Стив Бери
Венецианското предателство (70)

68

Самарканд

Зовастина влезе в залата за аудиенции на двореца и спря пред слаб мъж с гъста прошарена коса. Външният министър Камил Ревин стоеше прав близо до стената. Протоколът изискваше присъствието му. Американецът се представи като Едуин Дейвис и й подаде писмо от президента на САЩ, което потвърждаваше пълномощията му.

— Госпожо министър, бих желал да поговорим насаме — каза с приятелски тон той.

— Защо? — озадачено го погледна тя. — Аз при всички случаи ще споделя разговора ни с Камил.

— Съмнявам се, че ще го направите, след като разберете за какво става въпрос.

Думите прозвучаха предизвикателно, но лицето на емисаря остана напълно безизразно. Зовастина реши да бъде предпазлива.

— Остави ни — кратко заповяда тя на Камил.

По-младият мъж се поколеба, но след Венеция и Карин тя не беше в настроение за дискусии.

— Веднага!

Министърът на външните работи се насочи към вратата.

— Винаги ли се отнасяте така с хората си?

— Тук не действат правилата на вашата демокрация — сухо отвърна тя. — Хора като Камил или изпълняват заповедите ми, или…

— Или хващат някой от вашите бацили.

Би трябвало да очаква, че доста хора са запознати с плановете й. Но този път упрекът идваше директно от Вашингтон.

— Не си спомням вашият президент да е изразявал недоволство от мира в региона, установен благодарение на Федерацията — все така сухо отвърна тя. — Днес Америка има верен приятел в тази част на света. Но властта тук се упражнява чрез сила, а не чрез убеждение.

— Не ме разбирайте погрешно, госпожо министър. Вашите методи не са наша грижа. Ние ги приемаме, давайки си сметка, че приятелството си струва някои, хммм, размествания в екипа ви. — В студените очи на Дейвис се появи нещо като респект. — Госпожо върховен министър, дойдох за личен разговор. Президентът прецени, че в случая не може да използва нормалните дипломатически канали. Разговорът трябва да си остане между нас, като между близки приятели.

— Нима имам някакъв избор? — сви рамене Зовастина. — Добре.

— Познавате ли жена на име Карин Уолд?

Заля я вълна от чувства, мускулите й се стегнаха. Но самообладанието й остана непокътнато.

— Да — реши да бъде искрена тя. — Какво искате да знаете за нея?

— Снощи е била отвлечена от една къща в Самарканд. Преди време е била ваша любовница, а в момента е болна от СПИН.

Зовастина направи усилие да запази невинното си изражение.

— Изглежда, знаете доста неща за личния ми живот — отвърна тя.

— Винаги сме предпочитали да знаем всичко за своите приятели — отвърна Дейвис. — За разлика от вас ние живеем в свободно общество, в което личните ни тайни често се показват по телевизията или в интернет.

— А какво ви накара да проявите интерес към моите?

— Нима има значение? Бих казал, че сме го проявили съвсем навреме.

— Какво знаете за изчезването на Карин?

— Отвлечена е от човек на име Енрико Винченти. В момента се намира в частното му имение — тук, на територията на Федерацията. Земята е закупил като част от споразумението ви с Венецианската лига.

Посланието беше ясно: този човек знаеше много неща.

— Дойдох и за да ви предупредя, че Касиопея Вит не е ваш проблем — добави Дейвис.

Тя с усилие скри изненадата си.

— Винченти — натъртено добави емисарят, — той е вашият проблем.

— А защо, ако смея да попитам?

— Веднага ще кажа, че това е по-скоро предположение от наша страна. В повечето части на света никой не би обърнал внимание на сексуалната ви ориентация. Преди известно време сте били омъжена, но доколкото ни е известно, е било само заради имиджа ви. В един момент съпругът ви става жертва на нещастен…

— Никога не сме имали проблеми по този въпрос — прекъсна го Зовастина. — Той прекрасно разбираше защо сме сключили брак. Всъщност аз много го харесвах.

— Това не е наша работа и моля да ми простите, ако съм ви засегнал. Но оттогава вие не сте се омъжили повторно. Известно време Карин Уолд е работила като ваша секретарка. Предполагам, че не е било трудно да се сближите. Ако бяхте внимавали, едва ли някой щеше да обърне внимание. Но Централна Азия не е Западна Европа. — Дейвис бръкна в джоба на сакото си и извади малък касетофон. — Позволете да ви пусна един запис.

Натисна едно копче и постави апарата на масичката между тях.

— Хубаво е, когато информацията се окаже вярна.

— Не бих те занимавала с фантасмагории.

— Но все още не си ми казал как разбра, че някой ще се опита да ме убие.

— Лигата се грижи за своите членове, а ти си сред най-важните от тях, госпожо министър.

— Благодаря ти за загрижеността, Енрико.

Дейвис изключи касетофона и вдигна глава.

— Това е запис на разговора ви с Винченти, проведен преди два дни — поясни той.

Пръстът му отново натисна бутона за възпроизвеждане.

— Трябва да поговорим.

— Вероятно за хонорара, който очакваш?

— Не, за твоята част от сделката, която обсъдихме преди време.

— След няколко дни ще бъда готова за среща със Съвета. Но първо трябва да реша някои проблеми, които не търпят отлагане.

— Повече ме интересува кога ние двамата ще се срещнем на четири очи.

— Знам, че е така. Аз също искам да се видим, но първо трябва да довърша някои неща.

— Мандатът ми в Съвета изтича. След това други ще контактуват с теб. Някои от тях може би няма да бъдат толкова сговорчиви.

— Уверявам те, че ми е много приятно да работя с теб, Енрико. Двамата се разбираме прекрасно.

