чакайте ме отвън — каза Мик на Бърт и Хари, без да сваля очите си от лицето на Бран.

Двамата мъже излязоха.

Мик направи една голяма крачка напред и удари Бран по челюстта, влагайки цялата сила на юмрука си — и цялата си болка — в удара.

Бран залитна, удари се в задната стена на конюшнята и падна на земята.

— Защо? — дрезгаво го попита Мик.

Бран вдигна ръка към лицето си. Подобен удар можеше да разбие челюстта на някой, можеше да го лиши завинаги от възможността да се храни или да говори като хората.

На Мик не му пукаше.

— Прибрах те от улицата, момче. Взех те в собствения ми дом, храних те с моята храна, сложих дрехи на гърба ти. И така ми се отплащаш? Като ме предаваш на врага ми? Като пускаш хората му в къщата ми, за да убият едно невинно момиче?

Бран облиза кръвта, която се спускаше от разцепената му устна.

— Не знаех, че ще убие Финула. — Гласът му се пречупи при споменаването на името й.

Мик поклати глава.

— А какво мислеше, че ще направи?

Бран сви рамене и объркано се огледа наоколо.

— Че ще те свали от власт.

— Искал си екипа ми.

Бран най-накрая го погледна и Мик изненадано видя, че в очите му все още имаше дързост.

— Разказваше ми отново и отново за това как ти си си проправил път. За това как си свалил главатаря на онези пирати, когато си бил още момче. Нима очакваше, че аз ще постъпя по друг начин?

Мик се почувства изморен до дъното на душата си и клекна.

— Очаквах лоялност.

— Лоялност? — Бран поклати глава, но трепна от болка при движението. — Ти ми повтаряше да не вярвам на никого. Че всеки мъж, който го стори, е глупак. Че няма кой да ме защити, освен ако сам не го направя. Че трябва да се грижа за себе си и само за себе си. Можех и на сън да кажа наизуст уроците ти. Нито веднъж не си говорил за лоялност, а сега очакваш такава от мен?

— Ай! — Мик си спомняше онези подхвърляни забележки, уроците, които лекомислено беше предавал на Бран, докато нападаха корабите и след това анализираха силните и слабите страни на екипа си и на враговете си. Но той бе считал Бран за част от себе си — та той беше неговият лейтенант, проклятие. Негов приятел. Как бе възможно Бран да бе взел думите му и да ги беше извъртял срещу него? — Очаквах лоялност от теб и от всеки мъж под мое командване.

— Точно така, под твое командване — каза Бран. — За мен нямаше път, по който да раста. Исках да бъда като теб.

— Ти беше като мен — изрева Мик. — Направих те мой довереник, направих те мъж. Какво, мамка му, си мислеше, че правиш, Бран?

— Исках свобода! — изкрещя Бран. — Ти ни държеше под юмрука си, караше ни да живеем в твоята къща, да ядем на твоята маса. Ти разпределяше плячката, както преценеше, и не се съобразяваше с чуждо мнение. Никога не се вслушваше в предложенията и плановете ми. Аз не бях нищо повече от твой лакей, докато онова, което исках, беше да ти бъда равен.

Мик се втренчи безмълвно в него. Беше живял години наред, без да знае откъде ще дойде следващото му ядене. Беше превърнал двореца си в крепост, не само за да пази богатствата си, но и за да пази хората си. А сега Бран запращаше всичката му щедрост обратно в лицето му? Мик отвратено извърна лице и стана.

— Опитвай се, колкото искаш, да прехвърлиш вината за предателството си върху мен, но няма да успееш. Финула е мъртва заради теб и единствено заради теб.

— О, Господи, — Бран стисна силно очите си и изстена толкова тихо, че Мик трябваше да се наведе към него, за да чуе думите му. — О, Господи, мислиш ли, че не го знам? Хубавото й лице беше изгорено. Продължавам да я виждам в сънищата си. Не мога да спя нощем.

Мик изсумтя.

— Как намери къщата ми?

Бран поклати глава.

— Успях да погледна в книгата на Пепър.

— Казал ли си на Викария къде съм? — попита го Мик с тих и смъртоносен глас.

— Не!

— А защо си тук?

Бран отвори пресъхналите си от сълзи очи.

— Исках да те предупредя за Викария. Той иска мисис Холингбрук. Вече не говори за нищо друго, освен за нея.

Мик се разсмя, макар хич да не му беше до смях.

