Артър Кларк
Одисея в космоса 2061 (58)

60
В полунощ на площада на ООН

Прочутата сграда, извисяваща се самотно и величествено над короните на дърветата в Централен Манхатън, се беше променила незначително за последните хиляда години. Тя представляваше част от световната история и затова бе запазена в знак на почит. Както всички исторически паметници, тя отдавна бе покрита със свръхтънък диамантен слой и сега бе неподвластна на разрухата на вековете.

Всеки, който бе присъствал на първото Общо събрание на ООН, едва ли би могъл да предположи, че са изминали повече от девет века. Но може би щеше да го заинтригува гладкия черен правоъгълник, стоящ насред площада, който почти наподобяваше формата на самата сграда на Обединените нации. Ако — както всички останали — протегнеше ръка да го докосне, щеше да остане изненадан от странния начин, по който пръстите му се плъзгат върху черната като абанос повърхност.

Но той щеше да бъде много по-изненадан — или направо изпълнен с благоговейно възхищение — при вида на промените в небесата…

Последните туристи си бяха отишли преди час и площадът бе съвсем пуст. Небето беше безоблачно и се виждаха някои от по-ярките звезди; всички по-малки бяха скрити от малкото слънце, което светеше и в полунощния час.