Кристина Лорен
Красив негодник (7)

Седем

Почти цялата събота мина в тичане край езерото. Исках да се отдалеча от всичко, което можеше да ми напомни за нея, исках да избистря мислите си.

Въпреки това един час в колата до къщата на родителите ми даде предостатъчно време, за да цикля върху следните теми: госпожица Милс и… колко я мразя, и колко я желая, и как може тоя задник да й праща цветя.

Облегнах се и се опитах да се заслушам в ритмичния звук на мотора на колата с надежда да ме успокои. Но не.

Ето какви бяха фактите: тя бе нещо, което принадлежеше само на мен. Но не по някакъв романтичен начин, не. Беше такова чувство за притежание, което може да се опише по следния начин: „удари я по главата, хвани я за косата, завлечи я… до най-близкото удобно място и я чукай до припадък“. Сякаш беше играчка, моята играчка, и не давах на другите деца на пясъчника да ми я пипат. Болестно състояние, знам. Ако някога й признаех подобно нещо, щеше да ми отреже топките и да ме накара да ги изям.

Сега вече въпросът не беше какво ми става, а как да действам. Очевидно Джоуел беше крайно заинтригуван. И как няма да е? Завалията, разполагаше само с информация от втора ръка — моите близки, които я обожаваха по незнайни причини и не се бяха поколебали да му покажат нейна снимка. Ако знаех само толкова и аз щях да рипам от екстаз да се запозная с нея.

Ала нямаше начин да проведе разговор с нея и след това да продължи да я намира за очарователна.

Освен ако не искаше само да я чука.

Воланът се огъна под натиска на свитите ми до побеляване ръце. Реших, че ако не искам да се размажа някъде с колата, не трябва да си представям този сценарий.

Нямаше да се съгласи да се види с нея в дома на родителите ми, ако искаше само секс, нали? Или? Може би наистина искаше да я опознае.

Тук е мястото да спомена с огромно нежелание, че самият аз бях твърде заинтригуван, преди да я видя на живо. Разбира се, това не продължи дълго, защото тя се оказа една от най-агресивните жени, които бях срещал. За голяма моя беда, по нелепо стечение на обстоятелствата, се оказа, че сексът с нея бе най-страхотното изживяване в живота ми.

Мамка му и гадняр такъв! Дано не се стигне дотам, защото не знаех къде може да се скрие труп във и из околностите на града.

 

 

Няма да забравя мига, в който я видях. Родителите ми бяха дошли за Коледа, нали бях в чужбина. Единият от подаръците беше дигитална фоторамка. Докато с майка ми разглеждахме диапозитива, попаднахме на снимка на родителите ми с красиво момиче с кестенява коса.

— Кое е това момиче? — попитах и тя ми каза, че се казва Клоуи Милс, че работи като асистентка на баща ми и е… не знам как го каза, но нещо като едно от чудесата на света. На снимката изглеждаше на около двайсет, съвсем естествена, без никакви напъни да изглежда красива. И наистина бе пленителна.

През годините в Париж, майка ми изпращаше снимки и тя се появяваше тук-там: снимки от фирмени събития, коледни партита, партита в дома на родителите ми. Името й бе споменавано доста често, когато ми даваха информация как се развиват нещата във фирмата. И не само тогава.

Когато решението за завръщането ми у дома бе взето, баща ми обясни, че учи в Нортуестърн, че обучението й предвижда една година стаж и за нея щяло да е много добре, ако я взема да работи при мен.

Всички я обичаха. Всички й имаха доверие, баща ми и брат ми й се доверяваха безрезервно, когато ставаше дума за работа… и по принцип за всичко, а това означаваше много за мен. Съгласих се, без да се замислям. Бях леко притеснен, че е толкова красива и че това може да повлияе на отношението ми към нея като шеф, но после безгрижно си помислих, че светът е пълен с красиви жени и няма да е проблем да разделя професионалните от физическите й качества.

Какъв наивник съм бил!

И сега вече можех да видя съвсем ясно всички грешки, които бях допуснал през последните няколко месеца. От първия ден, от първата минута, всичко водеше до положението, в което се оказах девет месеца по-късно.

И за капак на всичко, напоследък отбягвах да общувам с когото и да е, исках да си седя сам и да мисля за нея. Не, не го исках, но това беше истината.

Само като се сетя за последния път, когато опитах да изляза с жена. Ад!

