Кен Фолет
Крахът на титаните (86)

V

През юни 1916 година майор граф Фицхърбърт беше зачислен към Осми батальон на Уелските стрелци. Командваше рота Б, сто двадесет и осем войника и четирима лейтенанта. Никога не беше предвождал хора в битка и тайно се терзаеше и се страхуваше.

Фиц се намираше във Франция, но батальонът му още беше във Великобритания. Хората му бяха новобранци, току-що завършили обучението си. Щяха да ги подсилят с няколко ветерани, обясни му бригадният генерал. Професионалната армия, която беше пратена във Франция през четиринадесета година, вече не съществуваше — повече от половината бойци бяха загинали — и това сега беше Новата армия на Кичънър. Хората на Фиц се наричаха Приятелите от Абъроуен.

— Вероятно познавате повечето от тях — рече бригадният генерал, който явно не разбираше колко е голяма пропастта между графовете и въглекопачите.

Фиц получи заповедта си едновременно с още половин дузина други офицери и почерпи всички в столовата с по питие. Капитанът, получил рота А, вдигна чашата си с уиски и каза.

— Фицхърбърт? Вие трябва да сте собственикът на мината. Аз съм Гуин Евънс, магазинерът. Сигурно всичките Ви чаршафи и хавлии са купени от мен.

Мнозина от тези наперени бизнесмени бяха станали офицери в армията. Типично беше за тях да говорят на Фиц като на равен, сякаш просто работят в различни сфери. Ала Фиц знаеше, че организационните умения на търговците се ценят в армията. Определяйки се като магазинер, капитанът всъщност си доставяше удоволствието да прояви малко фалшива скромност. Гуин Евънс беше име, което се четеше над универсалните магазини в по-големите градове в Южен Уелс. За него работеха много повече хора, отколкото той щеше да командва в рота А. Самият Фиц никога не беше организирал нещо по-сложно от отбор по крикет и страховитата сложност на военната машина ясно му напомняше колко е неопитен.

— Това е атаката, договорена в Шантийи, предполагам — рече Евънс.

Фиц знаеше какво има предвид капитанът. През декември сър Джон Френч най-сетне бе уволнен и сър Дъглас Хейг зае мястото му на главнокомандващ британската армия във Франция. Няколко дни след това Фиц — все още офицер за свръзка — присъства на конференцията на Съюзниците в Шантийи. Французите предложиха масирана офанзива на Западния фронт през шестнадесета година, а русите се съгласиха да сторят същото на изток.

Евънс продължи:

— Тогава чух, че французите ще нападнат с четиридесет дивизии, а ние с двадесет и пет. Сега това няма как да стане.

Фиц не одобряваше подобни негативни приказки — и без това се тревожеше достатъчно — ала за нещастие Еванс имаше право.

— Заради Вердюн е — каза Фиц.

След декемврийското споразумение французите загубиха четвърт милион човека в отбраната на укрепения град Вердюн и можеха да отделят малко войски за Сома.

— Каквато и да е причината, ние практически сме сами — отвърна Евънс.

— Не вярвам това да има някакво значение — каза Фиц с тон на престорена незаинтересованост. — Ще нападнем по нашия участък от фронта, каквото и да правят те.

— Не съм съгласен — отговори Евънс. Увереността му не беше напълно непочтителна. — Оттеглянето на французите освобождава много от немските резерви. Всички те могат да дойдат като подкрепления на нашия участък.

Според мен ние ще действаме твърде бързо за това прехвърляне.

— Нима, сър? — хладно попита Евънс, като отново успя да не прояви неуважение. — Ако минем през първата линия на немската бодлива тел все пак ще ни остане да си пробиваме път и през втората и през третата.

Евънс почваше да дразни Фиц. Такива приказки се отразяваха зле на бойния дух. Той каза:

— Бодливата тел ще бъде унищожена от нашата артилерия.

— От опит знам, че артилерията не е твърде ефикасна срещу бодливата тел. Шрапнелният снаряд разпръсва стоманени осколки надолу и напред…

— Знам какво е шрапнел, благодаря.

— … така че трябва да се взриви само на няколко ярда над и пред целта, иначе не върши работа — продължи Евънс, без да му обръща внимание. — Нашите оръдия просто не са толкова точни. А фугасните снаряди се взривяват при удар в земята, така че дори прякото попадение понякога само вдига бодливата тел във въздуха и тя пада отново, без всъщност да е унищожена.

— Вие подценявате самите мащаби на нашия бараж — раздразнението на Фиц от думите на Евънс се обостряше от натрапчивото подозрение, че капитанът може би е прав. А още по-лошото беше че това подозрение засилваше нервността на Фиц. — След обстрела няма да остане нищо. Германските окопи ще бъдат напълно унищожени.

— Дано сте прав. Ако се приберат в укритията си по време на баража и излязат после с картечниците, направо ще покосят нашите момчета.

— Вие явно не разбирате — ядоса се Фиц. — Никога досега в историята на военното дело не е правена толкова интензивна бомбардировка. Имаме по едно оръдие на всеки двадесет ярда от фронтовата линия. Планираме да изстреляме над един милион снаряда! Нищо няма да оцелее.

— Е, поне за едно сме съгласни. Както казахте, това не е било правено досега, така че никой от нас не може да знае със сигурност как ще се получи — заключи капитанът.