Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Красив негодник (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Beautiful Bastard, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 81 гласа)

Информация

Корекция и форматиране
hrUssI (2014)

Издание:

Автор: Кристина Лорен

Заглавие: Красив негодник

Преводач: Гергана Дечева

Година на превод: 2014

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо (не е указано)

Издател: Уо; „Егмонт България“ ЕАД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2014

Тип: роман

Националност: американска (не е указано)

Печатница: „Инвестпрес“ АД, София

Излязла от печат: 15.03.2014

Редактор: Петя Дочева

Художник: Michal Nowosielski

Коректор: Надя Калъчева

ISBN: 978-954-27-1178-0

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1993

История

  1. — Добавяне

Тринайсет

Хиляди мисли минаха през главата ми за секунди. Не бе възможно да продължаваме така, да се гоним, да се преследваме. Или трябваше да продължим нормално, или да спрем, и то веднага. Пречеше на работата ми, на съня ми, на целия ми шибан живот. Но колкото и да се заблуждавах, знаех какво искам. Не можех да я пусна да си иде.

Тя буквално спринтираше по коридора, а аз я гонех.

— Не може след това, което се случи, да се обърнеш и да си тръгнеш.

— Мога. И още как! — извика през рамо.

Стигна до стаята си и се опита да отключи. Ръцете й трепереха. Най-сетне яростно мушна ключа в ключалката. Стигнах до вратата точно когато се опита да я затръшне в лицето ми. Натиснах толкова силно, че вратата изкърти мазилката на стената.

— Какво си въобразяваш, че правиш? — изкрещя тя, влезе в банята, обърна се и ме погледна.

— Кога ще престанеш да бягаш от мен? Ще престанеш ли изобщо? — попитах и влязох след нея. — Ако е заради тази жена долу…

Побесня! Никога не я бях виждал такава. Направи крачка към мен и извика:

— Дори не започвай темата! Никога ревността не е била мотив да направя каквото и да е. — Поклати глава с отвращение и започна да рови в чантата си.

Колкото повече мълчах и я гледах, толкова повече се навиваше, щеше да откачи от ярост. И ако не беше заради онази жена, на какво се дължеше всичко това? Нямах представа защо я бях предизвикал.

Обикновено след подобен пристъп тя ме притискаше до някоя стена или врата, тъй че досега трябваше да ме е съблякла. Но този път бе истински разстроена.

— Как може да допуснеш, че ще проявя интерес към непозната жена, която ми дава ключ от стаята си? Не разбирам за какъв ме вземаш?

Тя удари по плота на бара с четката си за коса и ме погледна обезумяла.

— Нима? Знам много добре, че си го правил и преди. Само секс, никакво обвързване. Сигурна съм, че не е за първи път. Колко ли ключове си взел досега?

Понечих да й отговоря, защото истината е, че бях имал такива връзки, само секс, за малко, но това с нея от известно време не беше само секс. Тя обаче не ми даде възможност и продължи да вика:

— Никога не ми се е случвало подобно нещо, не знам как да го контролирам. Не мога повече. — И с всяка дума викаше все по-силно. — Когато съм с теб, нищо друго няма значение. Това… това нещо… между нас… не е между нас, защото аз не съм на себе си, това не съм аз. Когато съм с теб, съм друг човек и това никак не ми харесва. Не мога така, Бенет. Никак не ми харесва човека, в който се превръщам, когато съм с теб. Работя упорито за бъдещето си, умна съм, но качествата ми нямат да имат значение за никого, ако хората узнаят за случващото се между нас. Просто си потърси друга.

— Вече ти казах. Не съм бил с друга, откакто всичко започна.

— Това не значи, че няма да вземеш някой подхвърлен ключ към междукрачието на някоя друга. Ако не бях там? Какво щеше да направиш, ако не бях дошла?

— Щях да го върна, естествено — казах, без да се колебая. Но тя просто се изсмя на откровението ми. Не разбирах недоверието й.

— Виж, искам да си взема душ и да си легна. Всичко това ме изтощава до краен предел.

