Дейвид Морел
Петата професия (69)

2.

Взеха такси до Гранд Сентрал Стейшън, после се прекачиха на друго до Сентрал Парк и оттам стигнаха пеша до един хотел близо до Пето Авеню.

Апартаментът, който Савидж резервира по телефона, се оказа доста просторен.

— Рейчъл, спалнята е твоя — каза той. — Акира и аз ще спим поред на дивана.

Разопаковаха чантите, които бяха купили в Париж.

— Има ли гладни?

Савидж взе поръчките и се обади да донесат сандвичи с пушена сьомга, салати, плодове и минерална вода.

През следващите няколко часа те си отпочинаха, изкъпаха се и си хапнаха добре. Въпреки че бяха спали в самолета, това не им беше достатъчно, затова си поръчаха и кафе. Смениха си дрехите. Следобед Савидж отиде до близкия магазин и купи палта и ръкавици, защото по телевизията бяха предупредили, че нощта ще е студена и влажна. Изчакаха до девет часа.

— Готови ли сте? — попита ги той.

— Още не — отвърна Акира. — Има някои неща, които трябва да обсъдим. Зная отговора ти предварително, но все пак ще задам въпроса си. Не е ли по-добре да оставим Рейчъл тук?

— Ние смятаме, че не са ни проследили, но не сме сто процента сигурни. Ако я оставим тук, може да изпадне в беда.

— Може би.

— Това е неприемлив риск.

— Съгласен съм.

— Тогава какъв е проблемът?

— Нещо, което трябваше отдавна да се сетя. Знаеш ли какво ми хрумна. Твоят ангажимент към Рейчъл…

— Какво общо има това?

— Моят беше да защитавам съпруга й. Пристигнах един ден преди ти да дойдеш. Греъм се беше спазарил за цената. Тебе пък те изпрати да освободиш Рейчъл. Не ти ли е минавало през ум, че това не е случайно съвпадение? Човекът, който ни беше наел да охраняваме Камичи преди шест месеца, сега ни изпрати пак заедно на острова. Това беше първата задача и на двамата след възстановяването ни.

— Искаш да кажеш, че е трябвало да се срещнем? — по гърба му полазиха тръпки.

— Нямаше гаранция, че ще се видим там. Но така или иначе аз щях да те проследя.

— Същото щях да направя и аз, ако ролите ни бяха разменени. Греъм е знаел, че ще изпълним съвестно задълженията си.

— Да, знаел е, че колкото и време да ми отнеме, аз все пак ще те намеря.

— Има само няколко души, които биха могли да го сторят. Ти си един от тях и със сигурност щеше да ме откриеш. Искал е да се срещнем лице в лице.

— И да разкрием един на друг общия си кошмар.

— Който всъщност е нереален. Но защо смятаме, че всичко това се е случило в действителност? Защо Греъм ни събра преди шест месеца, а сега за втори път?

— Затова зададох въпроса си преди малко. След като не знаем какво ни очаква, трябва ли да вземем Рейчъл с нас? Не я ли излагаме на по-голяма опасност така?

— Тогава какво да правим? Искаш да я оставим тук ли?

— Искам само да разбера какъв беше онзи мъртъв мъж, когото видях пред себе си.

— И аз също — добави Савидж.

— Значи тръгвате — каза Рейчъл.

Те се обърнаха изненадано към нея.

— А аз тръгвам с вас.