Крис Картър
Смъртоносно обаждане (36)

36.

Доктор Гуен Барнс за пореден път погледна часовника си и измърмори:

— По дяволите.

Беше й писнало. Тя събра нещата си и ги сложи в куфарчето. Все още не искаше да се прибира у дома, затова реши да направи нещо, което трябваше да стори отдавна — да отиде в друг полицейски участък.

Гуен стана и се приготви да си тръгне. В същия момент вратата на стаята за разпити се отвори и вътре влезе висок и як мъж. Изглеждаше на около четиридесет и пет и имаше сурово лице, което оставяше убеждението, че не се е усмихвал от години. Дрехите му бяха чисти, но измачкани и раздърпани, сякаш беше спал с тях, а косата — провиснала и несресана.

— Госпожо Барнс — каза той и протегна ръка. Гласът му звучеше дрезгаво. — Аз съм детектив Джулиан Уеб. Приятно ми е да се запознаем.

Тя стисна ръката му и се представи, като уточни, че е доктор.

— Ужасно съжалявам, че ви накарах да чакате толкова дълго, докторе. Ако можех да дойда по-рано, щях да го направя, но тази вечер бях на две местопрестъпления на убийства и на едно на групово изнасилване.

Доктор Барнс не прикри изненадата си.

— За жалост — обясни детектив Уеб, — в някои нощи се случват такива неща. Ако това е Градът на ангелите, Бог да ме опази да не попадам в Града на дяволите. — Той посочи към масата. — Моля…

Гуен се върна на същото място, където беше седяла един час. Детектив Уеб се настани на стола срещу нея от другата страна на масата.

— И така, как мога да ви помогна? — Той сключи пръсти и сложи ръце на масата.

Доктор Барнс се вгледа изпитателно в детектива. Той имаше вида на човек, свикнал с тежка работа и отговорност. Тя си пое въздух през носа и бавно го издиша през устата, а после започна да разказва историята си от момента, когато слезе в подземния паркинг.

— Носите ли бележката? — попита детектив Уеб и си сложи очилата за четене, които бяха окачени на връв на врата му.

Гуен остави писмото на масата.

Детектив Уеб извади латексови ръкавици от джоба си, нахлузи ги и обърна плика към себе си.

— Казахте, че не сте получавали други такива бележки? — попита той.

Тя поклати глава.

— Това е първата.

— Пипал ли я е някой друг освен вас?

— Не.

— Тогава откакто сте намерили бележката, никой друг не я е докосвал?

— Не.

Детектив Уеб отвори плика и извади писмото. Фактът, че са използвани изрязани от списание букви и думи, изглежда, не го изненада. Той го прочете наум.

Хващам се на бас, че не си ме забелязала, че стоя зад теб, когато си купи „Лос Анджелис Таймс“ от павилиона за вестници, нали?

…

Трябва да кажа, че косата ти мирише различно, когато си будна.

Детективът прочете писмото два пъти и вдигна очи към доктор Барнс.

Тя гледаше право в него.

Уеб махна очилата за четене от носа си и ги пусна да увиснат на връвта около врата му.

— Кога за последен път си купихте „Лос Анджелис Таймс“ от павилион, докторе?

— Тази сутрин. Правя го всяка сутрин, преди да отида в кабинета си.

— И къде се намира?

— В центъра. На Западна девета улица.

Детективът кимна.

— Оживена улица. И забелязахте ли някой да стои зад вас, докато си купувахте вестника? Някой, застанал достатъчно близо, за да помирише косата ви?

— Не.

— Помислете внимателно, докторе. Тази сутрин, вчера или може би завчера?

— Повярвайте ми, детектив Уеб, мислих за това по-внимателно, отколкото можете да си представите. Не забелязах никой да стои зад мен — тази сутрин, вчера, завчера или в който и да е друг ден.

