Цветан Стоянов (автор и преводач)

Произведения

Сборник

Предговор

Преводни произведения

Сборник

Роман

Повест

Пиеса

Поема

Поезия

Биография

По-долу е показана статията за Цветан Стоянов от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.

[±]
Цветан Стоянов
български литературен историк, критик и преводач
Роден
Цветан Савов Стоянов
Починал
3 юли 1971 г. (41 г.)
Националност България
Учил вСофийски университет
Литература
Жанровеесе, роман
Известни творби„Броселиандовата гора“ (1973),
„Невидимият салон“ (1978),
„Геният и неговият наставник“ (1978)
Семейство
СъпругаАнтоанета Войникова
ДецаДанила Стоянова
Цветан Стоянов в Общомедия

Цветан Стоянов е виден български интелектуалец, литературен историк, критик, философ, преводач, писател. Превежда и издава произведения на Шекспир, Суифт, Байрон, Шели, Колридж, Бърнс, Шарлот Бронте, Чарлз Дикенс, Оскар Уайлд, Бърнард Шоу, Джек Лондон, Уолт Уитман, Емили Дикинсън, Киплинг, Стайнбек, Ърскин Колдуел, Джон Брейн, Харпър Ли и мн. др.

Биография

Цветан Савов Стоянов е роден на 28 януари 1930 г. в София. Завършва гимназия в София през 1947 г. Завършва право в Софийския университет през 1952 г. и школата по журналистика през 1954 г. Печата за първи път през 1947 г. във в-к „Отечествен фронт“.[1] В периода 1953 – 1955 работи в Българската телеграфна агенция (БТА). За една година (1955 – 1956) е литературен сътрудник във в-к „Земеделско знаме“.

В периода 1961 – 1963 г. Цветан Стоянов е редактор в отдел „Критика“ на сп. „Септември“, а след това във в-к „Литературен фронт“ (1967 – 1969). От 1969 г. е научен сътрудник в Института за съвременни социални теории при Президиума на БАН. Член е на Съюза на българските писатели.

През 1970 г. Цветан Стоянов защитава дисертация на тема „Идеи и мотиви на отчуждението в западната литература от средата на XVIII в. до средата на XIX в.“.

Автор е на книгите „Невидимият салон“, „Културата като общение“, „Идеи и мотиви на отчуждението в западната литература“, „Геният и неговият наставник“, „Непобеденият победен“, „Мъдростта на древните митове“ (със Здравко Петров) и др. От статиите и есетата му се открояват „Невидимият салон“, „Броселиандровата гора“, „За хубавите разговори“, „Българско, наистина българско“, „Случаят Емили Дикинсън“, „По повод духа на мястото“, „Езикът на певеца“, „Поуките на житието“ и др.[2]

Умира само на 41 г. вследствие поредица от лекарски грешки, започнали с операция от апендицит.

Оценки

Според критиката: „Невероятно каква трудоспособност трябва да е притежавал, за да напише и преведе всичко, което ни е оставил, и то да е с такова високо качество.“[3]

За него Константин Павлов казва: „Единствените неща, които можеха да го ядосат, бяха бездарието и невежеството. Доказва го написаното от него, доказва го и личният му живот. Доказа го и смъртта му: бездарието и невежеството – в едно от своите медицински превъплъщения – го убиха“. В спомените на поета той е битувал еднакво уютно и в чуждите държави, и в различните векове, а като човек Цветан Стоянов е бил мек и деликатен.

Писателят Тончо Жечев го смята за най-видния мислител на своето поколение.[4] В предговора си към неговите „Съчинения в два тома“ (1988) той пише: „След Пенчо Славейков и Гео Милев не познавам в нашата най-нова културна история толкова страстен тръбач на новото, на модерното, на съвременното, както и толкова съкровен творчески порив, всестранно подготвен и екипиран за приближаване на нашата литература към най-високите духовни постижения на другите народи, като Цветан Стоянов.“ [5]

Памет

През 2001 г. НДК организира двугодишен Национален конкурс за есеистика „Цветан Стоянов“.[6]

На софийската улица „Гогол“ № 6, родната къща на Цветан Стоянов, е поставена паметна плоча с надпис: „Общението свърши, но красотата... остава, Вселената е пълна с нея“, цитат от есето му „Броселиандовата гора“.

Библиография

Цветан Стоянов, „Съчинения в два тома“, Т. 1, „Културата като общение“, 1988
Цветан Стоянов, „Съчинения в два тома“, Т. 1, „Културата като общение“, 1988
Цветан Стоянов, „Съчинения в два тома“, Т. 2, „Отчуждението“, 1988
Цветан Стоянов, „Съчинения в два тома“, Т. 2, „Отчуждението“, 1988
  • „Ние и Арчи. Екскурзоводска история“ (1961)
  • „Случаят с професора“. Повест (1966)
  • „Над твоя дом спокойствие“. Повест (1967)
  • „Нишките, които се прекъсват. Проблемът за алиенацията в литературата и обществената психология на Запад“ (1967)
  • „Мъдростта на древните митове“ (1968, 1975) (със Здравко Петров)
  • „Изключителната биография на Буди Будев“. Роман (1969)[7]
Посмъртно:
  • „Броселиандовата гора“ (1973)
  • „Идеи и мотиви на отчуждението в западната литература“. Монография в три тома.
Т. 1: „От Робинзон до „Манифеста“ (1719 – 1848)“ (1973)
  • „Геният и неговият наставник. Идейните отношения между Достоевски и Победоносцев: една скрита страница от историята на патернализма“ (1978)
  • „Невидимият салон“ (1978)
  • „Български преводачи – избрани преводи“ (1984)
  • „Съчинения в два тома“ (1988) – с предговор на Тончо Жечев
Т. 1: „Културата като общение“
„Статии, есета, студии, диалози“
„Геният и неговият наставник“
Т. 2: „Отчуждението“
„Есета“
„Нишките, които се прекъсват“
„Идеи и мотиви на отчуждението в западната литература“
  • „Избрано и непубликувано“ (1994)
  • „Непобеденият победен“ (2006)
  • „Писма до света“ (2010)

Литература

  • Тончо Жечев, „Помен за Цветан Стоянов“, в. „Литературен форум“, № 13, 29 март – 4 април 1995.
  • Панко Анчев, „Новото начало в XX век: 70 г. от рождението на Цветан Стоянов“, в. „Български писател“, № 9, 7 март 2000.

Източници

Външни препратки

Есета
За него