Уилям Питър Блати
Заклинателят (7) (Разширено и ревизирано издание)

2

Ригън лежеше върху масата за прегледи на доктор Клайн с извити навън ръце и крака. Лекарят хвана ходилото й с две ръце, изви го към глезена, задържа така няколко секунди и изведнъж го пусна. Ходилото се върна в нормално му положение. Той повтори процедурата още няколко пъти, но без промяна в резултата. Това явно не го задоволи. Когато Ригън рязко се надигна и го заплю в лицето, той помоли сестрата да остане в стаята и се върна в кабинета си да поговори с Крис.

Беше 26 април. В неделя и понеделник Клайн отсъстваше от града, така че Крис едва тази сутрин успя да се свърже с него и да му разкаже за инцидента пред гостите и разтърсването на леглото след това.

— Наистина ли се движеше?

— Да, движеше се.

— Колко време?

— Не знам. Може би десет секунди, може би петнайсет. Толкова видях, искам да кажа. После тя някак се вцепени и подмокри леглото. Или е станало преди това. Не знам. Но сетне тя изведнъж заспа дълбоко и се събуди чак на другия ден.

Клайн замислено влезе в кабинета си.

— Е, какво става с нея? — попита тревожно Крис.

В началото на посещението Клайн бе споделил подозрението си, че разтърсването на леглото може да е предизвикано от пристъп на клонични гърчове — последователно стягане и отпускане на мускулите. Хроничната форма на заболяването, добави той, често е признак за мозъчно увреждане.

— Да, но резултатите от изследването не потвърждават това — каза Клайн, после описа процедурата, като обясни, че прегъването и отпускането на ходилото би трябвало да предизвика гърч.

Докато се настаняваше зад бюрото си, лекарят изглеждаше много притеснен.

— Падала ли е някога? — попита той.

— Имате предвид на главата си?

— Да.

— Не, доколкото знам.

— Детски болести?

— Обичайните: морбили, заушки, варицела.

— Случаи на сомнамбулизъм?

— Досега не.

— Досега? Спеше ли, когато дойде пред гостите?

— Ами да. Мисля, че ви казах. Тя и досега не си спомня какво е станало. А и други неща не помни.

Ригън спи. Хауърд се обажда от Рим.

— Как е Ригс?

— Много благодаря, че й се обади за рождения ден.

— Нямаше как да се свържа от яхтата. За Бога, не се занимавай сега с мен! Позвъних й веднага след като се прибрах в хотела!

— Да бе!

— Тя не ти ли каза?

— Говорил си с нея?

— Да. Затова реших, че ще е най-добре да ти се обадя. Какво става с нея, по дяволите?

— Защо питаш?

— Защото просто ме нарече педераст и затвори телефона.

След като разказа този случай на Клайн, Крис обясни, че когато най-сетне се събуди, Ригън не си спомняше нито телефонния разговор, нито станалото пред гостите.

— В такъв случай може би не лъже за местенето на мебелите — предположи Клайн.

— Не ви разбирам.

— Да речем, че ги мести сама, но го прави в състояние на автоматизъм. Това е нещо като транс. Пациентът не разбира или не помни какво върши.

— Да, но в стаята й има едно грамадно бюро от тиково дърво. То тежи сигурно половин тон. Как може тя да го премести?

— Патологията често се свързва с изключителна физическа сила.

— Тъй ли? И как може да се обясни това?

Клайн сви рамене:

— Кой знае. Е, освен това, което вече ми казахте, забелязали ли сте още нещо необичайно в поведението на дъщеря си?

— Ами… станала е много немарлива.

— Необичайно — настоя лекарят.

— Докторе, за Ригън това е необичайно. О, чакайте! Сетих се. Да, ето: спомняте ли си, че играеше с дъската за спиритични сеанси? Капитан Хауди?

Лекарят кимна.

— Въображаемият приятел?

— Е, сега тя го чува.

Клайн се наведе напред, кръстоса ръце върху бюрото и тревожно присви очи.

— Чува ли го?

— Да. Вчера сутринта я чух да говори с Хауди в спалнята си. Тоест казваше по някоя дума, после изчакваше, като че си играеше с дъската, но когато надникнах в стаята, дъската я нямаше; само Ригс. Седеше сама и кимаше, докторе, като че се съгласяваше с онова, което й казва.