— Нима мислиш, че не съм наясно с това? Защо наистина си тук, Бран?

— Съжалявам, Мик — прошепна Бран. — Не знаех какво представлява той. Ако ми беше казал…

— Какво? — въздъхна Мик. — Ако ти бях казал, че е напълно луд, тогава нямаше да ме предадеш на собствения ми баща?

Бран се втренчи в Мик, а цветът изчезна от лицето му.

— Твой баща? Викария е твой баща?

— Ай. — Мик наклони главата си и устата му се изви с горчивина. — Завъртяхме се в пълен кръг, нали? Предаден от баща ми и предаден на баща ми. Старецът сигурно е страшно доволен.

— Мик…

Мик го спря с ръка.

— Разкарай се от очите ми, преди да съм те убил.

Бран безсилно се изправи.

— Ще ми простиш ли, Мик?

Думите му сякаш разкъсаха нещо вътре в него и натрупаната мъка се изля в гърдите му. Мик измъкна камата си и преди Бран да успее да помръдне, опря ножа в гърлото му.

Бран замръзна на място, докато капка кръв се появи под острието.

Мик погледна в лицето момчето, което толкова много бе ценял като свой приятел.

— Не мога да ти простя, Бран, не. Ти изтри тази възможност в мига, в който изложи на опасност Сайлънс и Мери Дарлинг. Те можеха да умрат заради глупостта ти. Заради това, че ги изложи на риск, трябва още тук и сега да ти разпоря гърлото и да изхвърля гноясалото ти тяло в реката.

За момент той остана така с ножа, опрян в гърлото на Бран, гледайки го право в светлосините очи. Преди се бяха смели заедно, бяха пили бренди заедно, бяха планирали набези. Бран му беше близък като брат… или като син.

Съсипаното от киселината лице можеше да е това на Сайлънс.

Мик рязко се извъртя и бързо закрачи към вратата на конюшнята.

— Хари! — изкрещя той.

Пазачът се показа миг по-късно. Хвърли поглед в конюшнята и примигна, изненадан да види Бран все още жив.

Хм, нима Мик не бе убивал и за много по-дребни неща от стореното от Бран?

— Отведи го — каза Мик и кимна по посока на Бран.

— Да го отведа? — внимателно попита Хари.

Мик трепна. Той не искаше да прехвърля тежестта от убийството на Бран на Хари. Не, Бран беше негова собствена отговорност и сам щеше да се погрижи момчето да напусне Англия. Въздъхна и протегна врата си.

— Отведи го в мазето и го заключи здраво. Довечера ще го отведа в Лондон и ще го кача на кораб, който пътува надалеч.

По лицето на Хари си пролича колко е облекчен, но изражението бързо изчезна от лицето му. Когато едрият мъж се извърна към Бран, погледът му бе леден. Мик никога не го бе виждал такъв.

— Хайде, да тръгваме. — Хари хвана Бран здраво над лакътя и го изведе навън.

Бран хвърли един безпомощен поглед през рамо, но Мик не му обърна внимание. Вече беше взел решение.

Мик изчака, заслушан в отдалечаващите се стъпки, а след това продължи да стои насред конюшнята, докато се опитваше да овладее гнева си. Не искаше Сайлънс да го вижда в това състояние. Тя нямаше да разбере. Тя беше от един друг свят, в който хората можеха да си прощават един на друг, където не беше проява на слабост да оставиш да живее момчето, което си научил как да бъде мъж.

Мик отметна глава назад и се загледа, без да вижда, в прашните греди по тавана на конюшнята. Той беше заченат от слабините на демон в човешки образ и затова и в него човещината бе само толкова.

— Майкъл?

Гласът й беше мек и сладък и се понесе в застиналия въздух на конюшнята. За един миг му се прииска да се скрие. Да не позволи на болестта в душата си да я докосне. Чувстваше се омърсен от грях.

Но тя беше такава — неспокойна, неговата Сайлънс. Тя надникна през вратата на конюшнята.

— Ето къде си бил.

Той се отблъсна от стената, на която се бе подпрял.

— Ай, тук съм.

Тя се поколеба на прага, сякаш видяла чернилката в душата му. Може би истински добрите притежаваха някакъв вътрешен компас, който се завърташе, сблъскаха ли се със злото.

— Какво дойде да ти каже Хари? — попита тя.

Той поклати глава.

