Дерек анди
Смъртта на светлината (87)

87.

Косата разпра ръката на Танит и се наложи Чайна да я прикрива, докато се измяташе с олюляване от връщащия се обратно мах. Кръвта шурна свободно надолу по ръката й, а хватът й върху меча стана лепкав. Поредната порезна рана в колекцията. Левият й крак и гърбът й споделяха същите травми.

Токът на ботуша на Секача се сблъска с челюстта на Чайна. Тя се завъртя около оста си, а краката й се огънаха под нея. Танит се хвърли и, стиснала зъби, настъпи в атака. Секачът я посрещна хладнокръвно, след което, сякаш само да докаже, че му е по силите, хвана Танит със същия ритник, с който повали Чайна.

Тя падна на земята. Беше изгубила меча си.

Бягащи стъпки. Някой беше повикал помощ. Най-сетне. Секачите го наобиколиха — сиво, обгърнало черното. Никакво време, загубено за въпроси, нито глътка въздух, похабена за преговори. Сивите имаха насреща си враг и атакуваха. Работеха като екип — един финтираше, когато друг замахваше, един настъпваше, когато друг отстъпваше. Косите им се вихреха високо горе и ниско долу, а Черния секач се завърташе и отблъскваше, парираше, блокираше. Острото дрънчене на острие в острие и глухият тътен на дърво в дърво от дръжките изпълваха коридора със забързан ритъм, който не се забавяше и за миг. По време на бясната размяна на удари се отвориха малко възможности, но случеше ли се, остриетата се плъзгаха безрезултатно по бронираните униформи. Ако някой не поемеше инициативата, щяха да се бият така до посиняване.

Черния секач захвърли косата си.

Промуши се между два замаха, сграбчи най-близкия Секач за главата и я изви, докато се извърташе зад него. Блъсна мъртвия на пътя на другарите му и се хвърли към онзи, който се опитваше да избяга. Разменяха си лакти и колена, докато се боричкаха за косата, и тогава Черния секач се извъртя с ритник, който прекърши главата на противника му толкова бързо, че Танит чу как изпукаха прешлените.

Но двамата оставащи Секачи бяха вече твърде близо, за да ги избегне. Единият изрита падналата коса далеч от обсега на Черния секач, докато другият замахна със своята коса. Острието с ужасяваща точност се плъзна между шлема на Черния секач и яката му, прониза врата му и потъна дълбоко в торса му.

Черния секач се свлече на колене.

— Главата! — извика Танит. — Свали му главата!

Сивият задържа и двете си ръце на косата и притисна Черния секач надолу с дръжката, докато партньорът му зае екзекуторска поза отпред. Екзекуторът замахна без церемониалности, без да губи време да размишлява и да се чуди и въпреки това се оказа твърде бавен. Черния секач се сниши и косата проряза дръжката, която го притискаше надолу. Все още с острието, забито в него, Черния секач скочи на екзекутора, сложи ръце на шлема му и го изви на една страна.

Трима Секачи. Три счупени врата.

Последният Секач атакува с юмруци, стъпала, лакти и колена. Черния секач беше размазано петно. Не се уморяваше, не правеше грешки. Сивият направи една грешка, отвърна на финт, когато трябваше да отстъпи назад, а Черния секач го хвана и добави още един счупен врат към сметката.

Сграбчи острието, което стърчеше от шията му, и го издърпа. Рукна черна кръв, а той я остави да капе на едри капки по пода, докато надигаше друга коса.

— Къде е Флетчър Рен, когато ти трябва? — промърмори Чайна, докато помагаше на Танит да се изправи.

— Върви — каза Танит, грабвайки меча си. — Аз ще го задържа.

Чайна я зяпна.

— Ти?

— Нали съм ти лична охрана? Освен това, Ревъл трябва да бъде спрян, а аз не знам пътя до Залата с Усилвателя. Така че изглежда трябва да се правят велики жестове на доблест.

Чайна надигна вежда.

— Почти съм впечатлена.

— Е, да, не го правя за…

Млъкна. Някой свирукаше с уста. Енио Мориконе — мотивчето от „Добрият, Лошият и Злият“. Черния секач се огледа.

Били Рей Сангуайн стоеше под примигващата светлина, свирукаше си с едната ръка в джоба, а другата — свободна до крака му, стиснала камата Богоубиец.

Чайна стисна ръката на Танит и побягна.

Сангуайн свърши с мелодийката и леко вдигна глава, а Танит си помисли, че той много добре осъзнава, че никога не е изглеждал по-страхотно от точно този момент.

— Имаш една възможност да се разкараш — рече Сангуайн. — Ако бях на твое място, щях да се възползвам.

Черния секач се обърна към него с приготвена коса.

Сангуайн вдигна рамене, като че е разочарован, и тръгна напред.