Брандън Сандърсън
Легион: На една ръка разстояние (18)

18.

Дион се качи до мен, без да забележи нищо. После ми хвърли един поглед, замръзна и пребледня като платно. В огледалото за обратно виждане успях да мерна Зен, клекнала зад седалката ми и притиснала пистолета във врата ми.

По дяволите. Значи не е била толкова склонна да чака, колкото се бях надявал. Телефонът в джоба ми сякаш ме теглеше надолу като баласт. Какво бе забавило Уилсън толкова много?

— Заповядайте на задната седалка, ако обичате, господин Лийдс — каза Зен с тих, спокоен глас. — Махерас, останете на място. Предполагам, че няма нужда да ви предупреждавам, че съм готова да прибягна до насилие, ако се наложи?

Бях се препотил. Забелязах Джей Си в огледалото за обратно виждане. Целият беше почервенял. Беше седнал на мястото, пред което Зен бе коленичила в момента, но не я беше забелязал досега. Бе успяла да ни издебне и нападне вече два пъти, а той не бе могъл да го предотврати. Способностите й надвишаваха моите многократно.

Джей Си извади пистолета си — действие, от което имаше съмнителна полза, — и ми кимна да послушам Зен. Ако се преместех на задната седалка, щях да съм в по-благоприятна позиция да я нападна.

Преместих се, а тя на свой ред мина на най-задната седалка, като притисна Айви и Одри към вратите, без да знае. Дулото на пистолета ме следваше неотклонно.

— Оръжието ви — напомни тя.

Извадих пистолета, точно както бях направил предишния път, и го сложих на пода пред себе си. Защо изобщо продължавах да нося проклетото нещо?

— Сега и телефона.

Оставих и него долу.

— Добра работа с бръмбара — отбеляза тя. — Сега ще направим една малка разходка и ще обсъдим въпроса по-подробно. Махерас, вие нямате нищо общо с това. Минете на шофьорското място. Щом излезем, сте свободен да си тръгнете. Не ме интересува какво ще направите — можете да идете в полицията, ако искате, — но стойте далеч оттук. Не обичам да убивам хора, които не са част от възложената ми задача. Не се отразява добре на бизнеса, ако… върша работа безплатно.

Дион не чака втора покана и моментално скочи на шофьорската седалка, където бях оставил ключовете.

— Това е добре — прошепна Джей Си. — Остави момчето да си иде и се готви да излезе с нас на открито.

После смръщи яростно вежди и продължи:

— Не съм сигурен защо би направила което и да било от двете, но според мен това показва, че шефовете са й наредили всъщност да не убива никого.

Кимнах. Потта се стичаше по тила ми. Зен махна с пистолета и аз отворих страничната врата, като пуснах аспектите ми да се изнижат бързешком от джипа — първо Джей Си, после Айви, след нея — Тобиас. Одри положи ръка на рамото ми окуражително, аз кимнах и понечих да сляза преди нея.

Зен се стрелна напред, сграбчи ме за рамото и ме блъсна обратно вътре. После стисна дръжката на вратата и я затръшна.

— Махерас — обърна тя пистолета към младежа. — Карай. Веднага.

— Но…

— Тръгвай или си мъртвец!

Той натисна газта до дупка и строши една от бариерите на паркинга по пътя си. Аз лежах, подпрян на отсрещната врата, все още зашеметен. Примигнах, докато се опитвах да насмогна на събитията. Зен…

Аспектите ми!

Нададох вик, обърнах се и притиснах лице към прозореца. Айви и Тобиас стояха на паркинга със слисани изражения. Зен заповяда на Дион да подкара джипа по улицата и да поддържа нормална скорост — „Без опити да бъдеш спрян от полицията, моля“.

Едва чувах какво казва. Бе примамила аспектите ми навън, а после ме бе откъснала от тях. Останала беше само Одри, и дори това беше станало случайно. Ако Зен се беше забавила още секунда, сега и тя нямаше да бъде тук. Обърнах се, все още зашеметен, към наемничката, която бе седнала на мястото до вече затворената врата, насочила пистолета си към мен.

— Не започвам мисия, преди да съм научила достатъчно за обекта — каза тя. — И между другото, огромното количество статии, които списанията по психология са ви посветили, ми бяха много полезни, господин Лийдс.

Одри се свлече на пода между двама ни и обви ръце около коленете си, хленчейки тихичко. Тя беше всичко, с което разполагах точно сега, и…

Момент.

