Морис Дрюон
Как един крал огубва Франция (5)

IV
КАРДИНАЛЪТ И ЗВЕЗДИТЕ

Е, племеннико, виждам, че пътуването в носилката ви харесва, като и гозбиците, които ни поднасят. И моята компания, разбира се… Хайде, вземете си от вареното гъше месо, което ни подариха в Нонтрон. Това е специалитет на града. Не знам как моят готвач го е запазил топличко…

Брюне!… Брюне, предайте на готвача колко съм доволен, че се старае да не изстиват ястията, които ми приготвя за из път; много е сръчен… А, в колата му имало мангал с жарава… Не, не се оплаквам, че ми сервират два пъти поред едно и също, стига да ми е харесало. Снощи например гъшето ми беше много вкусно. Да благодарим на бога, че имаме достатъчно от него.

Е, виното е младичко и леко наистина. Не е като тези от Сент-Фоа или Бержьорак, с които вие сте свикнали, Аркамбо, да не говорим за вината от Сент-Емилион или от Люсак, които са истинска наслада; но днес всички тези вина пълнят корабите от Либурн за Англия… Небцето на французина вече няма право на тях.

Брюне, това вино не струва пред чашка бержьорак, нали? Рицарят Емар Брюне е от Бержьорак и за него няма по-добро от това, което ражда неговият край. Понякога лекичко го подигравам за това…

Тази сутрин ме придружаваше дон Франческо Калво, папският секретар. Исках да ми припомни нещата, с които трябва да се заема в Лимож. Ще останем там две пълни денонощия, а може би и три. Във всеки случай избягвам да пътувам в неделя, освен ако не съм принуден от някаква неотложна работа или спешно послание. Държа хората от свитата ми да присъствуват на службите и да си починат.

Ах, не мога да скрия вълнението, че отново ще видя Лимож! Моята първа епархия. Бях… бях… по-млад от вас, Аркамбо; двадесет и три годишен. А аз все още се държа с вас като с малко момче! Да се отнасяш с младите като с деца, забравяйки какъв си бил на техните години, това е недостатък, който идва с възрастта. Подсещайте ме, като видите, че прекалявам с това, Аркамбо. Епископ… Първата митра! Толкова се гордеех с нея, че имаше опасност да изпадна в греховно самолюбие. Вярно, говореха, че съм получил даром епископския трон, че както Климент V ми е отпуснал първите бенефиции заради силната му привързаност към моята майка, така и Йоан XXII ми е подарил епархията, защото сме дали най-малката ми сестра, вашата леля Арьомбюрж, за съпруга на един негов правнук, Жак дьо Ла Ви. Да си призная, това донякъде беше вярно. Щастие е да се родиш папски внук, но само то няма да ти донесе трайна полза, ако не се свържеш с високоблагороден род като нашия… А вашият чичо Ла Ви беше чудесен човек.

Що се отнася до мен, не мисля, че са ме запомнили с лошо като епископ, колкото и зелен да бях тогава. Като гледам колко много беловласи епископи, неспособни да ръководят паството и свещенослужителите си, идват да ни досаждат с всякакви оплаквания и дела, си давам сметка, че доста успешно съм се оправял, и то без особени усилия. Имах добри наместници… я ми налейте още вино; нали трябва да поразкараме гъшето… добри бяха наместниците ми, на тях оставях управлението и им позволявах да ме безпокоят само по важни въпроси, с което си спечелих авторитет и донякъде страхопочитание. Така имах възможност да продължа учението си. Вече бях доста вещ по църковно право; извиках при себе си добри зако-новеди, за да усъвършенствувам и гражданското. Те дойдоха от Тулузкия университет, където самият аз бях получил научните си степени и който не е по-лош от Парижкия, с не по-малко учени хора… Решил съм за благодарност… тъкмо стана дума за това, нека ви предупредя, племеннико, че това решение е упоменато в завещанието ми, в случай че не успея да го изпълня приживе… решил съм да основа в Тулуз колеж за бедните ученици… ето, избършете си ръцете с тази кърпа, Аркамбо…

Именно в Лимож започнах също да се занимавам и с астрология. Двете най-необходими науки за всеки, който ще упражнява власт, са в действителност правото и учението за звездите, защото първата изучава законите на отношенията между хората и задълженията им един към друг, към кралството или църквата, а другата — законите, определящи отношението на човека с провидението. Правото и астрологията; земните и небесните закони убеден съм, че няма какво да търсиш извън тях.