Не беше по силите ми да си тръгна и да оставя нещата нерешени. Ала тя ме заряза, влезе в банята, пусна душа сякаш не съществувах. Станах и тръгнах към вратата. Та тя ме изгони. Директно ми посочи вратата! Когато обаче сложих ръка на дръжката, инстинктивно се обърнах и я видях на вратата на банята. Стоеше и ме гледаше как си отивам. Беше толкова объркана и несигурна, колкото и аз.

Без да се замислям, прекосих стаята, сложих длани около лицето й и я притеглих към себе си. Когато устните ни се докоснаха, тя изстена, но не от самото удоволствие, а като човек, който се предава окончателно. След секунди пръстите й бяха в косата ми. Целувах я по-настоятелно, по-силно. Устните й бяха мои, божественият им вкус бе мой, звуците, изтръгнати от гърлото, й бяха мои.

— Нека спрем с кавгите, поне за една нощ — казах и я целунах три пъти. По една целувка от двете страни на устата и една по-дълга в средата. — Дай ми една нощ, дай ми себе си за една нощ поне. Без колебание, без задръжки. Моля те, Клоуи, не съм те виждал от две седмици… Имам нужда от… тази вечер.

Тя ме погледна замислено, очевидно се бореше със себе си, секундите минаваха болезнено бавно. И после, съвсем тихичко, се вдигна на пръсти, притегли ме към себе си, сякаш искаше да влезе, да се скрие в мен.

Устните ми бяха сурови, груби, тя притискаше тяло в мен. Сякаш светът изчезна, остана само тя. Блъснахме се в стена, в плота, във вратата на банята. Цялата стая бе запарена от течащата вряла вода. Всичко изглеждаше нереално.

Можех да я помириша, да я почувствам, да усетя вкуса й, но не беше достатъчно. Целувките ни ставаха по-диви, бяхме като освирепели животни. Не смогвах да докосна всичко, което тялото ми искаше — бедрата й, задника, гърдите. Исках да усетя всичко това наведнъж. Тя ме притисна до стената, усетих как нещо горещо се стича по раменете и гърба ми. Бяхме влезли под душа, с дрехите. Не ми пукаше, на нея също.

Движеше ръцете си като в транс по цялото ми тяло, издърпа ризата от панталоните ми, трепереше. Започна да разкопчава копчетата, но няколко изпопадаха на пода. След секунди мократа риза бе захвърлена в ъгъла.

Копринената рокля бе прилепнала по тялото й, очертаваше всяка извивка. Прокарах пръсти по мокрите й гърди. Зърната й се втвърдиха. Тя сложи длан върху ръката ми и започна да направлява движенията ми.

— Кажи ми какво искаш? — Едва познах собствения си глас, гърлен и натежал от желание. — Кажи ми какво искаш да направя.

— Не знам — прошепна, без да откъсва устни от моите. — Просто искам да видя как се разпадаш около мен.

Исках да й кажа, че и сега може да го види, че е можела да го види и през последните седмици, във всеки друг момент, не само когато правехме секс. Ала щом плъзнах пръсти по бедрата й и вдигнаха роклята, думите така и не излязоха.

Хапехме се като зверове, стоновете ни падаха с водата, тя ги давеше и ги отмиваше.

Прокарах ръка под бикините й, усетих топлината й. Но исках да я виждам, да я погледна цялата. Извадих пръстите си, спуснах ги надолу към подгъва на роклята й, издърпах я нагоре и това, което видях, едва не ме уби. Със сигурност тази жена се опитваше да ме докара до удар.

Направих крачка назад, облегнах се на стената под душа и я огледах. Съвсем мокра, малки бели бикини, вързани встрани с две сатенени панделки. Зърната й се виждаха — твърди и съблазнителни под белия сутиен. Протегнах ръка да ги докосна. Нямаше начин да спра, нищо не можеше да ме застави да спра оттук нататък.

— Мамка му! Колко си красива! — казах и погалих гърдите й. Тялото й потрепери, прокарах ръка по врата й и спрях до лицето й.

Можехме да се чукаме сега, веднага, мокри и хлъзгави под душа. Можехме и после, в леглото. Не исках да бързам, не трябваше да бързам. Имахме цялата нощ, само за нас. Нямаше от кого да се крием. Нямаше да се караме, нямаше да се обиждаме. Имахме цялото това време, което щях да прекарам с нея… в легло.

