Брандън Сандърсън
Отсенки от себе си (28)

26.

Мараси влачеше Усмирителката след себе си, уловила жената за яката с едната ръка, без да изпуска пистолета си с другата. Придружаваше ги поочуканият Реди, който оглеждаше недоволно неспокойната тълпа. Оставиха другите пленници с останалите констабли, а тя се молеше до Хармония, че не изкушават съдбата.

— Спри ги — изсъска Мараси на жената, щом достигнаха края на тълпата, която в този момент хвърляше неща по сцената. Горката МеЛаан храбро продължаваше с речта, но ставаше все по-раздразнителна, че не я слушат.

— Опитвам се! — оплака се Усмирителката. — Ще ми бъде по-лесно, ако не се опитваш да ме удушиш!

— Просто Усмирявай! — нареди Реди и вдигна бастуна си за дуелиране.

— Не мога да контролирам умовете им, глупав човеко! — каза Усмирителката. — И нищо няма да постигнеш, ако ме пребиеш. Кога мога да разговарям с адвоката си? Не съм нарушавала никакви закони, просто наблюдавах с интерес какво се случва.

Мараси пренебрегна гневния отговор на Реди и вместо това се фокусира върху тълпата. МеЛаан стоеше пред хората, огряна от електрическите светлини зад нея, но и от огньовете отпред. Гневът на тълпата — древен пламък — срещу студената стерилност на новия свят.

— Трябва да бъдете благодарни! — извика на тълпата МеЛаан. — Дойдох тук, за да говоря лично с вас!

Грешните думи, помисли си Мараси. Раздразнението караше кандрата да се отклонява от сценария.

— Аз ви слушам! — изкрещя МеЛаан на тълпата. — Но и вие трябва да слушате, негодници!

Звучи съвсем като него. Може би преиграваше? МеЛаан играеше роля. Тя беше губернаторът, ролята, дадена й от Мараси. По всичко изглежда, че кандрата бе позволила на формата да определя действията й. Поквара… Не че вършеше лоша работа. Вършеше добра работа… в това да е Инейт. За нещастие, Инейт се славеше с това, че трудно се спогажда с тълпите.

— Хубаво — заяви МеЛаан, като махна с ръка. — Опожарете града! Да видим как ще се чувствате на сутринта без домове, в които да живеете.

Мараси затвори очи и изпъшка. Поквара, беше изморена. Колко ли беше часът?

Тълпата ставаше все по-раздразнена. Време бе да сграбчи МеЛаан и Уейн и да се махат. Гамбитът им се бе провалил. Поначало успехът беше слабо вероятен, може би невъзможен. Тази тълпа беше тук за кръв. И…

От тълпата се изтръгнаха нови освирквания. Мараси се намръщи и отвори очи. Намираше се в южния край на множеството, близо до един от големите огньове, но и достатъчно близо до първите хора, за да види констабъл генерал Арадел, който беше пристъпил редом с МеЛаан. Най-вероятно се канеше да отведе „губернатора“ в безопасност.

Вместо това Арадел извади пистолета си и го насочи срещу губернатора.

Мараси за момент остана втрещена. После се обърна към Усмирителката.

— Усмири ги! — каза тя. — Веднага. С всичко, с което разполагаш. Направи го и ще ти осигуря имунитет за онова, което направи тази вечер.

Жената изгледа Мараси, с което демонстрира изобретателността под първоначалните си оплаквания. Изглежда, претегляше предложението.

— Обещавам — каза Мараси — в името на копието на Оцелелия.

Жената кимна и през тълпата премина вълна… от внезапна тишина. Не ги смълча напълно, но когато Арадел заговори, гласът му се разнесе ясно:

— Реплър Инейт — произнесе Арадел. — В името на жителите в този град и по силата на пълномощията ми на лорд старши констабъл ви арестувам за корупция в големи размери, злоупотреби с градския ресурс и престъпване на клетвата ви на градски служител.