— Нищо, за което да трябва да се притесняваш.

Той тръгна към вратата, но тя не се помръдна от пътя му.

Вместо това кръстоса ръце на гърдите си и го погледна с онези свои проклети красиви очи.

— Ами ако искам да се притеснявам? Ако искам да споделя тревогите ти?

Той я погледна объркано и неволно си помисли, че никога не бе имал подобен проблем с курвите, които беше водил в леглото си. Искаше му се просто да я подмине и да я остави там с проклетите й въпроси, но инстинктът му подсказваше, че ако постъпеше така, щеше да има сериозни последици.

Мик въздъхна.

— Хари доведе Бран да ме види.

Тя остана неподвижно и просто повдигна вежди.

— Проклета да си — изсъска той и я хвана за крехките рамене. Защо не можеш просто да не обръщаш внимание? — Това е мъжки проблем, който не те засяга.

— Мисля, че ме засяга — отвърна тя и смело вирна брадичка, за да го погледне в очите. Ах, какъв инат беше. — Аз ти отдадох тялото си и повече дори. Мисля, че в замяна можеш да ми се довериш поне малко.

— За това ли става дума? Изпитваш ли ме? — Той усети как гневът започва отново да се надига в гърдите му и да търси жертва, върху която да се излее, дори тази жертва да нямаше нищо общо с причината за състоянието му.

— Може би — каза бавно тя. — Трябва да знам, че съм нещо повече от поредната жена в леглото ти, Майкъл.

— Много добре знаеш, че си повече от това — изръмжа той, обзет от ярост. — Какво искаш от мен?

— Истината — прошепна тя със сила, криеща се в мекотата й. — Честност. Приятелство. И може би любов.

Думите й запратиха топка от студен страх право в стомаха му. Той бе способен да нападне кораб, да наръга човек, да поведе банда от кръвожадни пирати, но нещата, които тя искаше от него, бяха невъзможни. Каквато и мекота да бе притежавал Майкъл някога, тя бе изгоряла преди шестнайсет години, точно както и лицето на Чарли Грейди се бе стопило. Беше му се наложило да се обвие с пластове от гранитна броня, за да оцелее, за да се пребори и да стигне там, където беше сега. А тя? Тя искаше от него ей така просто да свали бронята — да й позволи да падне и да застане гол и уязвим на слънчевата светлина.

Погледът й беше ясен и открит, докато очакваше нещо от него — нещо, което той не бе сигурен дали го има в него.

— Проклета да си — изсъска той отново и впи устата си в нейната.

Беше започнал да си ляга с жени още от четиринайсетгодишна възраст. Познаваше добре сладостта им, меките им въздишки. С това се справяше. И тя щеше да трябва да се научи да се задоволи с толкова. Не знаеше по какъв друг начин да я задържи.

 

 

Целувката на Майкъл я зашемети. Сайлънс се бореше да не забрави, че той не бе отговорил на въпросите й. Но тялото й някак си се бе нагодило към сексуалното му надмощие само за една нощ и тя усети как то се извива към неговото, как устата й се разтваря, как ръцете й се вплитат в прекрасната му коса. Дъхът й вече се бе забързал в очакване на онова, което той можеше да поиска да прави с нея.

Но той не й бе казал защо беше дошъл Бран. Беше отказал да сподели тази информация и което беше по-важно — не беше споделил дори малка част от ежедневния си живот. Ако тя щеше да представлява нещо повече за него от просто едно тяло в леглото му, щеше да трябва да се научи да се разкрива, да…

Майкъл започна да повдига полите на роклята й и мислите й се разлетяха.

Тя откъсна устни от неговите.

— О! Ами ако някой дойде?

— Тихо — измърмори той с дълбок и дрезгав глас. — Никой няма да ни прекъсне.

Вече бе разголил краката й и сега я притисна към стената на конюшнята. Тя се подпря и замаяно се загледа в него, докато той падаше на колене пред нея.

— Майкъл!

Той не обърна внимание на настойчивото й обръщение.

— Задръж полите си.

— О, мили Боже. — Сайлънс послушно задържа полите си вдигнати, докато се опитваше да види дали някой не идва. Ами ако Хари се върнеше? Или Бран? Дали Майкъл имаше коняр?

Той започна да гали бедрата й с двете си ръце, проследяваше извивката на коленете й и се връщаше пак нагоре към хълбоците й.