— Виждаше ли го?

— Не мисля. Беше привела глава на една страна, както когато слуша музика.

Докторът кимна замислено.

— Да, разбирам. Нещо друго? Да вижда разни неща? Да усеща миризми?

— Да, миризми — спомни си Крис. — Все се оплаква, че в спалнята й мирише на нещо лошо.

— Като на изгоряло?

— Точно така! — възкликна Крис. — Как познахте?

— Понякога това е симптом за определено нарушение в електрохимичната дейност на мозъка. При вашата дъщеря това трябва да е в темпоралния лоб, ето тук. — Клайн посочи предната част на черепа си. — Тук горе, в предния дял на мозъка. Случва се рядко, но предизвиква странни халюцинации, обикновено преди пристъп. Навярно затова толкова често го бъркат с шизофрения; но не е шизофрения — предизвиква го увреждане на темпоралния лоб. И тъй като тестът не беше убедителен, мисля, че сега трябва да направим ЕЕГ — електроенцефалограма. Тя ще ни покаже схемата на мозъчните вълни. Обикновено това е доста сигурна проверка за всякакви отклонения.

— Но вие смятате, че е това, нали? Челният дял на мозъка?

— Тя проявява всички признаци на синдрома, госпожо Макнийл. Например немарливост, агресия, социално неприемливо поведение и автоматизъм; и разбира се, пристъпите, които разтърсват леглото. Обикновено следва подмокряне, повръщане или и двете заедно, а после много дълбок сън.

— Още сега ли искате да я изследвате? — попита Крис.

— Да, мисля, че трябва да го направим незабавно, но се налага да я упоим. Ако се раздвижи или трепне, това ще провали резултатите, тъй че разрешавате ли да й инжектирам… да речем, двайсет и пет милиграма либриум?

— Господи, направете каквото трябва — отвърна потресената Крис.

Тя го придружи в стаята за прегледи. Като видя лекаря да приготвя спринцовката, Ригън закрещя и избълва порой от ругатни.

— Скъпа, това ще ти помогне! — каза Крис умолително. Тя стисна здраво Ригън докато Клайн биеше инжекцията.

— След малко се връщам — каза лекарят.

И докато сестрата докарваше енцефалографа, той излезе да се погрижи за друг пациент. Когато се завърна след малко, либриумът още не беше подействал. Това го изненада.

— Дозата беше силна — каза той на Крис.

Инжектира още двайсет и пет милиграма; излезе; върна се. Този път завари Ригън укротена и закрепи електроди по черепа на детето.

— Слагаме по четири от двете страни — обясни той на Крис.

— Това ни позволява да получим данни за мозъчните вълни от лявото и дясното полукълбо на мозъка, а после да ги сравним. Защо? Отклоненията могат да бъдат показателни. Имах например един пациент, който страдаше от халюцинации. Чуваше и виждаше несъществуващи неща. Открих несъответствия при сравняването на мозъчните вълни от лявото и дясното полукълбо, и установих, че всъщност човекът халюцинира само с едната половина на мозъка.

— Невероятно! — възкликна Крис.

— Така е. Лявото ухо и лявото око действаха нормално; само дясната половина имаше видения и слухови халюцинации. Е, добре, да видим сега. — Клайн се обърна към енцефалографа и посочи вълните, пробягващи по светещия екран. — Това е дейността на двете полукълба — обясни той. — В момента търся пикове — Клайн рязко размаха пръст нагоре-надолу, — особено вълни с много голяма амплитуда. Ако ги има, значи наистина е темпоралният лоб.

Той внимателно се вгледа в кривите линии на екрана, но не откри нито нарушения на ритъма, нито пикове или повишена активност. А когато превключи на паралелни данни, резултатите пак се оказаха отрицателни. Клайн се намръщи. Не можеше да разбере. Повтори процедурата.

Никаква промяна.

Клайн повика сестрата да наглежда Ригън и се върна с майка й в кабинета. Крис седна и попита:

— Е, какво става с нея?

Клайн замислено скръсти ръце и седна на ръба на бюрото.

