Крис Картър
Хищникът (38)

38.

Хънтър и капитан Блейк направиха всичко възможно да убедят шефа на отдел „Криминалистика“ да изпрати бързо двама специалисти на място, където не е извършено престъпление. Първоначалният оглед не разкри следи, че някой друг, освен Джеймс е бил в апартамента. Нямаше тайна стаичка или затворническа килия. Ако Смит беше убиецът, той сигурно бе държал Лора Мичъл в плен на друго място. И вероятно се беше отправил натам. Разликата този път беше, че сега знаеше, че полицията го е погнала, и това щеше да повлияе на действията му. Може би беше нервен, дори паникьосан. А от опит Хънтър знаеше, че паникьосаният убиец става още по-опасен.

Трябваше да го хванат бързо, преди да напусне Норуок. Преди да изчезне.

* * *

Не им провървя.

Робърт незабавно беше уредил снимката на Джеймс Смит да бъде изпратена по електронната поща от Паркър Сентър до шерифския отдел в Норуок. Свободни екипи от бели и чернокожи веднага тръгнаха да претърсват улиците. Патрулиращите полицаи и онези от участъка в Норуок също получиха снимка на Смит на мобилните си телефони. Летищата, гарите и автобусните спирки бяха вдигнати по тревога, но шест часа, след като Хънтър и Гарсия бяха похлопали на вратата на Смит, все още никой не го беше забелязал.

Двамата криминалисти обработваха апартамента му от три и половина часа. Щеше да им трябва потвърждение от лабораторията, но съдейки по онова, което вече бяха видели, всички намерени отпечатъци, изглежда, бяха само на един човек — Джеймс Смит.

Ключовите места в спалнята и двете бани на Смит бяха напръскани с луминол, но не беше открита кръв. Провериха с ултравиолетова лампа чаршафите и завивките на леглото и тапицерията на канапето и килима в хола, но не намериха следи и от семенна течност.

Робърт и Карлос не им се пречкаха и стояха в стаята с колажите. Там имаше достатъчно работа за цял взвод за една седмица. Хънтър не се притесни, че трябва да преровят всичко. Цялата информация на тези страници, изглежда, беше свързана с Лора Мичъл, а не с Джеймс Смит. Той търсеше личен дневник, журнал или тетрадка, нещо, което да им подскаже къде е отишъл Смит и що за човек е.

Не откриха нищо — никакви документи, паспорт или шофьорска книжка. Нямаше дори сметки за електричество, вода и парно.

— Намерихте ли някаква улика, момчета? — попита Хънтър след известно време.

— Предполагам, че търсите маниак по чистенето — отвърна единият криминалист, наведе се, прокара пръст по перваза на дюшемето и показа резултата на Робърт. — Няма прах, нищо. Жена ми доста държи домът ни да е чист, но дори тя не бърше перваза на дюшемето всеки път, когато чисти. Единственото място с прах е шантавата стая, в която сте вие. В кухнята има бюфет, претъпкан с препарати за почистване. Белината е достатъчна да напълниш джакузи. Тоя тип или е маниак по чистенето, или ни е очаквал.

Разговорите със съседите също не предоставиха полезна информация. Повечето обитатели на сградата казаха, че не са виждали човека, който живее в апартамент 418. Онези, които го бяха виждали, не бяха разговаряли с него. Съседът до Смит, дребен, крехък мъж на шейсет и няколко години с очила, дебели като бронирано стъкло, каза, че той винаги го поздравявал, когато се срещнели в коридора. Бил много учтив. Понякога излизал облечен в костюм. Никой друг в сградата не носел костюм. Освен това добави, че стените на блока не били много дебели и често чувал Смит да чисти, да използва прахосмукачка, да търка и да ходи напред-назад.

Криминалистите взеха обувки и бельо от гардероба на Смит и ножче за бръснене, гребен, четка за зъби и дезодорант от банята му. Не искаха да рискуват, когато ставаше въпрос за анализ на ДНК.

Нощта беше помрачила небето, когато се обадиха на Хънтър от оперативния отдел.

— Детектив Хънтър? Пам от оперативния отдел.

— Какво имаш за мен, Пам?

— Следващия път, когато решиш да издирваш някого, моля те, избери човек с по-необичайно име. Джеймс е най-често срещаното малко име в Съединените щати, а Смит — най-често срещаната фамилия. Събери ги заедно и ще получиш приблизително три и половина милиона мъже в САЩ на име Джеймс Смит.

— Страхотно.

— Само в района на Лос Анджелис има петстотин, но интересното е, че никой от тях не е регистриран на адреса в Норуок, който ти ми даде.