Беше няколко дни преди „инцидента“ с прозореца. Трябваше да ходя на някакво благотворително събитие. Когато влязох в офиса, я видях. Отвратително секси рокля. Нова, не я бях виждал преди. И около секунда, след като я видях, вече исках да я просна на бюрото и да я чукам, докато един от двамата изгуби съзнание.

Вечерта излязох с едно русо завоевание. Всъщност не можех да мисля за нищо друго, освен за нея. Знаех, че няма да издържа дълго и че скоро ще се прекърша. Но не знаех, че ще е чак толкова скоро.

Опитах се да си докажа, че не мисля за нея извън работно време. Глупак! И заведох русата у нас. Влязохме в апартамента, целувахме се, съблякохме се много бързо, но… нищо не стана. Момичето беше красиво, интересно, но в мига, в който я видях в леглото, косата й вече не беше руса, а кестенява. Когато целувах гърдите й, разбрах, че не искам да целувам силикон, а истински, меки, пълни гърди. Когато слагах презерватива, знаех, че това момиче е само тяло без лице, което използвах, за да удовлетворя потребността си от… Милс.

Опитах се да не мисля за нея, ала не можех да спра забранените, но сладки мисли. Какво ли би било да е под мен, да е на мястото на русото момиче. Едва когато започнах да си представям, че чукам нея, успях да свърша освирепял като звяр, отдръпнах се от момичето като ужилен и легнах по гръб, потресен, че бях успял да свърша само защото не можех да спра да мисля за нея.

Ако успеех да изкарам някак тази нощ, всичко щеше да е по-лесно.

 

 

Паркирах колата. Говорех си сам. Можеш да го направиш. Можеш да го направиш.

— Мамо — извиках и тръгнах да я търся из къщата.

— На задната веранда съм, Бенет — извика тя.

Отворих плъзгащите се прозорци. Майка ми ме посрещна разцъфтяла от щастие. Масата бе наредена, напълно готова, но тя се суетеше и оправяше тук-там. Наведох се и й подадох буза да ме целуне.

— Защо ще ядем навън?

— Вечерта е прекрасна и си помислих, че ще е по-добре да вечеряме на прохлада, отколкото да се тъпчем на задуха вътре. Може би и останалите няма да имат нищо против. Как мислиш?

— Разбира се, тук е много по-добре и е красиво. Не се тревожи.

Наистина беше красиво. Над верандата имаше бяла пергола с много зеленина. В средата бе масата за хранене с осем стола. Майка ми бе сложила покривка с цвят на слонова кост и бе извадила най-официалните прибори и чинии. Освен това беше наредила свещи, сини цветя и какво ли не още. По цялата маса. И в средата — най-големият свещник.

— Нали знаеш, че дори аз няма да мога да спра София. Пет секунди, след като седне, всичко ще е разбутано — казах и метнах зърно грозде в устата си.

— О, тя няма да е тук. При родителите на Мина е. Ако дойде, всички ще се занимават само с нея.

Мамка им конспиратори! Ако София беше тук, можех да си играя с нея, да й правя смешни физиономии и да не гледам как копелдакът Джоуел се навърта около Милс.

— Тази вечер е на Клоуи. И наистина се надявам да се харесат с Джоуел — каза и продължи да пренарежда свещи, цветя, да се суети, без да обърне и грам внимание на задушаващата ме болка.

Как можах да се прецакам така! И точно когато обмислях дали да си тръгна, чух гласа на Хенри. Точен като никога! Сигурно заради специалния случай.

— Къде са всички?

Мама и аз влязохме вътре. Хенри беше в кухнята.

— Е, Бен — започна прекалено бодро за мрачното ми настроение, — развълнуван ли си от предстоящите събития? — попита и се облегна на плота.

Изчаках майка ми да излезе и го изгледах скептично.

— Май да — казах безразлично. — Мама е направила лимонов пай. Знаеш колко го обичам.

— Тъпак! Аз нямам търпение да видя как Синоли ще сваля Клоуи пред всички. Може да се окаже доста забавна вечер, не мислиш ли?

Точно когато се опитваше да си дръпне филийка хляб от панера на плота, Мина влезе и го плесна през ръката.

