Рачо ^[0] (Италианска приказка)

Имало някога един цар, който бил изгубил ценен пръстен. Той го търсил навсякъде, но не могъл да го намери. Тогава обявил, че ако някой астролог му каже къде е пръстенът, ще бъде богато възнаграден.

Един беден селянин на име Рачо чул за обявлението. Той не можел нито да чете, нито да пише, но изведнъж решил, че иска да бъде астролог и да намери царския пръстен. Той отишъл и се представил на царя, като му казал:

— Ваше величество трябва да знае, че аз съм астролог, въпреки че ме вижда толкова зле облечен. Знам, че сте изгубили един пръстен, и ще се опитам чрез размишление да открия къде е.

— Отлично — казал царят, — а когато го намериш, каква награда да ти дам?

— Както Вие прецените, Ваше Величество.

— Върви тогава, размишлявай, да те видим какъв астролог си.

Завели го в една стая, в която трябвало да стои затворен и да размишлява. В нея имало само легло и маса, на която била сложена една голяма книга и пособия за писане. Рачо седнал до масата и нищо не правел, само прелиствал страниците на книгата и драскал по хартията, така че слугите, които му носели храната, го помислили за важен човек. Те били крадците на пръстена и поради строгите погледи, които селянинът им хвърлял всеки път, когато влизали, започнали да се страхуват, че ще бъдат разкрити. Те непрекъснато му се кланяли и никога не пропускали да го нарекат „господин астролог“, когато говорели с него.

Рачо, макар и неграмотен, бил хитър селянин и веднага предположил, че слугите трябва да знаят нещо за пръстена, и ето как подозренията му се потвърдили. Вече бил прекарал месец затворен в стаята си, където прелиствал голямата книга и драскал по хартията, когато жена му дошла да го посети. Той й казал:

— Скрий се под леглото и когато влезе някой слуга, кажи: „Ето един“. Когато дойде друг, кажи: „Ето двама“ и така нататък.

Жената се скрила. Слугите дошли с вечерята и едва-що влязъл първият, един глас изпод леглото произнесъл:

— Ето един.

Вторият влязъл и гласът изрекъл:

— Ето двама — и така нататък. Слугите се изплашили, като чули гласа, защото не знаели откъде идва, и се събрали на съвет. Един от тях казал:

— Ние сме разкрити. Ако астрологът ни обяви за крадци пред царя, загубени сме.

— Знаете ли какво трябва да направим? — казал друг.

— Да чуем.

— Трябва да отидем при астролога и да му кажем откровено, че ние сме откраднали пръстена, да го помолим да не ни издава и да му подарим една кесия с пари. Съгласни ли сте?

— Напълно.

Те единодушно отишли при астролога и след като му се поклонили по-ниско от обикновено, един от тях започнал:

— Господин астролог, вие сте открили, че ние откраднахме пръстена. Ние сме бедни хора и ако разкриете това на царя, с нас е свършено. Затова Ви молим да не ни издавате и да приемете тази кесия с пари.

Рачо приел кесията и след това добавил:

— Няма да ви издам, но трябва да правите каквото ви кажа, ако искате да спасите живота си. Вземете пръстена и накарайте онази пуйка в двора да го глътне, останалото оставете на мен.

Слугите с готовност изпълнили това и си тръгнали с нисък поклон. На другия ден Рачо отишъл при царя и му казал:

— Ваше величество трябва да знае, че след като се трудих повече от месец, успях да открия къде е изчезнал пръстенът.

— Е, и къде е той? — запитал царят.

— Глътнала го е една пуйка.

— Пуйка? Добре, ще проверим.

Хванали пуйката, разпорили я и намерили пръстена вътре. Възхитеният цар възнаградил астролога с голяма кесия с пари и го поканил на пир. Сред другите поднесени ястия на масата имало чиния с раци. Тогава раците се срещали много рядко и само царят и няколко други знаели името им. Като се обърнал към селянина, царят казал:

— Ти като астролог трябва да можеш да ми кажеш името на нещата, които се намират в това ястие.

Бедният астролог бил много озадачен и, говорейки като че ли на себе си, но така че другите да го чуят, промърморил:

— Ох, Рачо, Рачо, какво ти дойде до главата!

Всички присъстващи, които не знаели, че името му е Рачо, се изправили на крака и го провъзгласили за най-големия астролог в света.

Илюстрация: Уолтър Крейн