Вяса
Бхагавадгита (2)

Първа глава

Дхритаращра^[1] каза:

 

1

На Курукшетра — полето на правдата

събрани от жажда да се сражават,

какво направиха, о, Санджая,

моите синове и Пандавите?

 

Санджая каза:

2

Щом синът ти раджа Дурьодхана

видя отсреща строени войските

на петимата Пандуви сина,

каза така на учителя Дрона:

 

 

3

„Гледай, учителю, мощната армия

на Пандувите чада, подредена

от умелия син на Друпада,

който е твой ученик във войната!

 

4

Тези стрелци, тези славни герои

са равни в боя на Бхима и Арджуна;

Там са Вирата и Ююдхана,

великият колесничар Друпада,

 

5

и Дхрищакету и Чекитана,

също и смелият цар на Каши,

и Пуруджит и Кунтибходжа,

и Шайбя, който е бик сред мъжете,

 

6

непобедимият Юдхаманю

и неустрашимият Уттамауджа,

децата на Драупади и Субхадра —

всеки от тях сам убива хиляда.

 

7

Ето и моите доблестни воини,

о, най-велик от два пъти родените,

ще ти посоча сега за сравнение

водачите на моята армия:

 

8

Освен теб виждам начело Бхйшма,

Карна и всепобедния Крипа,

и Викарна, и Ашваттхама,

и също сина на Сомадатта.

 

9

Виждам и още много герои,

всичките — майстори във войната,

с разнообразно въоръжение,

готови за мен да си жертват живота.

 

10

Но не достигат нашите сили,

които в боя ще води Бхйшма!

Достатъчни са техните сили,

които в боя ще води Бхима.

 

11

И трябва всеки воин от нашите

да устоява твърдо в редицата —

всички вие по време на битката

трябва Бхишма да защитавате.“

 

12

Тогава, за да насърчи Дурьодхана,

сам Бхишма — праотецът прославен

протръби с бойната раковина

и лъвски възторжен рев се разнесе.

 

13

И раковини, и барабани,

тимпани, рогове и литаври

внезапно отвсякъде зазвучаха

като ужасен небесен грохот.

 

14

Прави в могъщата колесница,

с бели коне устремени пред нея,

мигом Кришна Мадхава и Арджуна

надуха неземните раковини.

 

15

Наду Всепобедният Девадатта,

Богът на Знанието — Панчаджая.

А Вълчият търбух Бхимасена

изсвири с огромния рог Паундра.

 

16

Най-големият брат Юдхищхира

наду победно Анантавиджая,

другите двама Пандави тръбяха

с Манипушпака и звучна Сугхоша.

 

17

Царят на Каши — стрелецът точен,

и великият воин Шикханди,

и Вирата, и Дхрищадюмна,

и непобедимият Сатяки,

 

18

на Драупади чедата, Друпада —

о, ти, владетелю на Земята, —

и мощноръкият син на Арджуна —

всички надуваха раковини.

 

19

Страшният тътен потресе сърцата

на стоте сина на Дхритаращра.

Този гръмовен екот изпълни

земния въздух и небесата.

 

20

Арджуна щом видя синовете

на Дхритаращра готови за боя,

грабна своя лък и си вдигна

знамето — гербът му беше маймуна.

 

21

Тогава, велики мой господарю,

така на Кришна Арджуна рече:

О, Неизменни, спри колесницата

там между двете световни армии,

 

22

та по-отблизо сам да огледам

онези воини, за битка жадни,

с които ще трябва да се преборя

в предстоящото ни сражение.

 

23

Нека огледам онези, които,

събрани там, за война строени,

ще изпълняват, каквото нарежда

на Дхритаращра синът злонамерер.

 

Санджая каза:

24

И ето че богът Кришна, о, Бхарата,

изслуша желанието на Арджуна

и спря могъщата колесница

между двете велики армии.

 

25

И посочи към Бхишма и Дрона,

и всички владетели на земята,

и му каза: „Гледай, о, Партха,

всички потомци на Куру събрани!“

 

26

Арджуна там видя своите дядовци,

своите тъстове, вуйчовци, внуци,

своите учители и синовете си,

своите братя и стари другари,

 

27

своите сродници и благодетели —

строени в двете враждебни армии.

Като видя всички свои роднини

един срещу друг за война строени,

 

28

обзет от тъга велика, Арджуна

изрече тези отчаяни думи:

„Сега като виждам своите близки,

о, Кришна, събрани тук да воюват.

 

29

всичките крайници ми отмаляват

и от страх ми пресъхва устата,

разтреперва се моето тяло

и косата ми се изправя;

 

30

дланта ми изпуска лъка Гандива,

чувствам, че ми е пламнала кожата,

да стоя на крака, нямам сили,

помътнява умът ми объркан.

 

31

Твърде зловещи знамения виждам

и не намирам никакво благо

в това изтребление на роднини,

което почва сега, о, Кешава.

 

32

Аз не желая победата, Кришна,

нито царството, нито насладите!

За какво ни е царство, Говинда,

или наслади — дори и животът,

 

33

щом всички тези, зарад които

желаем царство, наслади, щастие

сега, събрани да се избиват —

отричат богатството и живота?

 

34

Тук са моите отци и учители,

и синовете ми, и дедите,

моите тъстове, моите шуреи,

вуйчовци, внуци и други близки.

 

35

Не желая смъртта им, Мадхусудана,

дори те моята да желаят,

дори за господство над трите свята —

нежели заради земното царство!

 

36

Нима ще бъде за нас наслада

на Дхритаращра рода да избием?

Избивайки злите, о, Джанардана,

сами зъл грях и ние ще сторим.

 

37

О, не, на моите братовчеди,

на нашите близки не бих посегнал!

Нима ще бъдем щастливи, Мадхава,

ако с роднинска кръв се облеем?

 

38

Макар че те, заслепени от алчност,

може никакво зло да не виждат

в изтреблението на роднини,

ни грях — в насилието над приятели,

 

39

нима не трябва ние да мислим

как този грях да предотвратиме,

щом в изтреблението на роднини

виждаме злото, о, Джанардана?

 

40

Когато един род сам се изтребва —

в него изгасват най-древни закони,

а щом изгасне изконната правда —

в рода греховност се възцарява.

 

41

Когато греховност цари, о, Кешава,

в рода жените се покваряват,

а щом са нечисти жените, Варшнея —

настъпва кастовото смешение.

 

42

Това смешение в ада повлича

и рода, както родоубийците.

Пропадат в ада дори предците,

от обредните жертви лишени.

 

43

Така убийците на рода си,

донесли смут и кастосмешение,

убиват изконни семейни закони

и върховната родова правда.

 

44

А тези хора, о, Джанардана,

чийто родов закон е потъпкан —

во веки ада ще обитават —

така сме чули, така се знае.

 

45

О, мрачна участ! Какъв грях огромен

сме решени сега да извършим —

алчни за царска власт и наслади,

се готвим своя род да изтребим.

 

46

Така за мен по-добре ще бъде:

сам без оръжие, без съпротива

от синовете въоръжени

на Дхритаращра да бъда погубен.“

 

Санджая каза:

47

В часа преди боя тъй рече Арджуна

и като седна пак в колесницата,

захвърли своя лък и стрелите си,

с ум, обхванат от тежко страдание.

 

Ом тат сат

Така в славната Бхагавадгита, която е сред най-мъдрите упанишади, в тази наука за брахман, в това ръководство по йога, в беседата между Шри Кришна и Арджуна, завършва първа глава, наречена

ЙОГА ЧРЕЗ ОТЧАЯНИЕТО НА АРДЖУНА.