— Искаш да развалиш вечерята ли? Майка ти се подготвя от толкова време! Гледай да се държиш добре тази вечер, Хенри. Никакви шеги и закачки с Клоуи! Знаеш колко много се притеснява от такива неща. И без това постоянно го отнася от тоя тука — каза и ме посочи с пръст.

— За какво говориш? — попитах. Наистина, започна да ми писва от фен клуба на госпожичка Милс! — Нищо не съм й направил.

— Бенет! — извика баща ми, застанал до вратата на кухнята. Не знам защо, но имах усещането, че ми предстои разговор от сорта… „синко, трябва да поговорим…“.

Изведе ме от кухнята и каза:

— Моля те да се държиш прилично тази вечер. Знам, че с Клоуи не се разбирате, но това е домът ни, не е офисът, и очаквам да се отнасяш с подобаващо уважение.

Стиснах зъби, кимнах и започнах да прехвърлям през съзнанието си всички случаи, когато не се бях държал с „подобаващо уважение“ през последните няколко седмици, защото случките не предполагаха уважение. Как може да чукаш някого с уважение?

Излязох от банята точно навреме. Джоуел бе дошъл с бутилка вино и засипваше всички с блудкави комплименти „О, колко си хубава тази вечер“ — на майка ми, после същото, но с по-тъп епитет — на Мина, прегръдки и потупване по рамото с баща ми и брат ми.

Приближих се бавно към веселата дружинка, като се опитвах да се подготвя психически за предстоящата вечер.

Като деца бяхме доби приятели, учихме заедно в гимназията, но не го бях виждал, откакто заминах. Не се беше променил. Малко по-нисък от мен, слаб, с черна коса и сини очи. Може би доста жени го намираха за хубавец, не знам.

— Бенет. — Здрависване, яка мъжка прегръдка. — Господи! Човече, колко време мина?

— Много, Джоуел. Как си?

— Добре, наистина добре, нещата край мен се развиват идеално. Ти? Гледам снимките ти из вестници и списания, така че вероятно и при теб всичко е наред — каза и ме потупа по рамото.

Сплескан чеп!

Кимнах, насилих се да се усмихна и реших, че имам нужда от няколко минути да остана сам. Извиних се и се качих в стаята си. Застанал сред старите вещи, сред спомените от детството, усетих как напрежението ми моментално спада. Стаята ми не бе много по-различна от времето, когато напуснах дома. Бях на осемнайсет. Дори когато бях в чужбина, родителите ми не я промениха и не я ползваха. Седнах на леглото и се замислих как бих се почувствал, ако Милс и Джоуел започнат връзка. Той наистина беше добро момче и колкото и да не исках да си го призная, имаше голяма вероятност да си паснат и тя да го хареса. Ала при мисълта някой друг да я докосва… откачих. Спомних си онзи миг в колата, когато й казах, че не мога да спра. И сега, с цялата си фалшива смелост и изречени на глас мантри, че мога да се справя, вече не бях сигурен дали съм в състояние да спра това, което бе започнало. От долния етаж се чу глъчка, гласът на Джоуел гърмеше над всички. Да, време беше да се включа в парада.

Когато стигнах до последното стъпало… тя беше там, с гръб към мен, задушавах си.

Бяла пола. По дяволите! Защо й трябваше да облича бяло?

Беше някаква лятна пола, като за момиченце, малко над коляното. Дългите й крака — на показ. Блузата бе от същата материя, с малки панделки на раменете. И вече си представих как ги развързвам, как блузата й пада до кръста… не, на пода.

Погледна ме и се усмихна така естествено, че за секунда щях да повярвам, че наистина се радва да ме види.

— Здравейте, господин Райън.

Устните ми се извиха в усмивка, защото беше яко да я гледаш как съвършено играе ролята си пред родителите ми, чак се вживяваше. Очите й не се откъснаха от моите дори когато майка ми извика всички на верандата за питие преди вечеря.

Когато най-сетне тръгна, мина много близо до мен, аз обърнах глава и казах тихо, така че само тя да ме чуе:

— Как мина пазарът вчера? Нещо ново и интересно из магазините?

Тя ме погледна със същото ангелско изражение.

— Любопитен ли си? — попита. Беше толкова близо до мен, че не само пенисът ми, а и цялото ми тяло се вдърви. — И… между другото има нова колекция жартиери — прошепна и се присъедини към останалите на верандата.

Не можех да помръдна, мислено бях в онази пробна в „Ла Перла“ и съм сигурен, че ченето ми бе увиснало след последните й думи.

