Елизабет Лоуел
Невинна като грях (23)

23.

Кастило дел Сиело

Събота, 19,07 ч.

Ранд се затича веднага щом лампите до гаража се изключиха.

— Къде е Джими? — попита той. — Светлината угасна.

— Аз се движа към гаража. Той ще докара джипа отзад. Облечен е в униформа, затова недей… Какво, по дяволите, беше това?

— Музика.

— Звучи като разбиващ се влак.

— По-силно от писък — сухо отбеляза Ранд и прескочи няколко храста, за да си спести криволиците на пътеката.

— Не е на добро.

Единственият отговор беше:

— Включи светлините и тръгвай нататък!

— Лимузините са блокирали алеята.

— Мини напряко през ливадите — изръмжа Ранд. — Оградата опасна ли е?

Последва малка пауза, докато Фароу се свърже с Хам, след това отвърна:

— Не е електрифицирана.

— Благодаря ти, Господи.

— Няма за какво.

Ранд стигна тичешком до вратата, улови се за горния край и я прескочи. Раницата му се заплете в пълзящата растителност и той изгуби равновесие. Падна тежко, подпря се на колене и бавно се изправи.

— Говори ми.

Но той не отговори. Нямаше представа къде се намира врагът му, но не се съмняваше, че е тук, спотаен в тъмнината.

— Две минути, докато пристигнем.

Когато забеляза слабата фигура на фона на белите цветя, Ранд разбра, че Кайла не разполага с толкова време. Остави раницата, бръкна в нея, извади сгъваем нож и го отвори с едно движение на палеца си. В другата ръка държеше голям фенер.

— Един е — измърмори в яката си. — Влизам.

— Изчакай подкрепление.

Той пренебрегна заповедта на шефа си и извика:

— Кайла, скрий се!

Тя го чу, но не можа да установи къде е застанал. Виждаше само слабия мъж, който се приближаваше към нея с всяка крачка. Би предпочела да избяга, но бе притисната в ъгъла. Уплашена, стисна малкото ножче в ръка и зачака. Можеше да разчита само на един удар. Надяваше се да е сполучлив.

Ярък лъч светлина освети лицето на непознатия. Той примигна и закри очите си. Носеше черни кожени ръкавици. В дланта му блесна нещо метално.

Нож, а не пистолет.

Кайла не изчака по-добра възможност. Изскочи от убежището си и се втурна към мястото, откъдето бе чула гласа на Ранд.

Той изключи фенера, отвори очи и тръгна по пътеката с безшумните стъпки на ловец.

Слабият мъж зае поза на човек, очакващ бой с ножове. Другият все повече приближаваше. Непознатият забеляза проблясващото в ръцете му острие, прецени дължината му и реши да отложи двубоя за друг път. Извърна се бързо и побягна.

Ранд се втурна след него. Преди да направи няколко крачки, беглецът се шмугна в зеленината, прескочи оградата и изчезна. Искаше му се да го последва, но се страхуваше да остави Кайла сама. Без съмнение Бъртън имаше подръка повече от един убиец.

Оглушителният рев на тонколоните внезапно замлъкна.

— Джими прекъсна захранването. Какво е положението при теб?

— Един избяга през оградата в западната част на градината. Джими не може ли да се заеме с него?

— Той е в източната, но ще опита. Как е Кайла?

Ранд включи батерията и насочи светлината към нея. Беше бледа, трепереше и дишаше тежко.

— Не виждам кръв. — После се усмихна леко. — Прекрасен нож, миличка. Достатъчно голям, за да свърши работа. Но вече можеш да го прибереш.

Тя погледна острието в ръката му.

Той го затвори с едно движение и го пъхна в джоба си.

— Виждаш ли? Съвсем безобиден.

Погледна го, сякаш не вярваше на ушите си, но все пак прибра и своя.

И зачака.

— Джими казва, че нашият човек е избягал. Жалко.

— Сигурно се е прибрал вкъщи при татенцето.

Кайла понечи да каже нещо, разбра, че не говори на нея, и млъкна.

— Какво? — попита Фароу.

— От приближените на семейство Бъртън е. Видях как си размениха знаци, преди Андре да го изпрати след нея.

— Доста приятно съцветие се заформя.

— Мислиш ли?

Осветлението в градината отново се включи.

— Аз съм Хам — разнесе се нечий глас. — Влизам.

Кайла потръпна и отново извади ножчето.

— Спокойно — сграбчи я за китката Ранд. — Хам е на страната на добрите.

— Той работи за Бъртън.

Внезапно тя се отдръпна, опитвайки да освободи ръката си. Но Ранд не я пусна. Не й оставаше друго, освен да застане неподвижно и да изчака удобен момент, за да избяга.

Отново.