Полин Реаж (автор)

Произведения

Историята на О (Histoire d'O)

Биография

По-долу е показана статията за Ан Декло от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Ан Декло
Anne Desclos
ПсевдонимДоминик Ори, Полин Реаж
Родена23 септември 1907 г.
Починала26 април 1998 г. (90 г.)
Професияписател, журналист, преводач, учител, редактор
Националност Франция
Активен период1937 – 1998
Жанрлюбовен роман, еротична литература
Известни творби„Историята на О“
НаградиКавалер на Ордена на Почетния легион
СъпругРемон Аржил
(1929 – 1933)
ДецаФилип
Уебсайт

Ан Декло (на френски: Anne Desclos) е френска журналистка, преводачка, редакторка и писателка на класическия еротичен любовен роман „Историята на О“. Пише литературна критика под псевдонима Доминик Ори (на френски: Dominique Aury) и романа си като Полин Реаж (на френски: Pauline Réage).

Биография и творчество

Ан Сесил Декло е родена на 23 септември 1907 г. в Рошфор сюр Мер, Поату-Шарант, Франция. Като малко дете първо живее с баба си в Англия, а после израства в Рошфор, Франция. Родена в двуезично религиозно семейство тя от малка учи английски и френски. Учи в лицея „Фенелон“, лицея „Кондорсе“, и английска литература в Сорбоната.

След дипломирането си през 1929 г. се омъжва за Раймон Аржил и първоначално е домакиня, като отглежда единствения си син – Филип. Разделят се през 1933 г.

После тя започва да работи в Париж като учител по английски, журналист към „L'Insurgé“ и „Combat“, и преводач, с псевдонима Доминик Ори. По време на Втората световна война се премества в провинцията и е колумнист в списанието „Тут е Тут“. В периода 1943 – 1944 г. работи в организацията по снабдяването към правителството на Виши. Публикува две антологии в сътрудничество с Тиери Молние, и антология от френски религиозни стихотворения заедно с Жан Полан.

В периода 1950 – 1952 г. е член на журито на издателство „Галимар“. Като уважаван критик, тя участва в журито за важни литературни награди като наградата на критиката, наградата „Алберт Швайцер“, наградата „Пол Валери“, наградата „Фемина“ и наградата „Фенеон“. В периода 1974 – 1977 г. е назначена за член на Висшия съвет за литература на правителството.

Голям почитател на английска и американска литература, тя превежда произведенията на Олджърнън Чарлс Суинбърн, Джеймс Хог, Джон Купър Поуис, Вирджиния Улф, Т. С. Елиът, Франсис Скот Фицджералд, Ивлин Уо, и др.

Жан Полан, ревностен почитател на Маркиз дьо Сад, я предизвиква да напише роман в негов стил. През 1954 г. е публикуван романът ѝ „Историята на О“ под псевдонима Полин Реаж. Самоличността ѝ като автор е пазена в тайна, и чак през 1994 г., в интервю за списание „Ню Йоркър“, писателката го оповестява.

Романът няма особен успех след първата си публикация във Франция, но става бестселър в САЩ под друго име. През 1959 г. е забранен от съда във Франция като неморален, и се разпространява апокрифно. Забраната е отменена през 1967 г. През 1969 г. е преиздаден като „Retour à Roissy“, допълнен с разказа „Une fille amoureuse“.

През 1961 г. е удостоена с ордена Кавалер на Почетния легион лично от генерал Де Гол за работата си за френската литература.

Ан Декло умира на 27 април 1998 г. в Корбей Есон (Еври), Ил дьо Франс.

Произведения

Като Доминик Ори

Сборници

  • Songes (1961, 1991) – поезия

Като Полин Реаж

Самостоятелни романи

  • Histoire d'O (1954) – преиздаден като „Retour à Roissy“ през 1969 г.
    Историята на О, изд. „Медиум 999“ (1991), ИК „Колибри“, София (2013), прев. Силвия Вегенщайн, Росица Ташева

Екранизации

всичките по романа „Историята на О“
  • 1975 Histoire d'O
  • 1979 Menthe – la bienheureuse
  • 1981 Les fruits de la passion
  • 1984 Histoire d'O: Chapitre 2
  • 2002 The Story of O: Untold Pleasures
  • 2004 The Story of J
  • 2006 O the Power of Submission

Книги за писателката

  • Dominique Aury: La vie secrète de l'auteur d'Histoire d'O – от Анжи Давид
  • Un bouquet pour Dominique Aury (2009) – колектив

Източници

    Външни препратки