Тя потръпна. Какво смяташе да прави Майкъл? Тя вече усещаше, че в сърцевината й се разгаря огън, и ако той сега се пресегнеше натам…

Изписка, когато той се наведе и целуна вътрешната страна на бедрото й.

— Повдигни още полите си, любов — прошепна той.

Тя изстена, останала без дъх. Ако повдигнеше полите си още нагоре, най-интимните части на тялото й щяха да се разкрият. Едно нещо беше да е безразсъдно гола в тъмнината, а съвсем друго да го прави посред бял ден.

Гласът му обаче беше като течен грях, тъмен и опасно изкусителен. Тя се подчини на искането му, докато пръстите й трепереха от желание, и усети хладния вятър да погалва мястото между бедрата й.

— Точно така — одобри той. — Задръж ги така, любов, и разтвори бедрата си малко повече.

Тя преглътна и му се подчини.

— Това е моето момиче — шепнеше той с лице, притиснато към кожата й, а дъхът му я караше да изтръпва.

Устата му продължи нагоре към върха на хълма й, като я ближеше и целуваше бавно, спокойно, сякаш цялото време на света му принадлежеше. Тя отметна глава назад — нетърпелива, нервна, на ръба, изпълнена с очакване. Той се приближи към центъра й и облиза гънката до бедрото й.

Сайлънс прехапа устната си в опит да не издаде нито звук… Защото в противен случай със сигурност някой щеше да ги свари, нали?

Усети как палците му преминават през срамните й косми, а после и по-надолу към пълните й големи срамни устни. Той ги разтвори и разкри влажните й гънки отдолу.

— Майкъл! — прошепна тя, едва осмелявайки се да издаде звук.

Но той не й обърна внимание. Духна във влажните й къдри и тя потрепери — по-скоро от усещането, а не от хлад. След това той се наведе напред и притисна горещия си език към центъра й.

Тя подскочи при докосването му и почти удари главата си в дъските отзад. О, мили Боже!

— Какво правиш?

Той тихо се изсмя и задържа здраво треперещото й тяло с две ръце, след това прокара езика си през гънките й, бавно и без да пропуска никое местенце — това беше най-интимното докосване, което някога бе изживявала. Езикът му беше влажен и горещ, а усещането от него беше неописуемо.

Него сякаш не го интересуваше, че се намират насред конюшнята, че тя потръпваше и подскачаше в отговор на всяко негово докосване, че онова, което правеше с нея, със сигурност беше порочно и неприлично.

Майкъл О’Конър изобщо не го интересуваше нищо от това. Той продължи да ближе и да притиска езика си в нея, докато тя помисли, че ще полудее от силата на чувствата, които той предизвикваше в нея. Всяко прокарване на езика му прогаряше нервните й окончания. Всяка дълбока целувка я приближаваше все повече и повече към ръба. Тя се тресеше, задъхваше се, беше влажна от собствената си нужда, а той просто не спираше.

Усети как сама разтваря по-широко коленете си, как извива бедрата си, за да улесни достъпа му. Беше напълно възможно да умре от това мъчение, но поне щеше да умре, изпълнена с наслада. Главата й беше отметната назад и очите й гледаха, без да виждат, гредите над тях, а през главата й мина мисълта, че повече никога нямаше да може да влезе в някоя конюшня, без да се изчерви.

И след това той пое с устни малкото възелче плът и го засмука така дълбоко, както бе сторил със зърната й тази сутрин. Мили Боже, тя не можеше повече да се сдържа. Пропадна в пропастта, загуби съзнание, обзе я радостна свобода. Гърбът й се изви, краката й се стегнаха и тя трябваше да напъха юмрука си в устата, за да не се разкрещи.

Продължаваше да трепери, когато той се изправи и я взе в прегръдките си. Тя се отпусна върху него, благодарна и обезсилена, без да е сигурна дали би могла сама да остане права на краката си след опустошителните му действия.

Но когато тя тръгна да пуска полите на роклята си, той собственически постави дланта си върху хълма й.

— Хареса ли ти това, скъпа? — провлачено попита той.

— Знаеш, че ми хареса. — Езикът й сякаш се бе удебелил и думите излизаха бавно от устата й. — Но ти го направи, за да ме разсееш.

Той се отдръпна и я погледна в лицето, застанал нащрек.

— Никога не се предаваш, нали?

— Няма ли да ми кажеш, Майкъл?

