Р. Л. Стайн
Добре дошли в лагер „Кошмар“ (7)

7

След няколко минути двамата с Майк влязохме уморени в нашето бунгало. Джей и Колин седяха напрегнати на леглата си.

— Къде е Лари? — запита Майк със страх в гласа.

— Не е тук — отвърна Колин.

— Къде е? — настоятелно попита Майк вече с писклив глас. — Трябва да го открия. Ръката ми!

— Скоро трябва да дойде — предположи Джей.

През отворения прозорец продължавах да чувам странния вой.

— Чувате ли това? — попитах аз. Приближих се до прозореца и се заслушах.

— Вероятно е прерийна котка — каза Колин.

— Прерийните котки не вият — обърна се към него Майк. — Прерийните котки пищят, но не вият.

— Откъде знаеш? — запита Колин, пристъпи към леглото на Лари и приседна.

— Учихме в училище — отвърна Майк.

Още един вой ни накара да застинем и да се заслушаме.

— Звучи като човек — промълви Джей с блеснали от вълнение очи. — Човек, който е заключен в Забраненото бунгало от години.

Майк преглътна тежко.

— Ама ти сериозно ли?

Джей и Колин се разсмяха.

— Какво да правя с ръката си? — запита Майк и я повдигна. Наистина се беше подула.

— Отиди пак да я измиеш — казах му аз. — И я превържи с нов бинт.

Надникнах през прозореца в мрака навън.

— Може би Лари ще се появи всеки момент. Той сигурно знае с какво да я намажеш — добавих аз.

— Не мога да повярвам, че няма медицинска сестра — проплака Майк. — Защо нашите ме пратиха на лагер без сестра или медицински пункт?

— Чичо Ал не обича да ни глези — каза Колин, повтаряйки думите на Лари.

Джей се изправи и изимитира Чичо Ал.

— Не доближавайте Забраненото бунгало! — извика той с плътен бумтящ глас. Прозвуча почти като Чичо Ал. — Ние не говорим за него и не се доближаваме до него!

Всички се разсмяхме на изпълнението на Джей. Дори Майк.

— Трябва да го разгледаме още тази нощ! — въодушевено каза Колин. — Непременно трябва да го видим това бунгало!

Чухме още един провлечен тъжен вой да се спуска надолу по хълма откъм Забраненото бунгало.

— Не мисля, че трябва да правим това — тихо каза Майк, разглеждайки ръката си. И тръгна към вратата. — Ще я измия.

Вратата се тръшна след него.

— Уплашен е — каза Джей през смях.

— И аз съм малко уплашен — признах си аз.

— Този ужасен вой…

Джей и Колин се разсмяха.

— Във всеки лагер има нещо като Забраненото бунгало. Началникът на лагера си го измисля нарочно — обясни Колин.

— Аха — съгласи се Джей. — Началниците на лагерите обичат да плашат децата. Това им е единственото забавление.

Той наду гърди и отново изимитира Чичо Ал.

— Не излизайте след загасянето на лампите или повече никой няма да ви види! — гръмогласно изрече той и избухна в смях.

— В Забраненото бунгало няма нищо — каза Колин и поклати глава. — Сигурно е абсолютно празно. Това е просто номер, разбираш ли? Като лагерните истории за призраци. Всеки лагер си има история за призраци.

— Откъде знаеш? — запитах аз и седнах на леглото на Майк. — Бил ли си друг път на лагер?

— Не — отвърна Колин. — Но имам приятели, които са ми разказвали — той се протегна и за първи път махна слънчевите си очила. Имаше светли небесносини очи като големи мъниста.

Внезапно чухме изсвирване на тръба — протяжен, тъжен звук.

— Това може би е сигналът за гасене на лампите — казах аз, прозявайки се. Започнах да си свалям обувките. Бях твърде уморен, за да се преобличам или да се мия. Мислех да спя с дрехите си.

— Хайде да се измъкнем и да разгледаме Забраненото бунгало — предложи Джей. — Хайде. Да сме първите, които ще го направят!

Отново се прозях.

— Наистина съм много уморен — казах им аз.

— Аз също — каза Колин и се обърна към Джей. — Какво ще кажеш за утре вечер?

На лицето на Джей се изписа разочарование.

— Утре — повтори Колин, изрита обувките си в ъгъла и започна да събува чорапите си.

— На ваше място не бих го направил!

Гласът сепна и трима ни. Обърнахме се към прозореца, където внезапно от тъмнината се появи главата на Лари. Усмихваше ни се.

— На ваше място бих послушал Чичо Ал — добави той.

Колко ли дълго ни е подслушвал, зачудих се аз. Дали нарочно ни шпионираше?

Вратата се отвори. Лари наведе главата си, докато влизаше. Усмивката му изчезна.

— Чичо Ал изобщо не се шегуваше — каза сериозно той.

— Да, бе! — отвърна подигравателно Колин. Качи се в леглото си и се мушна под вълненото одеяло.

— Сигурно лагерният призрак ще ни хване, ако излезем след загасването на лампите — пошегува се Джей и хвърли хавлиената си кърпа в другия край на стаята.

— Не. Не призрак — тихо каза Лари. — Но Кавалериста ще го направи. Той бръкна в чекмеджето си и започна да търси нещо вътре.

— Моля? Кой е Кавалериста? — попитах аз, внезапно напълно разсънен.

— Не кой, а какво — загадъчно отвърна Лари.

— Кавалериста е червенооко чудовище, което всяка нощ яде по един лагерник — изхили се Колин и се загледа в мен. — Няма никакъв Кавалерист. Лари просто ни пробутва поредната лагерна измишльотина.

Лари спря да рови в чекмеджето и погледна Колин.

— Говоря съвсем сериозно. Опитвам се да ви предпазя. Въобще нямам намерение да ви плаша.

— Тогава какво е Кавалериста? — нетърпеливо запитах аз.

Лари извади един пуловер и затвори чекмеджето.

— По-добре да не знаете — отговори той.

— Хайде. Кажи ни какво е — примолих се аз.

— Няма да каже — намеси се Колин.

— Само едно ще ви кажа, момчета. Кавалериста ще изтръгне сърцето ви — безизразно каза Лари.

Джей се захили:

— Да, бе! Без съмнение.

— Говоря сериозно — сряза го Лари. — Не се шегувам, момчета! — Той навлече пуловера през главата си. — Не ми вярвате, така ли? Излезте някоя вечер. Излезте и срещнете Кавалериста! — Лари се опитваше да уцели ръкава на пуловера. — Но преди това оставете адрес, на който да изпратя нещата ви — предупреди той.