Ридли Пиърсън
Без шанс за разпознаване (65)

65.

— Открих го — изрече с гордост Лофгрийн, подавайки на Болд две диаграми за сравнение. — Тази отляво взехме от базата данни на ФБР, за което вече ти казах — там притежават данни за всички мастила, които някога сме произвеждали. А тази отдясно е на мастилото, използвано в писмата на Колежанина.

Приликата между двете диаграми, макар не изцяло съвпадаща, беше очебийна.

Болд изрече с молитвен тон:

— Сега кажи ми, че не двеста хиляди души в Сиатъл са си купили от тези химикалки.

— Не са. Не и след като целта не е била да ги продават масово. Може би това ще ни помогне да локализираме откъде и как се е снабдил с подобен химикал. Производител е компания в Сейнт Луис, специализирана в производството на евтини химикалки по поръчка. От типа на ония, приложени към книгите за препоръки на клиенти, които винаги стоят в дъното на магазините. — От възбуда Лофгрийн направо крещеше. — Виждал си ги. Има ги и по голф клубовете. В магазините за железария и кухненски принадлежности. За вещи под наем. По-нататък ти ще кажеш.

— Не, ти ще ми кажеш — сопна се Болд, преобръщайки наопаки фразата и поохлаждайки ентусиазма на Лофгрийн. — Голям ли им е обсегът на действие, Бърни?

— Много сме далеч от Сейнт Луис, Лу. Значи не можем да очакваме, че компанията ще бъде залята от поръчки от Сиатъл.

— Колко клиенти от Сиатъл има?

— Колко? Как бих могъл да знам? Нали на теб това ти е работата. Аз сравнявам, анализирам, идентифицирам. Това е моята работа. Твоя работа е да звъниш по телефоните, не моя. И не очаквай чудеса — фирми от рода на тази пускат множество модели. А ние не знаем какъв модел търсим.

— Форма, искаш да кажеш.

— Форма, размери, цвят. А това ще стесни кръга на търсене.

— Ти ще звъниш по телефоните, Бърни. Събуди някого, ако трябва. Притисни ги. Не ме интересува как точно ще го направиш. Но ги накарай да отворят регистрите си — още тази вечер — още сега! Всеки клиент в Сиатъл, всеки клиент.

И Болд тръгна по коридора.

— По дяволите, ти какво ще правиш? — извика с възмутен тон след него Лофгрийн. — Аз не съм детектив!

Без да се извръща, Болд махна с ръка и изкрещя:

— Аз ще ти дам описанието на химикала. Ще ти дам модела, който да търсиш.

Коч работеше на видеомонитора, когато Болд влезе в задимената стая. Сержантът опита с ръка да разсече димната завеса.

— Не знаеш ли, че в тази сграда е забранено да се пуши от седем години?

Омразната цигара в ъгълчето на устните на Коч подскочи.

— Ами арестувай ме — каза той и издиша голям облак дим.

На монитора Болд видя картина със зърнеста структура от записа, който Коч беше направил в стаята на Гарман.

— Превърти го напред — нареди му Болд.

— Аз тъкмо…

Болд го прекъсна и повтори нареждането. Накара го да превърти до момента, в който се виждаше какво има на масичката. Първо пликовете, после картончетата. На заден план оставаше металната кутия с моливи и химикали. Болд каза на Коч да стопира кадъра.

— Можеш ли да го увеличиш? — попита го.

— Има начин, сержант. Можем да увеличим каквото си поискаме, само че при такава миниатюрна лента рискуваме да загубим очертанията на предметите при увеличение.

— Искам да ми увеличиш моливите и химикалите — каза Болд, докосвайки екрана с пръст.

От статичното електричество при допира се получи искра и Болд рязко отдръпна ръката си.

— Малко сме нервни, а? — обади се Коч.

Кутията с моливите и химикалките бавно растеше на екрана. Каквито и букви и означения да имаше на химикалките, вече се бяха изгубили, но пък се видя, че три от тях бяха еднакви — задействаха се с бутон, къси и дебели. От най-евтините химикали. Точно каквото му трябваше на Лофгрийн.

— Можеш ли да го разпечаташ?

— Картината не е много ясна. Мога малко да я полекувам.

— Няма време. Разпечатай я както е. Чудесна е. Точно каквото ни трябва.

— Химикалки? — искрено се учуди Коч. — Интересувате се от някакви евтини химикалки?

— Да се интересуваме? С тези химикалки Колежанина си подписа смъртната присъда.

Принтерът издаде характерния си звук.

Болд се усмихна за първи път от дни наред.