— Надявам се, че нямаш нищо против и не се сърдиш, че си позволих да ти пратя цветя в офиса — каза Джоуел. Мръсникът вече се бе присламчил към нея. — Знам, че беше малко… нахално, но наистина очаквах с нетърпение да се запознаем.

Стомахът ми се сви от притеснение! Цветята!

Тя се обърна и ме попита:

— Цветя? Донесли ли са ми цветя в офиса?

— Тръгнах си рано, не помниш ли? — казах безразлично.

Излязох и отидох до бара да си направя коктейл „Гимлет“ с водка „Белведере“.

През цялото време не я изпусках от поглед. Когато най-накрая вечерята започна, вече за всички бе ясно, че с Джоуел се разбират доста добере. Тя флиртуваше с него!

— Клоуи, господин и госпожа Райън ми казаха, че си от Северна Дакота? — Гласът на Джоуел прекъсна прекрасния ми блян. Поредният за вечерта, а именно как забивам юмрук в челюстта му. Погледнах го — беше усмихнат като влюбен глупак.

— Да, баща ми е зъболекар в Бисмарк. Никога не съм харесвала живота в големите градове. Дори Фарго ми се струваше прекалено голям.

Не се стърпях и се засмях. Тя стрелна очи към мен.

— Смешно ли ви е, господин Райън?

Без да спирам да се смея, отпих голяма глътка от гимлета и я погледнах над ръба на чашата.

— О, простете, госпожице Милс, просто ми се стори забавно, че не харесвате големите градове, а избирате третия по големина град в Америка за колеж, работа и всичко, което сте планирали да правите в бъдеще.

Погледът й означаваше две неща: или щях да съм чисто гол и тя да ме язди като породист кон, или щях да лежа и да се гърча на красивия килим на майка ми.

— Всъщност, господин Райън — започна тя, като не забрави да сложи фалшивата усмивка. — Баща ми се ожени след развода и аз дойдох в Чикаго при мама, която е родена тук, и останах с нея, докато почина.

Задържа поглед върху мен. Стана ми кофти, чувство за вина изпълни гърдите ми. Това обаче веднага премина, защото тя извърна очи и се усмихна на Джоуел, като не забрави да захапе долната си устна така, както само тя го правеше; сигурен съм, че знае какво причинява на невинните хора.

Спри да го сваляш!

Стиснах ръце в юмруци и се опитах да не обръщам внимание на двете залюбващи се гугутки. Ала след няколко минути застинах на стола. Възможно ли е? Сведох поглед в чашата с коктейла и се усмихнах. Това със сигурност бе нейният крак. Галеше ме и се катереше по крака ми под панталона. Малка хитра лисица! Пуска ми крак и си приказва с оня, макар и да знае много добре, че той никога няма да я задоволи. Гледах как устните й се затвориха около вилицата и после езикът й облиза останалия по нея сос. Не само че бях възбуден, но и видимо надървен.

— Много впечатляващо. Сред първите пет най-добри в Нортуестърн! — каза Джоуел и се обърна към мен: — Бенет, късметлия си, че това момиче работи под крилото ти.

Клоуи се закашля и прикри устни с кърпичката си. Погледнах я, усмихнах се и се обърнах към Джоуел.

— Да, така е. Работата на госпожица Милс е изумително добра. Под моето крило винаги довежда всичко до край.

— О, Бенет, колко мило! — загука майка ми, а Милс се изчерви. Усмивката ми обаче се стопи, когато усетих стъпалото й между краката си. Притисна го към пениса ми. Майко мила! Сега беше мой ред да се задавя с гимлета.

— Добре ли сте, господин Райън? — попита тя с престорена загриженост, а аз я изгледах свирепо. Тя сви рамене и се обърна към Джоуел: — А ти от Чикаго ли си?

Тя продължи да ме дразни с върха на обувката си. Беше кошмарно, защото не знаех как да контролирам изражението на лицето си, а и дишането ми ставаше все по-учестено.

Джоуел започна да разказва за детството си, как бил израснал с нас, после за училище, за младежките години и най-сетне успя да стигне до онази част от историята, където става успял бизнесмен. Тя го гледаше с интерес и на моменти мисля, че наистина й беше забавно.

Не! Няма да стане тая!