Уеб се облегна назад на стола и се вгледа в доктор Барнс. Тя беше привлекателна жена. Черната й като нощ коса беше оформена в идеална прическа — подстригана на стъпала и късо на тила, с по-дълги кичури от двете страни на лицето. Очите й, тъмни като косата, притежаваха някаква ведрост, която беше заразителна. Присъствието й беше успокояващо. Детективът не се изненада, че Гуен Барнс е избрала да стане психотерапевт.

— Имали ли сте неприятности с преследвачи, докторе?

— Не, не бих казала — отговори тя и на свой ред се втренчи в него. — Не изглеждате убеден.

Уеб повдигна рамене.

— Всяка година получаваме десетки оплаквания за преследвачи, докторе. Занимавам се с някои от случаите. Истината е, че вие отговаряте на профила на обичайната мишена.

Доктор Барнс се изненада от забележката, но изражението й не показа нищо.

— И какъв е профилът?

— Вие сте неомъжена и много привлекателна жена, докторе. Кариерата ви, изглежда, е доста успешна…

— Откъде знаете, че не съм омъжена? — прекъсна го тя.

Детективът нацупи устни и учудено повдигна рамене, сякаш искаше да каже: Сериозно ли питате?

Гуен вдигна ръце в знак, че се предава. За момент беше забравила къде се намира.

— Добре — каза Уеб. Знаеше, че доктор Барнс е имала предостатъчно време да мисли за сценариите около писмото. — Нека ви задам няколко бързи въпроса, докторе. Мислите ли, че бележката може би е от някой бивш — съпруг, приятел, любовник — някой, с когото сте имали връзка в миналото? Може би някой, с когото връзката не е приключила много добре?

Тя поклати глава.

— Нямам бивш съпруг. И не на другите въпроси. Само за това си мисля, откакто намерих бележката. И тъй като чаках тук няколко часа, премислих го стотици пъти. Не се сещам за абсолютно никого.

— Още веднъж, съжалявам, че сте чакали толкова много. — Тонът на Уеб беше откровен и искрен. Той продължи по-нататък. — А срещате ли се с някого в момента?

— Не, с никого.

Детективът кимна.

— Ами някой бивш пациент? — попита той. — Или може би настоящ?

Доктор Барнс отново поклати глава.

— Не. Мислих и за това. Не се сещам за никого, способен на такова нещо.

— Хората са способни на неща, които дори не можете да си представите, докторе. — Уеб се засуети с очилата си. — Сещате ли се изобщо за някого, който може би е искал да ви уплаши или… да ви нарани?

Гуен повдигна рамене.

— Не, наистина не се сещам за никого.

Детективът се наведе напред и сложи лакти на масата.

— Искате ли да чуете искреното ми мнение, докторе?

— Не, съвсем не. Кажете ми някоя глупост, защото ще ми помогне много повече.

Уеб продължи да я гледа.

— Съжалявам — каза тя и вдигна длани. — Денят ми беше много напрегнат. — Доктор Барнс наклони глава настрана. — И съм гладна.

— Не е необходимо да се извинявате, докторе. Разбирам ви.

— Е, какво е искреното ви мнение?

Детективът погледна още веднъж бележката на масата и отново се втренчи в жената срещу него.

— Мисля, че това е само номер. Някой се занася с вас. Може би човек, когото дори не познавате. Шегаджия. Някой, който знае, че сте психотерапевт и вероятно ще анализирате прекалено много бележката. Може би този човек работи в същата сграда като вас. Виждал ви е, че си купувате вестник всяка сутрин. Не съм сигурен, но бих казал следното… — Той кимна веднъж. — Вие сте тук. Уплашена сте. Това е реакцията, която е искал да извлече от шегата. Много съжалявам, че ще го кажа, доктор Барнс, но мисля, че сте си изгубили времето.

За негова изненада тя се съгласи с него.

— Точно това си помислих и аз, когато прочетох бележката първия път. Реших, че е шега, при това не особено остроумна, но после забелязах, че в плика има още нещо.

Уеб се намръщи и пак отмести поглед към плика на масата.

— Какво?

Гуен взе плика, наклони го и изсипа съдържанието му.