— Енцефалограмата можеше да потвърди моето предположение — каза той. — Но липсата на аритмия не го отхвърля напълно. Може да е хистерия, но поведението преди и след пристъпите е прекалено типично.

Крис се намръщи.

— Докторе, вие непрекъснато повтаряте „пристъпи“, „гърчове“. Как точно се нарича тази болест?

— Не е болест — мрачно и тихо отвърна докторът.

— Добре де, как го наричате? Имам предвид медицинския термин.

— Нарича се епилепсия.

— Мили Боже!

— Не се притеснявайте толкова — успокои я Клайн. — Разбирам, че както при повечето хора, представата ви за епилепсията е преувеличена и най-вероятно съдържа голяма доза безпочвени митове и фантазии.

— Не е ли наследствено?

— Това е един от митовете — отговори спокойно Клайн. — Или поне повечето лекари смятат така. Вижте, на практика всеки човек може да изпадне в гърч. Повечето от нас обаче се раждат с висок праг на устойчивост към гърчове; други имат по-нисък; тъй че разликата между вас и един епилептик е само количествена. Това е. Въпрос на степен. И не е болест.

— А какво е тогава. Някаква гадна халюцинация?

— Нарушение — нарушение, което подлежи на контрол. И има огромен брой разновидности, госпожо Макнийл. Да речем, че вие седите пред мен и за момент изключвате, пропускате няколко думи. Това е един вид епилепсия. Истински епилептичен припадък.

— Да, но с Ригън е съвсем друго, докторе. Не вярвам. И как тъй се прояви изведнъж?

— Вижте, права сте. Все още не знаем точно какво й е. Съгласен съм, че може да имате право; нищо чудно да е психосоматично. Но се съмнявам. И за да отговоря на въпроса ви, редица промени във функциите на мозъка могат да предизвикат епилептичен припадък: тревога, умора, емоционален стрес, дори определена музикална нота. Имах един пациент, който получаваше припадъци само в автобуса, на една спирка от дома си. Накрая установихме какво предизвиква пристъпите — ограда от бели летви, отразена в стъклото на автобуса. По друго време на деня или при друга скорост на автобуса не би имал припадък. Той страдаше от поражение на мозъка, предизвикано от някаква детска болест. В случая с дъщеря ви поражението трябва да е в предната част — в темпоралния лоб — и когато го засегне импулс с определена дължина на вълната и периодичност, то предизвиква вълна от ненормални реакции. Разбирате ли?

— Щом така казвате — въздъхна унило Крис. — Но право да си кажа, докторе, не разбирам как тъй изведнъж се промени цялата й личност.

— Това е извънредно често при увреждане на темпоралния лоб и може да трае с дни, дори седмици. Нерядко срещаме агресивно, дори престъпно поведение. Всъщност промяната е тъй коренна, че преди двеста или триста години хората с увреждания на темпоралния лоб са били смятани за обладани от дявола.

— Какво?

— Смятали са, че в тях се вселява демон. Нещо като суеверна представа за раздвоение на личността.

Крис затвори очи и отпусна чело върху юмрука си.

— Слушайте, няма ли да ми кажете нещо добро? — прошепна дрезгаво тя.

— Не се стряскайте. Ако мозъчно увреждане, в известен смисъл детето има късмет. Необходимо е само да премахнем причината.

— Чудесно, няма що!

— Може и да е само натиск върху мозъка. Вижте, бих искал да направим рентгенови снимки на черепа.

В тази сграда имаме добър специалист и може би ще го уговоря да ви приеме веднага. Да му се обадя ли?

— По дяволите… Добре, да го направим.

Клайн се обади по телефона и уреди нещата. Казаха му, че ще я приемат незабавно. Той остави слушалката и започна да пише рецепта.

— Стая 21 на трети етаж. Ще ви се обадя пак утре или в четвъртък. Бих искал да се консултирам с още един невролог. Междувременно спрете риталина. Нека опитаме с либриум за известно време.

Той откъсна рецептата и я подаде на Крис.

— Препоръчвам ви да стоите близо до дъщеря си, госпожо Макнийл. Когато изпада в транс, ако случаят е такъв, може да се нарани. Вашата спалня близо ли е до нейната?

— Да.

— Много добре. На партера?