Мушнах ръка зад нея и спрях душа. Тя притисна тялото си към моето, обвих лицето й с длани, плъзнах леко език по нейния. Поведох я извън банята, бедрата й се олюляха.

Не можех да се наситя на допира с кожата й. Опитвах се да докосвам всеки сантиметър, ръцете ми бяха навсякъде по нея. Устните ни не се отделиха и за миг, докато се препъвахме из стаята и късахме останалите по телата ни дрехи. Успях да изритам мокрите обувки, с треперещи ръце тя разкопча колана ми. Помогнах й да разкопчае панталона и изхлузих боксерките. Изритах всичко напосоки.

Прокарах кокалчетата на пръстите си по гърба й и изобщо не се занимавах да разкопчавам сутиена й, дори не се сетих. Направо го разкъсах. Усетих зърната й, опрени до мокрите ми гърди, и простенах. Връхчетата на косата й, сякаш заредени с електричество, гъделичкаха пръстите ми, докато галех голия гръб и тила й.

Стаята бе тъмна, само от банята се процеждаше сноп светлина, а през прозореца луната, огряла нощното небе, хвърляше сребристата си сянка. Тя опря глезени в леглото, напипах последното парченце плат, останало между нас.

Целувах я по устата, по врата, по гърдите и надолу по корема. Впих леко зъби в кожата около пъпа й и надолу към бикините, които скриваха последното и така скъпоценно парче плът.

Застанах на колене пред нея, погледнах нагоре, очите ми намериха нейните. Бе заровила пръстите си в косата ми.

Бавно протегнах ръка към едната сатенена панделка, хванах крайчето и внимателно го дръпнах. Надигнах се да видя как се отваря пред очите ми. Изглеждаше изненадана и дори объркана. Направих същото и с другата панделка. Бикините паднаха съвсем читави и цели, но предполагам, вече знаеше, че ще каже сбогом и на този чифт, защото със сигурност щях да го прибера в джоба си.

Засмя се, сякаш прочете мислите ми. Сложих я на ръба на леглото и разтворих краката й, без да ставам. Докосвах с устни кожата между бедрата й. Галех изящните й глезени. Божественият аромат на тялото й се плъзна в гърлото ми, а оттам се изстреля в мозъка ми. Какво ми причиняваше тази жена!

Бутнах я леко, сложих я да легне върху чаршафите, качих се при нея и плъзнах език по цялото й тяло. Ръцете й, все още в косата ми, ме направляваха. Пъхнах палец в устата й, исках да усетя как го засмуква, исках да усещам устата й, езика й, докато обхождам с устни гърдите й.

Стоновете й се сливаха с моите и изпълваха пространството около нас. Не помня някога в живота си да съм бил по-възбуден. Исках да вляза в нея, да се заровя между краката й. И да остана там завинаги. Погалих бузата й с мокрия си палец, тя ме издърпа върху себе си. Телата ни се сляха.

Целувахме се като обезумели, бяхме се вкопчили един в друг, притискахме се, сякаш можехме да влезем един в друг, да постигнем съвършената близост. Пенисът ми докосваше клитора й, без да влиза в нея. При всеки допир тя стенеше почти истерично. С едно-единствено движение можех да съм в нея, но исках тя да ми каже. Исках да чуя името си от устните й. Когато го произнесе във фоайето пред онази жена, бях объркан, дори отблъснат. Тогава не разбрах защо. Не разбрах, че беше много повече от произнасяне на едно име. Може би тогава не бях готов да стъпя на тази територия, но сега вече знаех, че съм готов. Исках да го чуя, исках да ми каже, че желае мен и никого другиго. Исках да зная, че поне за тази нощ е само моя.

— Ако не вляза в теб, мисля, че ще умра — прошепнах в ухото й. Дъхът й спря. — И ти ли искаш това?

— Да — простена. Гласът й молеше, притискаше ме с бедра, търсеше ме, готова да ме поеме. Стиснах зъби и се опитах да удължа момента. Тя движеше краката си по гърба ми и най-сетне ги кръстоса около кръста ми. Взех ръцете й в своите, вдигнах ги над главата й, пръстите ни се сплетоха.

— Моля те, Бенет — изплака тя. — Ще полудея!

Опрях чело в нейното и влязох дълбоко в нея.

