Кирил Христов
Химн

Прости, мъртвило, роден край, прости!

Пред мене нов живот се днес открива,

с нов трепет се сърцето ми опива —

и моят дух неудържим лети

към щастие, към бури и вълненйя:

пиян съм аз от свойте младини

и от девиза дръз, що нося с мене:

жени и вино! Вино и жени!

 

Днес вижда ми се всичко суета,

освен кипящата и буйна младост,

коя прахосваме в минутна сладост,

пресрещната случайно на света!

Живот разумен, слава, идеали? —

таз стара песен днес ми се не пей:

със нея — струва ми се — днес се хвали

тоз само, кой не знае да живей.

 

О бягайте, идете вие там —

при ваште идеали вий идете…

А мене ме на мира оставете

да поживея, както аз си знам.

Да, във безумства, вихрени наслади

аз ще преваря погребалний звън,

но ще прахосам свойте сили млади

във най-разкошен, в дивен райски сън!

 

И нека отлети живот крилат —

ала със пълна чаша във ръката, —

когато сладостно шуми главата,

когато цял ев рози божий свят!

А после нека се глава отпусне

на страстни, топломраморни гърди —

и нек несвястно шепнат бледни устни:

— Ах, тихичко ми пей, не ме буди…