Мушнах ръка под покривката и докоснах крака й. Тя едва не падна от стола. И тогава започнах да рисувам малки кръгчета по глезена й, по извивката на стъпалото й, все по-дръзко и по-смело. И когато той я попита нещо, тя се оказа неподготвена с отговора, защото не бе чула въпроса. Помоли го да повтори. Всъщност я питаше дали иска да обядва с него през седмицата. Погалих пръстите на крака й и ги притиснах към пениса си.

Тя се усмихна.

— Можеш да я пуснеш за обед, нали, Бенет? — попита Джоуел ведро и облегна ръка на стола й. Не знам как успях да се сдържа да не му отскубна ръката.

— О, като си говорим за срещи — обади се Мина и ме потупа по ръката. — Помниш ли Меган? Миналия месец се запознахте у нас. Висока колкото мен, сини очи, около трийсет? Както и да е. Попита ме за телефона ти. Да й го дам ли?

Погледнах Клоуи, усетих как сухожилията на стъпалото й се стягат от напрежение. Едва преглътна и зачака отговора ми.

— Разбира се, знаеш, че обичам блондинки. Няма да е лошо да сменя малко декора в полезрението си.

Не знам как не извиках от болка, когато тя рязко заби крака си в слабините ми, едва не смаза топките ми. После повдигна кърпичката към устата си и каза:

— Извинете ме, налага се да отида до банята.

Когато изчезна в къщата, всички се вторачиха в мен. Гледаха ме като хищници, готови да ме разкъсат.

— Бенет! — изсъска баща ми. — Мисля, че се разбрахме!

— Не знам за какво говориш — казах и вдигнах чашата към устните си.

— Бенет, отиди да се извиниш! — каза майка ми.

— За какво да се извинявам? — казах и едва не счупих чашата в масата.

— Бен! — Тонът на баща ми означаваше само едно — никакви спорове повече, заминавай.

Хвърлих кърпата в чинията си, избутах рязко стола назад и влязох в къщата като ураган. Нямаше я нито на първия, нито на втория етаж, намерих я едва на третия. Вратата на банята беше затворена.

Застанах с ръка на дръжката и започнах борба със себе си. Ако влезех… исках да направя едно-единствено нещо, но то нямаше нищо общо с поднасяне на извинения. Питах се дали да почукам на вратата, но със сигурност нямаше да ме покани. Почаках и се ослушах. Нищо. Никакъв звук, никакво движение. Накрая натиснах дръжката, изненадан, че дори не е заключила.

Бях влизал в тази баня само няколко пъти, след като майка ми я ремонтира. Беше много хубава. Мраморен плот, едната стена в огледала, малък прозорец, от който се виждаше верандата долу. Тя бе седнала на малката кушетка пред масичката и гледаше небето.

— Дошъл си да ме ядеш ли? — попита и махна капачето на червилото и внимателно го прокара по устните си.

— Изпратиха ме да проверя как е деликатното цветче на романтичните ти чувства. Да не би да е повехнало?

Обърнах се и заключих вратата. Беше толкова тихо, че ключалката изщрака оглушително. Тя се засмя и ме погледна в огледалото. Изглеждаше спокойна, но виждах, че диша учестено. Аз бях зле, много зле, но и тя не беше по-добре.

— Всичко е наред — каза, затвори червилото и го мушна в чантата си. Стана и тръгна към вратата. — Свикнала съм да се държиш с мен като задник. Но Джоуел изглежда добро момче. Трябва да се връщам при тях.

Сложих ръка на вратата и се наведох към лицето й.

— Не, не мисля. — Устните ми едва докоснаха ухото й. Тя потрепери. — Не разбираш, той иска нещо, което е мое, и не може да го има. Не е трудно да се разбере.

Тя ме изгледа яростно.

— В кой век живеем? Не съм твоя! — изсъска.

— Да, може би само така си мислиш — прошепнах. Устните ми бяха до шията й, но без да я докосват. — Но тялото ти… — Мушнах пръсти под полата й, по бедрата й, притиснах ги между краката й. Дантелата на бельото й бе мокра. — То е на друго мнение.

Вече движех пръсти около клитора й, бе затворила очи.

— Да ти го начукам — каза.

— Нека аз на теб — прошепнах.