Той поклати глава, поглеждайки настрани и свивайки пръсти навътре в цепката й. Тя бе станала свръхчувствителна: от оргазма си и когато той нежно я погали, Сайлънс изстена вкопчвайки се в палтото му.

Дишането му се бе забързало, докато опипваше влагата й.

— Толкова си влажна, толкова гореща и подута.

Той прокара пръст по пъпката й и бедрата й подскочиха.

— Майкъл…

— Имах намерение това да е само за теб. Имах намерение да се опитам и да бъда джентълмен, но явно няма да мога. — Ръката му се отдръпна от нея и започна да разкопчава предницата на бричовете му. — Трябва да те имам.

Тя го наблюдаваше изпод полузатворените си очи. Трябваше да го спре, трябваше да му каже, че трябва да влязат вътре и да поговорят за причината, поради която той бе изглеждал толкова съсипан след срещата с Бран, но усети, че не е способна да го стори.

Просто не можеше да му откаже, когато той се нуждаеше от нея. Той извади члена си навън и погледът й се сведе към него. Беше напълно възбуден, вените бяха изпъкнали по ствола му, главичката беше зачервена и кръгла.

— Ела тук — каза той и вдигна единия й крак и го обви около кръста си.

Така бедрата му се прилепиха към нейните и тя го усети да се отърква в нея — но беше по-нависоко отколкото й се искаше. Тя изстена от безсилие.

— Тихо, скъпа — измърмори той. — Сега ще се погрижа, обещавам ти. Само… — Той подхвана и другия й крак и тя се озова притисната към стената само с гърба си, докато и двата й крака сега бяха увити около кръста му.

Той хвана задника й с двете си ръце и така задържа цялата й тежест. Беше й удобно, но което бе по-важно — пенисът му сега беше на точната височина.

— Вкарай ме там, където ме искаш, сладка моя — прошепна й той.

Тя се пресегна помежду им. Когато го хвана здраво, той изруга, а тя не можа да се сдържи да не прокара ръка нагоре-надолу. Беше толкова твърд, толкова красив.

— Сайлънс… — предупреди я той.

Тя също не можеше да чака повече. Постави го при входа си и прехапа устната си, когато усети смазващата му горещина. Толкова беше хубаво — толкова правилно. За момент тя остана неподвижна. Дали някога щеше да успее да се възстанови от падането от толкова високо, ако той някога си тръгнеше от нея? Чувстваше сякаш му отдаваше част от себе си. Нещо, което никога нямаше да може да си вземе обратно.

Той се извъртя и го вкара и започна да я пронизва, а тя вдигна очи, за да го гледа в лицето, докато го правеше.

Майкъл — нейният Майкъл — я гледаше, ноздрите му се бяха разширили, устните му се бяха опънали и бяха разкрили зъбите му.

Тя задържа свирепия му поглед и се пресегна, за да проследи с пръсти бузата му.

— Прави любов с мен.

Той изпусна въздуха от дробовете си, докато почти изцяло излезе от нея, а след това влезе рязко отново навътре. Ритъмът му беше бърз, почти трескав и тя се хвана за раменете му, борейки се да не започне да вие.

О, Господи, той беше толкова мощен! Тя го гледаше. По лицето му се търкулна капка пот, а устните му бяха извити назад от усилието. Искаше да го целуне, да го прегърне и да му каже, че е всичко за нея, но единственото, което можеше да направи, беше да се държи здраво и да се опита да не се разпадне, когато всичко избухна.

А то избухна безпощадно — безпощадно като самия него. Изгаряща, разкъсваща вълна от удоволствие, която беше почти толкова опустошаваща, колкото и прекрасна. Тя почувства сякаш целият й свят бе запратен във въздуха, а после пада на земята и се подрежда по нов начин. Това беше земетресение.

Това беше любов.

Тя ахна, когато го осъзна, и продължи да го гледа, докато експлозията не помете и него. Главата му се отметна назад и той изкрещя, когато свърши и тялото му се разтресе, притиснато към нейното. Той беше великолепен, удивяваше я, но една меланхолична стрела я уцели. Какво означаваше случилото се сега за него — ако изобщо означаваше нещо?

Той положи главата си върху рамото й, задъхвайки се, докато се опитваше да си възстанови дишането. Отначало тя не го чу.

След това обаче думите му бяха повече от ясни.

— Той ме предаде, любов моя. Бран ме предаде.