Кен Фолет
Крахът на титаните (133)

VI

В края на юни Чък и Дорис Диксън устроиха градинско увеселение. Гас отиде заедно с родителите си. Всички мъже бяха в костюми, обаче дамите бяха в летни тоалети и екстравагантни шапки и множеството изглеждаше колоритно. Имаше сандвичи и бира, лимонада и сладкиши. Един клоун раздаваше сладки, а учител по къси панталонки организираше за децата забавни състезания — надбягване с чували, надбягване с яйце и лъжица, надбягване на три крака.

Дорис отново искаше да говори с Гас за войната.

— Носят се слухове за метеж във френската армия — каза тя.

Гас знаеше, че истината е по-лоша от слуховете — имаше бунтове в петдесет и четири френски дивизии, а двадесет хиляди души бяха дезертирали.

— Предполагам, че по тази причина промениха тактиката си от настъпление към отбрана — неутрално отговори той.

— Явно френските офицери се отнасят зле с хората си. — Дорис се наслаждаваше на лошите новини за войната, понеже те само потвърждаваха съпротивата й срещу войната. — А офанзивата Нивел се оказа катастрофа.

— Пристигането на американските войници ще ги оживи.

Първите американски войски вече бяха на корабите, готови да отплават за Франция.

— Но засега сме пратили само символичен брой хора. Надявам се това да означава, че ролята ни в сраженията ще бъде малка.

— Не, не е така. Ние трябва да рекрутираме, обучим и въоръжим поне един милион души. Не можем да го направим веднага. Но догодина ще почнем да ги пращаме със стотици хиляди.

Дорис вдигна поглед над рамото на Гас и възкликна:

— Божичко, ето го и един от нашите новобранци.

Гас се обърна и съзря семейство Вялови — Йосиф и Лена заедно с Олга, Лев и едно момиченце. Лев носеше униформа. Изглеждаше елегантно, но хубавото му лице бе помръкнало.

Гас изпита неудобство, но баща му — известна личност и сенатор — сърдечно се здрависа с Йосиф и му каза нещо, което го разсмя. Майка му говореше любезно с Лена и гукаше на бебето. Гас схвана, че родителите му са очаквали срещата и са решили да се държат, сякаш са забравили някогашния му годеж с Олга.

Той пресрещна погледа й и кимна учтиво. Тя се изчерви.

Лев бе нагъл както винаги.

— Е, Гас, президентът доволен ли е, че уреди стачката?

Останалите чуха въпроса и притихнаха, за да разберат отговора на Гас.

— Доволен е, че ти беше разумен — тактично отговори Гас. — Виждам, че си постъпил в армията.

— Записах се доброволец — каза Лев. — Минавам през обучението за офицери.

— Как го намираш?

Внезапно Гас усети, че двамата с Лев имат публика. Наоколо стояха Вялови, Дюърови и Диксънови. От развалянето на годежа никой не бе виждал тях двамата заедно на публично място. Всички бяха любопитни.

— Ще свикна с армията — каза Лев. — Ами ти?

— Какво аз?

— Ще се запишеш ли доброволец? Все пак, ти и твоят президент ни вкарахте във войната.

Гас не каза нищо, но се засрами. Лев беше прав.

— Можеш да изчакаш призовката — продължи Лев и сипа още сол в раната. — Човек не знае, може и да имаш късмет. Както и да е, ако се върнеш във Вашингтон, предполагам, че президентът може да те освободи.

Той се разсмя.

Гас поклати глава.

— Не. Мислих за това. Имаш право. Аз съм част от правителството, което въведе наборната служба. Надали мога да се измъкна.

Видя как баща му кима, сякаш беше очаквал този отговор; майка му обаче се обади:

— Гас, та ти работиш за президента! Как по-добре би могъл да помогнеш за воденето на войната?

— Според мен това би изглеждало така, сякаш се страхуваш — каза Лев.

— Именно — съгласи се Гас. — Ето защо няма да се върна във Вашингтон. Засега с тази част от живота ми е приключено.

Той чу майка му да казва:

— Гас, недей!

— Вече говорих с генерал Кларънс от тукашната дивизия — каза той. — Постъпвам в армията.

Майка му заплака.