Тя се засмя, гласът й трепереше. Бутнах я и я притиснах към вратата на банята, хванах грубо ръцете й, вдигнах ги над главата й и ги стиснах в дланите си. Опитах се да я целуна, но усетих съпротивата й; не мога обаче да кажа, че се отбраняваше с все сили. Стиснах я по-силно и тя започна да се предава.

— Позволи ми да го направя — казах и притиснах пениса си в корема й.

— О, господи! — издиша тежко и обърна глава настрани, за да ми даде достъп до шията си. — Не бива да го правим тук.

Прокарах устни по шията и надолу по ключицата. Хванах китките й с едната си ръка, а с другата бавно развързах едната панделка на блузата й. Целунах откриващата се пред очите ми кожа и развързах и другата. Блузата се свлече. Носеше бял сутиен без презрамки. Господи! Тази жена имаше ли в гардероба си дреха, която да не ме кара да свършвам само като я погледна.

Разкопчах сутиена, спуснах жадно устни към гърдите й. Не можех да не се насладя на разкошните й гърди. Не и този път. И когато дантелата падна, видях нещо, което можеше да подхранва и най-мръсните ми фантазии за години напред. Поех твърдото й розово зърно в устата си. Коленете й се разтрепериха, простена.

— Тихо — прошепнах.

— Още, пак, по-силно — каза.

Вдигнах я и тя сключи крака около кръста ми. Телата ни се сплетоха. Пуснах ръцете й и тя веднага ги зарови в косата ми. Не е истина колко обичах да го прави! Притиснах я до вратата, ала осъзнах, че дрехите й ми пречат. Исках я по-близо, исках да усетя горещата й кожа, исках да вляза в нея, целия, до топките. Исках да остана в нея, докато всички си легнат и заспят, и се събудят…

Тя сякаш четеше мислите ми. Трескаво измъкна полото от панталона ми. Издърпа го през главата ми.

Отвън кънтяха смехове. Усетих напрежението й. Мина много време, преди да ме погледне в очите. Очевидно се бореше със себе си, не знаеше какво да каже.

— Не бива да го правим тук. Той ме чака долу — каза почти останала без дъх и се опита да ме избута, но не успя.

— Наистина ли го искаш? — попитах и пак усетих онова влудяващо чувство за притежание. Тя не откъсваше очи от мен, но и не отговаряше.

Пуснах я и я притеглих към тоалетката. Застанах зад нея. Верандата се виждаше идеално от мястото, където бяхме застанали. Притиснах голия й гръб към себе си и сложих устни до ухото й.

— Виждаш ли го? — попитах и плъзнах ръце по гърдите й. — Погледни го! — Ръцете ми пътуваха надолу към корема й, по бедрата, под полата, по вътрешната част на бедрата. — Така ли те кара да се чувстваш? Може ли да направи това с теб? Може ли да те възбуди така?

Тя простена, обърна глава към лицето ми и притисна устните си до моите.

— Не…

— Кажи ми какво искаш — прошепнах.

— Аз… аз… не знам.

— Погледни го — движех пръсти в нея. — Мисля, че знаеш какво искаш.

— Искам те в мен.

Нямаше нужда да казва нищо повече. Разкопчах колана, панталонът се свлече до глезените ми. Не знам кога и как бях успял да се докопам до бикините й и вече ги стисках в юмрук.

— Скъсай ги — пошепна.

Никога не бях изпитвал такова първично, грубо желание. Какво правеше тази жена с мен? Но с нея то не изглеждаше нито грубо, нито първично, беше съвсем естествено и за двама ни. Дръпнах меката дантела и те се скъсаха. Метнах ги някъде из банята. Плъзнах ръце по нейните, хванах дланите й и ги сложих на масата пред нея.

Беше разкошна гледка. Съвършено кръстче, полата й — повдигната около таза, прелестен задник. Не издържах. И когато проникнах в нея, стонът ми се сля с нейния. Наведох се напред, целунах гърба й и тласнах по-силно. Смехът на Джоуел кънтеше долу, някъде далеч от нас. Не беше лошо момче, може би го споменах вече, но нямаше начин да му я дам. И самата мисъл за такава вероятност ме накара да я промуша зверски, с ожесточение. Тя скимтеше, едва успяваше да заглуши виковете си. Усмихнах се и започнах да се движа по-бързо. Изпитвах някакво нездраво задоволство, че успявам да предизвикам сексуалното и първичното в нея, сякаш си отмъщавах за нещо, което не бе направила.

