Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- 1987 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,6 (× 54 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Корекция и форматиране
- zelenkroki (2011)
- Корекция форматиране
- NomaD (2011)
- Източник
- slovo.bg
Издание:
Виктор Пасков
Балада за Георг Хених
Трето издание
ИК „Христо Ботев“, София
ISBN: 954-445-315-6
При работата върху настоящия елекронен вариант на текста са използвани следните издания:
Издание:
Виктор Пасков
Балада за Георг Хених
Първо издание
Рецензент: Димитър Кирков
Редактор: Христиана Василева
Библиотечно оформление: Кирил Готов
Художник: Венцислав Веселинов
Худ. редактор: Весела Бракалова
Техн. редактор: Венцислав Лозанов
Коректор Паунка Камбурова
Формат 32/70/100: тираж 18112 екз.; печатни коли 11; издателски коли
7,13; У ИК 5,94: ЛГ VI./56а; изд. №6561; поръчка №138/1987 г. на
изд. „Български писател“; дадена за набор на 24.IV.1987; излиза
от печат на 15.IX 1987 година; цена: 0.66 лв.
Код: 25/95362/5605-465-87
ДП „Георги Димитров“ — София
Издание:
Виктор Пасков. Балада за Георг Хених
Второ издание
ИК „Христо Ботев“, София, 1990
Редактор: Стефан Поптонев
Коректор: Невена Николова
ISBN: 22/9536222211/5605-514-90
История
- — Добавяне
* * *
Той знаеше. Не даваше вид, че знае, но знаеше. Не пускаше вече никой при себе си. Само мен и баща ми. Престана да пуска дори и Сенките. Беше им казал, че ще развалят къщата и те престанаха да идват. Местеше крака из мазето, подреждаше инструментите и мърмореше. Или изпадаше в многочасово вцепенение.
Един ден Георг извади дървото от Шпиндлеров млин и дървото от Митенвалд, разви ги от парцалите, постави ги на тезгяха и каза:
— Казал тебе. Направи цигулка. Гледа и внимава. Може не научи се, але гледа. Цигулка за господ.
— Дядо Георги прави цигулка — съобщих възбудено в къщи. — Можете ли да си представите? Цигулка за господ!
— Представям си — мрачно каза баща ми. — Старият се е… отчаял съвсем. Нека прави. Нека се занимава с нещо.
— Как така за господ? Господ ли ще свири на нея?
— Сто пъти съм повтарял: господ няма! — кресна той. — Е, не разбираш… Иска да каже, че прави цигулка за някой, който свири като господ.
За Васко Абаджиев ли? — наивно попита майка ми.
— Глупости! Между другото — обърна се той към нея — ти си права. Няма изход. Трябва да отида при онези мошеници да ги моля.