Тълпата най-после се смръзна напълно.

— Що за идиотско… — започна МеЛаан.

— Мъже, обърнете се — нареди Арадел. Той погледна констаблите си. — Обърнете се.

Тънкият кордон от войници с нежелание се обърна с лице към него, с което обърнаха гръб на тълпата.

— Какво прави той? — попита настоятелно Реди.

— Нещо гениално — отвърна Мараси.

Арадел огледа тълпата, все така насочил оръжието си към губернатора.

— Тази вечер самият губернатор разпореди в града да бъде въведено военно положение. Това поставя начело констаблите, които пък отговарят пред него. За нещастие, се оказва, че губернаторът е лъжлив негодник.

Някои от хората подвикнаха колебливо в знак на съгласие.

— Вече не е начело — обясни Арадел. — Доколкото разбирам, вие сте начело. Така че ако имате това желание, констаблите застават до вас. Е, всички сте тук, за да дадете началото на бунт. Слушайте! Престанете с крясъците. Няма да позволя бунтове и грабежи. Започнете ли да опожарявате този град, ще се бия с вас до последния си дъх. Чувате ли ме? Не сме сган.

— А какво тогава? — извика някой заедно с още няколко други.

— Ние сме гражданите на Елъндел и ни е омръзнало да бъдем пълчище от плъхове — извика Арадел. — Разполагам с доказателство, че най-малко седем лордове са корумпирани. И възнамерявам да ги видя арестувани. Още тази нощ — той се поколеба, а сетне заговори по-високо. Гласът му се понесе и усили от конусите, разположени пред сцената. — Стига да желаете, не бих отказал помощта на армия.

Щом тълпата изрева одобрително, Арадел изблъска МеЛаан в ръцете на двама ефрейтори, които изчакваха наблизо. Изглеждаха напълно смаяни. В действителност самият Арадел изглеждаше малко зашеметен от онова, което току-що бе сторил.

— Пречисто Съхранение — възкликна тихо Реди, като оглеждаше развълнуваната тълпа. — Ще си организират линчуване.

— Не — каза Мараси. — Няма.

— Откъде си сигурна?

— Защото е по-лесно една река да влезе в русло, отколкото да бъде преградена, Реди — отвърна тя.

Можеше и да се получи. Нямаше големи надежди, че ще задържат лордовете и дамите, които Арадел искаше да арестува, но самият губернатор… С тези писма и вживяната в ролята му МеЛаан. Да, това наистина, можеше да се получи.

Тя пусна усмирителката:

— Свободна си; махай се от тук. И предай на Костюма, че е най-добре да си вземе удължен отпуск по време на онова, което се задава.

* * *

Уакс прекоси моста с накуцване. Животът го беше научил никога да не подценява врага, когото си мисли, че е повалил. Притиснал едната си ръка към кървящия крак, не свали оръжие от гърчещата се фигура, докато не прибра пистолета й. След това се отпусна на здравото си коляно и я преобърна, за да се убеди, че не укрива друго оръжие.

Откри, че от очите й се стичат сълзи. Смесваха се с капещата кръв от раната от куршума.

— Той отново е в главата ми, Уакс — прошепна разтреперано тя. — О, Гибел, в главата ми е. Превзема ме. Няма да се върна пак при него.

— Тихо — каза Уакс, като вадеше втория пистолет на кръста й и го хвърляше настрани. — Всичко е наред.

— Не — проплака тя, като улови ръката му. — Не, не е. Няма да стана пак негова. Накрая ще бъда себе си!

Треперенето й се усили, а тялото й подскочи, без да изпуска ръката му. Той се намръщи, щом тя вдигна глава напред и срещна очите му, ридаеща и разтреперана. Разтърсвана от конвулсии.

— Какво правиш? — попита остро той.

— Умирам. Решихме го! Повече няма да паднем. Намерихме път навън — вече не успяваше да задържи очите му и падна назад в спазми. Зениците й се разшириха бързо, а кожата й затрепери върху костите.