— Не, на втория етаж.

— Има ли големи прозорци?

— Един. Защо?

— Затваряйте го добре, ако се наложи — заключете го. В състояние на транс тя може да падне навън. Имах един…

— … пациент — довърши Крис с уморена и крива усмивка.

Клайн се усмихна.

— Да, май доста ги имам, нали?

— Не ви липсват. — Крис подпря брадичката си с юмрук и замислено се приведе напред. — Знаете ли, току-що ми хрумна нещо.

— Какво?

— Ами вие казахте, че след пристъпа тя трябва веднага да заспи дълбоко. Като в събота вечер. Нали така казахте?

— Да — кимна Клайн. — Така казах.

— Как тогава да си обясним, че когато се оплаква от разтърсване на леглото, дъщеря ми е винаги будна?

— Не ми го казахте.

— Но е така. И Ригън изглеждаше много добре. Просто дойде в моята стая и ме помоли да легне при мен.

— Подмокри ли се? Позиви за повръщане?

Крис поклати глава.

— Беше добре.

Клайн се замисли и леко захапа устна.

— Първо да видим рентгеновите снимки — каза накрая той.

Изтощена и замаяна, Крис отведе Ригън до рентгеновия кабинет и остана до нея, докато правеха снимките. После я отведе у дома. След втората инжекция Ригън беше необичайно мълчалива и Крис се опита да я развесели.

— Искаш ли да си поиграем на „Монополи“ или нещо друго, миличка?

Ригън леко поклати глава и впери в майка си мътен поглед, сякаш я виждаше от безкрайна далечина.

— Много ми се спи — каза тя. Гласът бе също тъй сънен, както очите. После Ригън се завъртя и тръгна нагоре към спалнята.

Крис я проследи с тревожен поглед и си помисли: Трябва да е от либриума. След малко въздъхна и влезе в кухнята. Наля си чаша кафе и седна на масата срещу Шарън.

— Как мина? — попита Шарън.

— Божичко!

Крис хвърли рецептата на масата.

— Обади се до аптеката да ни доставят това — каза тя и обясни на Шарън какво е узнала от доктора. — Ако съм заета или ме няма, ще я държиш под око, нали, Шар? Клайн ми каза… — Тя трепна. — Чакай, сетих се нещо.

Крис стана от масата и се качи в спалнята на Ригън. Завари я дълбоко заспала под завивките. Крис отиде до прозореца, затегна здраво резето и надникна навън. Под прозореца беше стръмното стълбище, слизащо към далечната улица M.

Да, най-добре да потърся веднага ключар.

Крис се върна в кухнята и добави тази задача към списъка на Шарън, после заръча на Уили какво да приготви за вечеря и поговори по телефона с агента си за филма, който искаха да режисира.

— Как ти се стори сценарият? — попита той.

— Страхотен е, Ед. Да го направим. Кога започваме?

— Твоята част е през юли, така че трябва веднага да се заемеш с подготовката.

— Искаш да кажеш още сега?

— Точно така. Това не е роля, Крис. Ти ръководиш цялата дейност. Трябва да работиш с декоратора, отговорника по костюмите, гримьора, продуцента. Трябва да избереш оператор, монтажист и да съставиш план за снимките. Стига, Крис, и сама знаеш как става.

— По дяволите! — изпъшка отчаяно Крис.

— Проблеми ли имаш?

— Да, имам, Ед. Ригън е много, много болна.

— Хей, искрено съжалявам.

— Благодаря.

— Крис, какво й е?

— Още не са наясно. Чакаме резултатите от изследванията. Слушай, Ед, не мога да я изоставя.

— Кой казва, че трябва да я изоставиш?

— Не, ти не разбираш, Ед. Аз трябва да бъда у дома, с нея. Тя се нуждае от грижи. Виж, просто не мога да го обясня, Ед, много е сложно. Защо да не поизчакаме?

— Не можем. Искат да пуснат филма за Коледа, Крис, и мисля, че в момента са на педали.

— За Бога, Ед, все могат да изчакат две седмици! Влез ми в положението!

— Виж какво, първо ми проглуши ушите, че искаш да режисираш, а сега изведнъж…

— Да, знам. Знам. Да, искам го, Ед, страшно го искам, но просто трябва да им кажеш, че се нуждая от малко време.