Всеки от нас се ражда в определен от бога час и този час е отбелязан на небесния часовник, по който божията доброта ни е позволила да четем.

Знам, че има и такива жалки верующи, които се подиграват с астрологията заради това, че в нея изобилствува от шарлатани и лъжци. Но така е било винаги, нали още в най-старите книги четем, че римляните и други древни народи са изобличавали фалшификаторите на хороскопи и самозваните, търгуващи с предсказания звездобройци; но това не им е пречело да търсят истинските и почтени четци на небесната азбука, които са упражнявали своето изкуство в храмовете. Само защото има продажни или разпуснати свещенослужители не означава, че трябва да затворим всички църкви.

Доволен съм, че споделяте моите възгледи по този въпрос. Истинският християнин трябва да бъде смирен пред заповедите на бог, всеобщият творец, който е зад звездите.

Бихте желали… На драго сърце, племеннико, на драго сърце ще го сторя за вас. Знаете ли часа на раждането си?… О, необходимо е да го имам пратете някого да пита майка ви за часа на първия ви плач. Именно майките помнят тези неща…

Колкото до мен, винаги съм изпитвал само задоволство, че се занимавам с науката за звездите. Тя ми позволяваше да давам полезни съвети на кралете, които имаха желание да ги приемат, и освен това да опознавам природата на хората, е които се срещах, както и да се предпазвам от онези, чийто хороскоп се противопоставяше на моя.

Ето например Капочи — винаги съм знаел, че ще ми бъде враг във всичко, и никога не съм му вярвал… Благодарение на астрологията проведох успешно немалко преговори и постигнах много благоприятни спогодби, както помогнах на сестра ми Дюрацо или за брака на Луи Сицилийски; а признателността на облагодетелствуваните увеличи състоянието ми. Но тази наука ми помогна най-вече пред Йоан XXII… Вечна му памет; беше мой благодетел… Защото този папа беше голям алхимик й астролог самият той; като научи, че се занимавам със същото изкуство, и то с успех, той стана още по-благоразположен към мен и изпълни желанието на френския крал, като ме направи кардинал едва тридесетгодишен, нещо, което рядко се случва. Та, значи, отидох в Авиньон за ръкополагането. Знаете как става това. Или не?

Папата дава голямо пиршество, на което са поканени всички кардинали, за да приемат новопостъпващия в курията. След гощавката папата сяда на трона и ръкополага новия кардинал, който в това време стои на колене пред него, и първо му целува крака, после устата. Аз бях твърде млад, за да може Йоан XXII… тогава той беше на осемдесет и седем години… да ме нарече venerabilis frater^[1], и реши да се обърне към мен с dilectus filius^[2]. Преди да ме покани да стана, той ми пошушна на ухото: „Знаеш ли колко ми струва твоята шапка? Шест ливри, седем су и десет дение.“ Точно в маниера на този папа беше да те отрезви, когато най силно си се възгордял, като подиграе с някоя шега важния ти вид. В целия ми живот няма ден, който така ясно да съм запомнил. Светият отец, съсухрен, набръчкан, с бялата шапка, която пристяга лицето му… Беше четиринадесети юли 1331 година…

Брюне! Накарай да спрат носилката. Ще сляза да се поразтъпча с моя племенник, докато почистят трохите. Пътят е равен, а и слънцето ни праща малка топлинка. Щени вземете по-нататък. Нека само дванадесет души ме съпроводят; искам малко спокойствие… Здравейте метр Вижие… здравей, Волнерио…здравей, дю Буке… бог да бди над всички ви, чеда мои и верни служители.