— Трябва да поговорим.

— Скоро и това ще стане. Но първо трябва да отстраниш проблема, за който говорихме: американците.

— Бъди спокойна. Още днес ще се занимая с него.

Касетофонът отново спря.

— Винченти е изпълнил обещанието си — погледна я Дейвис. — Проблемът е отстранен. Оказа се, че това е наша агентка, чието тяло открихме в ковчег заедно с трупа на човека, организирал покушението срещу вас.

— Допуснали сте да я убият въпреки записа? — вдигна вежди Зовастина.

— За съжаление се сдобихме с него след изчезването й — отвърна Дейвис.

Не й харесваше начина, по който очите му шареха от лицето й към касетофона и обратно. Гневът, който я обземаше, беше придружен от някакво неясно притеснение.

— По всичко личи, че вие с Винченти участвате в съвместни бизнесначинания — продължи Дейвис. — Отново ще повторя, че дойдох като ваш приятел. Ще го докажа с едно предупреждение: той възнамерява да промени условията на сделката ви. Според нас Винченти иска да ви свали от власт. Използвайки Карин Уолд, той ще ви компрометира пред обществеността или най-малкото ще ви създаде огромни политически проблеми. Хомосексуализмът не е на мода по тези географски ширини. Религиозните фундаменталисти, които държите за гърлото с желязна ръка, най-после ще получат амунициите за ответен огън. В резултат ще имате толкова сериозни проблеми, че дори вирусите няма да ви помогнат.

Зовастина не беше мислила за подобен развой на събитията, но в думите на американеца имаше логика. За какво друго Винченти би отвлякъл Карин? Но тук трябваше да се изясни и нещо друго.

— Сам казахте, че Карин умира от СПИН, а може би вече е мъртва — обади се тя.

— Винченти не е глупак. Може би е стигнал до заключението, че изповедта на една умираща ще има по-голяма тежест. А вие ще трябва да отговаряте на много въпроси: за къщата, в която държите Уолд, за медицинската сестра, която се грижи за нея. Доколкото съм осведомен, тя знае много неща за вас, както и за мнозина от вашия Свещен отряд, които са охранявали къщата. Винченти държи и сестрата, което означава, че ще трябва да се изправите срещу показанията на доста хора.

— Тук не е Америка. Телевизията може да бъде контролирана.

— Но не и фундаментализмът. Имате много врагове, които мечтаят да заемат мястото ви. Според мен един от тях е и човекът, който току-що излезе. Между другото, той снощи се е срещнал с Винченти. Взел го е от летището и го е откарал в града.

Този човек наистина беше отлично информиран.

— Госпожо министър, ние не искаме плановете на Винченти да успеят. Това е причината да дойда и да ви предложа помощ. Знаем за пътуването ви до Венеция и за завръщането ви заедно с Касиопея Вит. Пак повтарям, че тя не представлява проблем за вас. Дори обратното — разполага с информация, която вие със сигурност ще оцените. За онова, което се надявахте да откриете във Венеция.

— Какво по-точно?

— Бих ви казал, ако знаех. Ще трябва да попитате Вит. Тя и двамата й партньори Хенрик Торвалдсен и Котън Малоун разполагат с информация за така наречената „загадка на Птолемей“ и за монетите, известни като „слонски медальони“. — Дейвис разпери ръце в престорена безпомощност. — Не знам нищо повече, а и не ме интересува. Това е ваш проблем. Само ще добавя, че във Венеция е имало нещо, което вие сте пропуснали. Ако нещата междувременно са се променили, ще ви поискам извинение за загубеното време. Но президентът Даниълс настояваше да ви увери, че и той, като Венецианската лига, не забравя приятелите си.

Достатъчно. Този човек трябваше да бъде поставен на място.

— Вие май ме вземате за идиотка! — хладно процеди Зовастина.

Дейвис отвърна с продължителен поглед, но не каза нищо.

— Съобщете на вашия президент, че нямам нужда от помощта му.

Лицето на Дейвис придоби обидено изражение.

— На ваше място бих напуснала Федерацията по най-бързия начин — хладно добави тя.

— Това заплаха ли е, госпожо министър?

— Не, най-обикновено мнение.

— Странен начин да разговаряте с приятел.

— Вие не сте ми приятел.

 

 

Вратата се затвори зад Едуин Дейвис. Зовастина светкавично премисли различните варианти — както правеше винаги когато трябваше да се възползва от шанса си. Камил Ревин влезе и се насочи към бюрото й. Тя вдигна глава и внимателно огледа външния си министър. Винченти напразно се беше надявал да го привлече на своя страна. На практика този мюсюлманин, който беше получил образованието си в Русия и не беше стъпвал в джамия, притежаваше великолепни качества на дезинформатор. Беше го накарала да излезе, изпълнявайки молбата на Дейвис, защото никой не можеше да повтори това, което не е чул.

— Пропусна да ме информираш, че Винченти е пристигнал — хладно рече тя.

— Кацна снощи — сви рамене Ревин. — Отседна в „Интерконтинентал“, както обикновено.

— В момента се намира в имението си в планината.

Не пропусна да отбележи изненадата в очите на мъжа срещу себе си. Дали беше истинска, или добре изиграна? С тоя тип никога не можеше да бъде сигурна. Но той явно усети подозренията й.

— Аз съм на ваша страна, госпожо министър. Лъгал съм заради вас, разправял съм се с враговете ви. Наблюдавам Винченти от години, стриктно спазвайки инструкциите ви.

Зовастина нямаше време за спорове.

— Докажи ми лоялността си! — каза тя. — Имам задача, която само ти можеш да изпълниш.