— Чукай ме, Бенет — простена тя. — Мамка му, чукай ме.

— Кажи го пак — започнах да се движа в нея и едва дишах, готов да избухна на мига.

— Бенет, чукай ме! Мамка му, чукай ме!

Исках да не спира да го повтаря. Изтеглих се на колене и започнах да се движа по-силно и бързо. Пръстите ни останаха сплетени.

— Искам още — казах, но усещах, че съм близо до края. Трябваше да успея да задържа. Толкова време далеч от нея! Бях си я представял стотици пъти, докато я нямаше, но нищо не можеше да се сравни с това. — Искам те така всеки ден, точно така, наведена върху бюрото ми, на колене, засмукала пениса ми.

— Защо? — Въздухът изсвистя през зъбите й. — Защо обичам да ми говориш така? Копеле!

Опрях устни до шията й и се засмях. Движехме се в идеален синхрон, тя се надигаше да ме посрещне с всеки тласък, притискаше ме плътно с крака. Изгубих се в нея, сякаш времето спря. Ръцете ни все още бяха сплетени, усетих как ги стиска по-силно и отчаяно. Беше близо, на ръба. Името ми излизаше като стон от гърлото й, тласкаше ме все по-близо и неудържимо към края.

— Хайде, Клоуи. Искам да свършиш, да те усетя как свършваш върху мен — говорех, но гласът ми звучеше безнадеждно, едва се сдържах, но исках да я чакам.

— За бога, Бенет, не спирай да ми говориш. Моля те!

Моето момиче си пада по мръсотийки в леглото!

— Толкова си влажна, гореща. Когато си на ръба, кожата ти гори и гласът ти става дрезгав и влудяващ. И няма нищо по-съвършено на света от лицето ти, когато свършваш.

Тя ме стисна между краката си. Усещах как дъхът й ту спира, ту учестява, ту свисти под мен.

— Сочните ти устни са меки, обичам ги полуотворени, дъхът ти свисти през тях. За мен. Очите ти ме молят… и мамка му!

Това бе всичко, което й бе нужно. Започнах да влизам по-дълбоко, с всеки тласък я надигах нагоре. Бях на ръба, отдавна бях на ръба и когато извика името ми, когато усетих как цялото й тяло се стяга около мен, когато усетих как свършва върху мен, вече не можех да се сдържа, дори животът ми да зависеше от това.

Тя притисна устни до рамото ми да задуши вика си, мускулите на влагалището й се стегнаха. Няма по-велико усещане на света от това. И най-после се оставих на оргазма да ме помете.

Малко след това лежахме обърнати един към друг, лице в лице, носовете ни се докосваха, дишахме тежко. Устата ми бе пресъхнала, мускулите ме боляха, чувствах се изцеден. Внимателно се освободих от увитите й около ръцете ми пръсти, разтърках ги и се опитах да върна кръвта в тях.

— Господи! — казах с пълното съзнание, че всичко е различно и в същото време все така неясно. Изтърколих се по гръб, затворих очи и се опитах да спра потока от объркани мисли. Тя потръпна.

— Студено ли ти е? — попитах.

— Не. Просто ми дойде… в повече.

Притеглих я към мен и метнах одеялото върху двама ни. Не исках да си тръгвам, но не бях сигурен дали иска да остана.

— И на мен — казах.

Мълчахме, минутите минаваха, помислих си, че е заспала. Помръднах леко и гласът й в тъмната стая наистина ме изненада:

— Не си отивай.

Наведох се към нея, вдишах сладкия й аромат, целунах косите й.

— Никъде няма да ходя.

Господи, колко е хубаво!

 

 

Усетих нещо топло и влажно около пениса си. Простенах. Какъв сън! Прекрасен сън! Най-прекрасният! В съня ми стонът на Клоуи разбуди всеки нерв в тялото ми.

— Клоуи — чух гласа си и се опитах да мръдна. Бях я сънувал стотици пъти, но това беше истинско. Изведнъж топлината изчезна. Не се събуждай, Бен, не се събуждай, мамка ти!