— А ако им кажа, ще се издъним. Това е моето лично мнение. Виж, те така или иначе не държат на теб, сама знаеш. Правят го заради Мур и според мен ако сега му се обадят и кажат: тя още не знае дали наистина й се иска, той ще се отдръпне. Слушай, прави каквото искаш. Не ме интересува. В цялата работа няма големи пари, освен ако филмът стане хит. Но ако питаш мен, ще ти кажа: помоля ли за отсрочка, със сигурност ще се издъним. Е, какво да им кажа?

Крис въздъхна.

— О, Боже!

— Знам, че не е лесно.

— Не е. Добре, слушай, Ед, може би ако… — Крис се замисли. После поклати глава. — Остави, Ед. Просто трябва да изчакат. Нищо друго не мога да сторя.

Ти си решаваш.

Обади ми се какво са решили.

Разбира се. И още веднъж, съжалявам за дъщеря ти.

Благодаря, Ед.

— И умната.

— Ти също.

Дълбоко потисната, Крис остави слушалката, запали цигара и подхвърли на Шарън:

— Между другото, обади се Хауърд. Казах ли ти?

— О, кога? Каза ли му за Ригън?

— Да, помолих го да дойде при нея.

— Ще дойде ли?

— Не знам. Едва ли — отговори Крис.

— Би било редно да си направи труда.

— Да, знам — въздъхна Крис. — Но трябва да разбереш и неговите задръжки, Шар.

— В смисъл?

— Цялата тая история със „съпругът на госпожа Крис Макнийл“! А и Ригс усложни нещата. Щом тя се появи, за него не остана място. Вечно аз и Ригс по кориците на списанията, в рекламите — майка и дъщеря като феи-близначки — тя мрачно изтръска пепелта. — Майната му, кой знае? Всичко е пълна каша. Но е трудно да поддържам отношения с него, Шар. Просто не съм в състояние. — Тя посегна към книгата до лакътя на Шарън. — Какво четеш?

— О, забравих. Това е за теб. Госпожа Перин намина и я остави.

— Била е тук?

— Да, сутринта. Съжаляваше, че не те завари. Имала пътуване извън града, но щяла да ти се обади, щом се прибере.

Крис кимна и погледна заглавието: „Изследване на култа към дявола и свързани с него окултни явления.“ Тя отвори книгата и намери вътре ръкописна бележка:

Скъпа Крис,

Случайно минах през книжарницата към библиотеката на Джорджтаунския университет и избрах тази книга за теб. Има някои глави за черната меса, но си струва да прочетеш всичко; мисля, че другите глави ще ти се сторят особено интересни. До скоро.

Мери Джо

— Очарователна жена! — каза Крис.

— Да, така е.

Крис прелисти страниците.

— Е, какво мислиш за черните меси? Страховити ли са?

— Не знам — отговори Шарън. — Не съм я чела. — Твоят наставник ли те посъветва така?

Шарън се протегна.

— О, тия неща ме отегчават.

— Тъй ли? Къде отидоха религиозните ти увлечения?

— Не се занасяй.

Крис побутна книгата към Шарън.

— Прочети я и ми разкажи.

— Та да ме мъчат кошмари?

— За какво мислиш, че ти плащам?

— За да повръщам.

— Това и аз го мога — промърмори Крис и взе вечерния вестник. — Трябва само да си пъхнеш в гърлото съветите на финансовия мениджър и после повръщаш кръв цяла седмица. — Тя раздразнено хвърли вестника настрани. — Би ли пуснала радиото, Шар? Да чуем новините.

Шарън вечеря с Крис и след това отиде на среща. Забрави книгата. Крис я видя на масата и искаше да почете, но изведнъж се почувства много уморена. Остави я да лежи и се качи горе. Надникна при Ригън, която лежеше под завивките и изглеждаше, че спи непробудно. После пак провери прозореца. Беше здраво затворен. Напускайки стаята, Крис остави вратата широко отворена и преди да си легне, направи същото със своята. Погледа малко телевизия и скоро заспа.

На другата сутрин книгата за култа към дявола тайнствено изчезна от масата. Никой не забеляза.