Дишаше накъсано, търсеше за какво да се хване, пенисът ми я изпълваше все по-силно и бързо. Искаше да пищи, но не можеше.

Говорех нежно в ухото й, питах я дали иска да я чукам така, питах я дали иска да й говоря мръснишки, дали иска да я чукам така, че да я боли.

Тя едва успя да каже „да“ и когато засилих темпото, ме молеше за още. Стъклените шишета на масата дрънчаха, клатеха се с всеки мой яростен тласък, падаха, но не ме интересуваше. Нищо не ме интересуваше. Хванах косата й и я издърпах назад към гърдите си.

— Той може ли да те накара да изпиташ това?

Накарах я да погледне през прозореца и я промуших.

Знаех, че отивам прекалено далеч, че губя контрол, че стените около мен падат, че всичко се разпада, че аз се разпадам, но не ми пукаше. Исках да мисли за мен, когато после си легне, исках да си представя само мен, когато затвори очи и се докосва, аз да бъда нейната фантазия, никой друг. Исках да помни как я чукам, исках да знае, че само аз мога да я накарам да изпита това. Прекарах ръце по гърдите й, без да забавям темпото, хванах зърната и ги стиснах.

— Не — изстена почти разплакана тя. — Никога! Не и така.

Хванах едното й коляно и вдигнах крака й на масата. Беше толкова отворена за мен, можех да вляза още по-дълбоко.

— Усещаш ли колко добре те изпълвам? Господи, колко е хубаво в теб! Когато слезеш долу, искам да помниш това. Искам да помниш какво ми причиняваш и какво ме караш да правя.

Знаех, че съм много близо, че всеки момент ще се излея в нея. Бях отчаян, всяка мисъл и нерв бяха подчинени само на нея, на усещането да съм в нея. Желаех я, копнеех за нея, сякаш беше наркотик. Взех дланта й в своята, вплетох пръсти в нейните и ги плъзнах надолу по тялото й, до клитора. Пръстите ни се движеха около тази единствена точка, галеха я, дразнеха я, бавно и после бързо, и пак бавно. Не можех да спра. Каквото и да правех, не можех да спра, не исках да забавям темпото.

— Усещаш ли това — прошепнах в ухото й и сложих пръстите й на входа на влагалището й.

Докосваше пениса ми, докато влизаше и излизаше от нея. Тя се обърна и простена в шията ми. Това беше достатъчно. А трябваше да бъдем много тихи. Пуснах косата й, сложих ръка на устата й и целунах бузата й. Викът й излезе приглушен през пръстите ми. Мисля, че извика името ми, тялото й се стегна до краен предел и оргазмът й дойде като разпадаща се около мен стена. Когато затвори очи и видях щастливата й усмивка, взех от нея това, което исках. Гледах в огледалото как гърдите й подскачат с всяко мое движение. Оргазмът едва не ме разкъса. Ръката й се спусна от косата ми към устата и сега се наложи тя да заглуши вика ми. Затворих очи и се оставих на вълната да ме удави.

Отворих очи, целунах дланта й и опрях чело в рамото й.

Веселите гласове от верандата вече стигаха до ушите ми. Тя се облегна на мен и дълго останахме притиснати.

После тя се изправи, а как не исках да губя този ценен допир с нея. Гледах как оправя полата си, после сутиена и как се опитва да върже панделките на блузата си.

Наведох се да вдигна панталона си и остатъците от дантелените й бикини. Напъхах ги в джоба си, приближи се до нея и завързах панделките й. Без да я погледна в очите.

В банята настана страховита тишина. Гледахме се и никой не казваше нищо. Неловко мълчание. Посегнах към дръжката на вратата, чаках я да каже нещо. Каквото и да е, само не и това мълчание.

Как можех да искам от нея да чука само мен и да не очаквам нещо да се промени? Дори аз знаех, че ако поискаш от някого подобно нещо, си просиш един ритник в топките.

Ала думите, които можеха да изразят какво изпитах, когато я видях до Джоуел, не кристализираха достатъчно бързо. Сякаш някой бе изтрил всяка мисъл от съзнанието ми, сякаш не знаех достатъчно думи. Ядосан на себе си, рязко отворих вратата.

И тогава и двамата се заковахме на място. Там, пред вратата, със скръстени на гърдите ръце, с въпросително повдигнати вежди стоеше Мина.