Ромен Гари
Корените на небето (22)

XXI.

— През онази нощ не мигнах, въртях се от една страна на друга в палатката си: никога дотогава не се бях чувствал нито толкова сам, нито толкова изоставен. „Може би дори слоновете са прекалено малки — мислех си аз — за блуждаещите в мрака очи и ни трябва друг любимец — още по-голям и по-предан.“ Но засега в тази категория, както се изразяват боксьорите, на хоризонта наистина не се виждаше нищо, освен слоновете. Върнах се във Фор Лами и имах бурна среща с губернатора. Той ми каза, че ме познавал отдавна и изобщо ми нямал доверие за посоченото от мен на картата разположение на главната квартира на Морел — в което не грешеше напълно. Опитах се да му обясня, че напразно упорстват да уредят случая чрез полицията и че е много по-просто да получат от Париж незабавната промяна на отдавна просрочения устав за лов на едър дивеч, което непрекъснато твърдяха всички лесничеи и чиновници. Той избухна в необуздан гняв, заговори за някакъв метафизичен Мюнхен и ми се разкрещя, че що се отнасяло до него, не бил готов да се кланя пред байрака на мизантропията, че доверието му в човешките действия си оставало непокътнато и че нашия род несъмнено го чакали светли бъднини. Размаха юмрук и ме увери, че нямало да търпи на територията си подобна проява на ненавист към делото на човека, подобен презрян и жалък опит да излезем от положението. Стана, втурна се към мен със ситни, забързани стъпки, повдигна се на пръсти и се развика, че цялата тази кампания за защита на природата била чисто и просто политическа диверсия и че ако комунизмът победи в Африка, слоновете първи щели да минат под ножа; пъхна ръце в джобовете си и ме запита саркастично дали ми е известно, че слоновете всъщност били последните индивиди — „Да, господине!“ — и представлявали, както ставало ясно, последните най-важни права на човешката личност; тромави, обемисти, анахронични, застрашавани отвсякъде и при все това потребни за красотата на живота. „Така е, господине, според част от френската преса — той яростно стовари юмрук върху купчината вестници на бюрото си — ето в какво е превърнала случая тъй наречената интелигентска преса“, а колкото до него, на всички тези незначителни метафизични удари, на всички тези лигави, пораженски и двусмислени писания можел да противопостави само оглушителния си, здравомислещ и откровен смях на републиканец, уверен в съдбата човешка, твърд на своя пост и изпълнен със спокойна гордост пред свършената работа. При тези думи той изблещи очи, оголи зъби и се разсмя по най-отвратителен начин: „А-ха-ха-ха!“. След което се наложи да го настаним на дивана и да хукнем да викаме жена му.

Сен-Дьони се засмя тихо в брадата си.

— Може би малко преувеличавам, но е трудно, отче, да си представите озлоблението, което всички гръмки думи, публикувани тогава по случая Морел, предизвикаха във Фор Лами. Зная също, че някои се захванаха да търсят думата „екология“ в речника. Излязох изключително доволен от себе си, придружи ме Фоасар, който ми обясни, че губернатора сън не го хващал, а в Париж не успявали да убедят американците, че наистина става дума за опазване на африканската фауна, че пресата обвинявала правителството, че от край до край е измислило Морел, за да прикрие сериозните политически безредици и че целият свят вземал на подбив наивността на Франция, която все още смятала, че на неговите години е способен да вярва в слонове.