Уакс наблюдаваше ужасено. Стисна ръката й. Нямаше пулс. Наистина умираше. Самоубиваше се.

Можеше ли да я спре?

И защо да го е грижа? Тя бе сериен убиец. Заслужаваше края си. В действителност й съчувстваше. Нека последва този път, вместо да страда под контрола на Хармония. Колебливо, но почувствал, че повече не може да направи нищо за бедното създание, той я вдигна и притисна към себе си. Нека умре в нечии ръце. Отвращаваше го, след всичко, което беше направила. Но, по дяволите, така бе правилно.

Кървящата обърна глава към него и изражението й омекна, когато се разтърси и усмихна през окървавените си устни:

— Не по… Не по-малко изненадващ сте от танцуващо магаре, господин Шалче.

Уакс усети, че изстива.

— Откъде си чула това? Откъде знаеш тези думи?

— Мисля, че те обичах дори в онзи ден — каза тя. — Наемен блюстител. Толкова нелеп, но така… открит. Не се опитваше да ме спасиш, но пък все опитваше да ме впечатлиш… Решителен лорд.

— Кой ти разказа за онзи ден, Кървяща? — настоя Уакс. — Кой…

— Попитай Хармония — каза тя, а треперенето й стана още по-силно. — Попитай го, Уакс! Попитай защо изпрати кандра, която да те закриля, през всички онези години. Попитай го дали е знаел, че ще се влюбя в теб!

— Не…

— Дори тогава ни местеше — прошепна тя. — Аз отказах. Отказвах да те манипулирам да се върнеш в Елъндел! Ти обичаше онова място. Не исках да се върнеш, за да се превърнеш в негова пионка…

— Леси? — Хармонийо, тя беше.

Беше тя.

— Попитай го, Уакс — каза тя. — Попитай го… защо… ако знае всичко… би ти позволил да ме убиеш… — тя застина.

— Леси? — каза Уакс. — Леси!

Нямаше я. Лежеше в скута му, взираше се в трупа й. Беше запазила тялото си. Собствената си форма. Той я притисна към себе си и от него се изтръгна нисък вой, дълбоко отвътре, суров вик, който отекна в нощта.

Викът му сякаш прогони мъглите.

Все още стоеше коленичил там, държеше тялото й и час по-късно, когато от мъглата излезе един силует и се приближи на четири крака. ТенСуун кандрата, Пазителят на издигащия се воин, приближи с уважителна стъпка, свел кучешката си глава.

Уакс се взираше във вечно променящите се мъгли, прегърнал един труп, като се надяваше противно на всяка логика, че топлината му ще я опази топла.

— Кажи ми — каза Уакс с покъртен и прегракнал от виковете глас. — Кажи ми, кандра.

— Беше изпратена при теб преди много време — отвърна ТенСуун, като се отпусна на задните си крака. — Жената, която познаваше като Леси, винаги е била една от нас.

Не…

— Хармония се тревожеше за теб, когато беше в Дивите земи, блюстителю — продължи ТенСуун. — Искаше да имаш телохранител. Паалм демонстрираше желание да нарушава забрани, които останалите от нас намираме за свещени. Освен това той се надяваше, че двамата ще си подействате добре един на друг.

— И ти не ми каза? — изплю Уакс, като затегна прегръдката си. Омраза. Не вярваше, че някога е изпитал толкова могъща омраза, както в този момент.

— Беше ми забранено — каза ТенСуун. — МеЛаан не знаеше; научих едва преди няколко дни. Хармония предвиждаше катастрофа, ако ти бъде казано кого преследваш.

— А това не е ли катастрофа, кандра?

ТенСуун обърна глава. Двамата останаха на празния мост. Електрическите светлини бяха като яма в мъглата, а в прегръдките на Уакс лежеше една мъртва жена.

— Убих я — прошепна Уакс, като стисна очи. — Убих я отново.