— Кажи го пак! — Мек дрезгав глас проби пътечка до съзнанието ми. Едва отворих очи. Стаята бе тъмна, лежах на непознато легло. Усетих топлината и влагата около пениса си и погледнах надолу, където една глава с красива тъмна коса се движеше между разтворените ми крака. Тя засмука пак, дълбоко. И тогава събитията от тази нощ се върнаха. Сънят се изпари.

— Клоуи? — Беше ли възможно? Истина ли беше? Такъв късмет? На мен?

Вероятно бе станала да загаси лампата в банята. Беше толкова тъмно, че едва виждах силуета й. Ръцете ми я търсеха. Пръстите ми опипваха около устата й. Тя ритмично се спускаше надолу, после внимателно нагоре, пак надолу, езикът й се въртеше и играеше около главичката, зъбите й се забиваха съвсем леко и пак до долу, и нагоре. Усетих ръката й върху топките си, стисна леко, много нежно. Не знаех колко време мога да издържа. Пробуждането и осъзнаването, че не е сън, а истина, съчетано с нечовешкото удоволствие, бе невероятно.

Тя се намести по-удобно и тогава усетих как пръстът й бързо се движи върху точката точно под тестисите ми. Опитах се да заглуша вика си, но той излезе като мощно свистене между здраво стиснатите ми зъби. Никой досега не бе правил това с мен. Не и по този начин. Толкова мощно сексуално усещане… мислех, че няма да го преживея. Исках да я спра, но… не… бе прекалено хубаво. Бях безпомощен да направя каквото и да е.

Очите ми бавно свикнаха със светлината. Прокарах пръсти през косата, по лицето й. Тя затвори очи и започна да движи устата си по-бързо и по-дълбоко и да ме тласка по-близо и по-близо до края. Целуваше ме, не спираше да ме дразни. Исках да смуче устните ми, езика ми, исках да се заровя в нея, да я усетя отвътре. Притеглих я и я сложих да седне върху мен.

— Най-страхотното събуждане, макар и не по телефона.

Тя се засмя, облиза устни. Изглеждаха сочни и блестящи в тъмното. Сложих пениса си пред влагалището й и с бързо движение влязох в нея.

Бе опряла чело в моето, прибра бедрата си и мускулите й ме засмукаха по-дълбоко. Беше фантастично. В легло с нея! Тя започна бавно да се движи, да ме язди, контролираше движенията ми. Целуваше всеки сантиметър от шията ми, смучеше кожата, захапваше я.

— Обичам да съм върху теб. Усещаш ли колко си дълбоко?

— Да.

— Искаш ли по-бързо?

Поклатих глава. Не, за бога, не по-бързо! Нямаше да издържа дълго.

Тя продължи да се движи бавно и плавно, но не задълго. Изведнъж приближи устни до ухото ми и каза:

— Бенет, свършвам.

Вместо да избълвам мръсни думи, които едва ли можеха да опишат какво изпитах, когато чух това, забих зъби в рамото й, засмуках кожата й. Знаех, че ще остане грозно петно. Сега се движеше по-бързо. Говореше. Как ме усеща в себе си, изговаряше думи, които едва успявах да осъзная, без да откача. Говореше за вкуса и аромата на тялото ми, как иска да ме гледа, докато свършвам, как има нужда да ме чуе да свършвам, колко е мокра и гореща. И с всяко по-настоятелно движение на бедрата й, напрежението в мен се надигаше. Хванах я здраво, стисках бедрата й, за миг се уплаших, че от грубите ми пръсти ще й останат синини. Започнах да се движа под нея, все по-бързо и по-неудържимо. И точно когато мислех, че този път няма да мога да я дочакам, тя извика името ми и усетих как спазмите стягат мускулите й.

Докато се наслаждавах на оргазма й, тялото ми отговори секунди след нея. Тя се строполи върху гърдите ми, положих я да легне до мен. Бяхме изтощени до краен предел, но тя изглеждаше безумно красива.

Придърпах я към себе си, тя притисна гръб към гърдите ми, покрих я с тялото си, краката ни се сплетоха. Тя промърмори нещо, което не разбрах, но преди да я попитам, вече спеше.

Тази нощ нещо се промени. Последната ми мисъл, преди да се унеса бе, че ще трябва доста да говорим. Ала когато слънчевата светлина започна да се процежда през плътните завеси, разбрах, че утрото е вече тук. Изпитах странно безпокойство.