Крис Картър
Хамелеонът се завръща (31)

31.

— Какво ти каза оня идиот Кълан по телефона за Джени? — обърна се Краля към бодигарда си веднага щом двамата детективи се скриха от поглед.

— Каза, че бил проверил в моргата, в болниците и в отдела за изчезнали лица и не намерил нищо.

— Какъв некадърник! И да му платим, на всичкото отгоре!

Джером кимна в съгласие.

— Кажи на момичетата, че след малко тръгваме. Но преди това извикай бармана, онзи, с когото Джени си приказваше от време на време, дългокосия.

— Добре. — Джером замълча, докато шефът му изгълта половин бутилка шампанско на един дъх. — Добре ли си, шефе?

Краля хвърли празната бутилка върху масата, като събори няколко чаши и привлече излишно вниманието.

— Какво зяпате бе, кретени? — изкрещя на клиентите от съседната маса.

Четиримата бързо се извърнаха.

— Не, не съм добре — каза Краля, като се обърна към бодигарда. — Всъщност изобщо не съм добре, Джером. Някой е отмъкнал едно от момичетата ми изпод носа ми. Измъчвал я е и я е убил, ако можем да вярваме на детективите. — По лицето му се изписа отвращение. — Одрал я е жива, Джером. Кажи ми сега, кой може да бъде толкова глупав, че да направи това на някое от моите момичета?

Джером само сви рамене.

— Аз ще ти кажа кой… мъртвец! Искам този мръсник, разбираш ли? Искам го жив, за да му покажа какво е истинско мъчение. — Краля постави дясната си ръка върху врата на Джером и приближи лицето си до неговото. — Каквото и да ми струва това, чернилко. Каквото и да ми струва!