Джей Си. Не бях видял Джей Си през прозореца. Обърнах се, за да се огледам, и ето! Той препускаше по тротоара, колкото го държаха краката, с пистолет в едната ръка и решително изражение. Успяваше да насмогне на джипа — макар и едва-едва.

„Бог да те поживи“, помислих си. Той бе реагирал, когато другите двама не бяха успели да се окопитят навреме. Избегна няколко минувача, които тъкмо минаваха по тротоара, и прескочи една пейка с почти свръхчовешко движение.

Одри се оживи, притиснала нос към стъклото.

— Уха — прошепна. — Как изобщо успява?

Джипът се движеше с около шейсет километра в час. Изведнъж самозаблудата ми се разпадна с трясък. Джей Си залитна и спря да си поеме дъх на тротоара. Накрая се свлече на земята със зачервено лице, изтощен от спринта, който изобщо не би трябвало да му беше възможен.

Илюзията. Трябваше да поддържам илюзията. Одри ме погледна и сякаш се сви на топка, когато осъзна какво е направила. Но вината не беше нейна. Рано или късно щях и сам да забележа колко бързо се движим.

— Вие — заговори Зен — сте един много опасен човек.

— Не съм аз този с пистолета — обърнах се аз с лице към нея.

Как щях да се справя без помощта на Айви и Тобиас с разговора? Или без Джей Си, който да ме измъкне жив от евентуална схватка?

— Да, но мога да убивам хората само един по един — каза тя. — Вие унищожавате фирми. Съсипвате стотици животи. Работодателите ми са… обезпокоени от действията ви.

— И смятат, че като те изпратят да ме отвлечеш, ще си помогнат? — попитах я аз. — Няма да ви намеря ключа на Панос с пистолет, опрян в челото, Зен.

— Тялото вече не представлява проблем за тях — отвърна тя, но в тона й се долавяха нотки на леко притеснение. — Вие сринахте фирмата им със земята и пратихте правителството по петите им. Не желаят да ги свързват с този случай. Искат само… да се отърват от неудобните за тях фактори веднъж завинаги.

Страхотно. Планът ми бе проработил.

Прекалено добре.

Опитах се да измисля още нещо, което да й кажа, но Зен се извърна към Дион и започна да му дава указания накъде да кара. Опитах се да я накарам да се разприказва отново, но тя не поддаде, а нямах никакви намерения да я нападам физически. Не и без съветите на Джей Си.

Може би… Може би аспектите щяха някак да успеят да стигнат до мястото, накъдето се бяхме запътили. След известно време.

Но не бях сигурен колко.

Одри прекара пътуването, седнала на пода между двете ни седалки, обвила ръце около свитите си крака. Исках да й кажа нещо, но не смеех да проговоря, докато Зен ме наблюдаваше. Наемничката смяташе, че е успяла да ме откъсне от всичките ми аспекти. Ако й дадях да разбере, че един от тях е още с мен, щях да изгубя голямо предимство.

За съжаление, пътят водеше към една област в покрайнините на града. Тук имаше няколко нови жилищни комплекса — последните пипала, които постепенно разрастващият се град бе пуснал към природата, която го заобикаляше, — но бяха останали и много просторни полета и групички дървета, които сякаш очакваха появата на новите блокове и бензиностанции. Зен накара Дион да завие към една от тези просторни, гористи поляни, и да поеме по един неасфалтиран път към самотна къща от типа „дедите ми обработват тази земя от поколения“.

Бе достатъчно далеч от всички съседни постройки, че да няма смисъл от викове, а евентуалните изстрели щяха да бъдат сметнати за дело на някой ловец, който разчиства собствеността си от вредители. Не беше на добре. Зен подбра мен и Дион пред себе си към вратата на мазето, поставена на нивото на земята, и ни накара да слезем по стълбите. Помещението долу бе пълно с чували, натрупани около стените, от които преливаха картофи на такава възраст, че сигурно бяха станали свидетели на Гражданската война. Единственото осветление бе гола крушка, увиснала от средата на тавана.

— Отивам да дам доклад — осведоми ни Зен, като взе телефона на Дион. — Настанете се удобно. Очаквам да прекарате тук долу няколко седмици — докато проблемите около работодателите ми поутихнат.

След което се качи по стълбите и заключи вратата на мазето след себе си.