Матю Удринг Стоувър
Героите умират (25)

9.

Върналият се в Техническия център Артуро Колбърг облиза и без това влажните си устни. „Моят шедьовър“, помисли си той.

— Включете мислопредавателя.

Един от техниците докосна сензора и широкият, куполообразен екран в единия ъгъл на Техническия център примигна, показвайки редиците от кабини, гледани през очите на Каин.

— Включен.

Друг техник се загледа намръщено в монитора си и докладва за необичайно високо количество адреналинови реакции при стартирането на сетивно ограничаващата поредица. Колбърг лично настрои неврохимичното подаване и почука с пръст по сензора на микрофона.

— Незаети и Инвеститори — произнесе напевно той и думите му отекнаха в залата и през слуховите сензори на индукционните шлемове по цял свят. — Бизнесмени, дами и господа. Аз съм Администратор Артуро Колбърг, управител на Студията в Сан Франциско. От името на цялата организация на Студията ви приветствам с добре дошли на раждането на това изключително Приключение. А сега благодарение на „Вило Интерконтинентал“ „Ние ви поднасяме света“ — за мен е удоволствие да ви представя Острието на Тишал, Дясната ръка на Смъртта…

Последва продължителна, напрегната пауза.

— Каин!

Колбърг лично дръпна превключвателя, който пропусна холокартината от „Кавеа“ към хилядите индукционни шлемове. Разнеслата се въздишка напомняше на първия полъх на ураган. Колбърг изключи микрофона.

— Установете прехвърляща връзка.

Електроцентралата под Студиото зажужа. Техниците съсредоточено гледаха екраните с данни.

— Установена. Имаме улица в Лабиринта. Чисто е.

— Добре. Чакаме да се приготви.

Колбърг потупа техника по рамото, излезе от кабината и се отправи към собственото си симкресло.