Произведения

Документалистика

Есе

Сваляне на всички:
fb2.zip epub txt.zip sfb.zip

Предговор

Роман

Повест

Разказ

Сваляне на всички:
fb2.zip epub txt.zip sfb.zip

Приказка

Сваляне на всички:
fb2.zip epub txt.zip sfb.zip

Биография

По-долу е показана статията за Николай Хайтов от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.

[±]
Николай Хайтов
български писател
Паметник на Николай Хайтов в Борисовата градина в София
Паметник на Николай Хайтов в Борисовата градина в София
Роден
Починал
29 юни 2002 г. (82 г.)
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, България
Литература
Жанроверазказ, есе, пътепис
НаградиДимитровска награда за проза
„Йордан Йовков“ (1995)
Вазова награда (1997)
Народен представител в:
VIII НС   IX НС   
Семейство
СъпругаМария Пиндева (1940 – 1950)
Таня Чорбарска-Хайтова
Жени Божилова-Хайтова
ДецаЕлена Хайтова
Александър Хайтов
Здравец Хайтов
Уебсайт
Николай Хайтов в Общомедия

Николай Александров Хайтов е български писател, драматург, публицист.

Известен е със сборника си „Диви разкази“, както и с оспорваните си съчинения относно гроба на апостола на свободата Васил Левски. Народен деятел на изкуството и културата. Многократно е обвиняван в присвояване на чужди произведения.[1][2][3][4].

Биография

Роден е на 15 септември 1919 г. в село Яврово, Станимашко. Завършва прогимназия в родното си село. В продължение на 3 – 4 години работи като чирак в магазин за брашно, келнер в кръчма, камериер и общ работник в железопътните кариери край близкото село Крумово. През 1938 г. завършва гимназия в Асеновград. Завършва курс по лесничейство в Лесовъдния отдел на Агрономическия факултет в Софийския университет през 1943 г. От есента на 1944 г. е войник в Пловдив.

През 1946 г. постъпва на работа в родопските гори най-напред като участъков горски в Персенкското горско стопанство. След това работи в Лесичово, в Девинско и в Горското стопанство в Сапарева баня. Инженер-лесовъд е в Радуилския участък в горско стопанство „Боровец“, Самоковско, от 1951 г. Осъден на 8 години строг тъмничен затвор и уволнен дисциплинарно от Министерството на горите, без право да работи по специалността си заради незаконни доходи, според публикация във в. „Работническо дело“. По-късно присъдата е отменена, но 2 години е безработен. Търси препитание с писане на очерци.

Първият му очерк е публикуван през 1954 г. в списание „Септември“. Следва предложение за сътрудничество в списанието, където печата свой разказ („Случай без прецедент“) и нов очерк. Пише очерци за вестник „Работническо дело“, „Кооперативно село“ и др. Очерците, които печата, издава в първата си книга „Съперници“ през 1957 г. От 1959 г. е приет за член на Съюза на българските писатели, работи като редактор във вестник Народна култура и списание „Наша родина“. От 1975 до 1977 г. е председател на Столичния съвет на културата.

През 1966 г. става главен редактор на списание „Родопи“, което през следващите години е сред основните поддръжници на Възродителния процес сред помаците, а след това и сред турците. Хайтов се превръща в един от неговите популярни идеолози и съветник на Тодор Живков по този въпрос.[5]

Статуя на Николай Хайтов заедно с прототипа на един от героите от „Диви разкази“ – Хасан Мешов. Автори на паметника са синовете на писателя, скулпторът Александър Хайтов и архитектът Здравец Хайтов. Паметник е поставен през 2007 г.

През 1967 г. излизат знаменитите му „Диви разкази“, авторството на които е спорно. Те имат над 10 издания в България и са преведени на 28 чужди езика, включително китайски. През 1989 г. излизат негови „Избрани произведения“ в 3 тома.

Член е на Съюза на българските писатели (СБП),[6] като от 1966 г. е член на управителния съвет, след това е секретар (1966 – 1968),[7] а от 1993 до 1999 г. е и председател на СБП. За известен период е председател на Творческия фонд на СБП, но е отстранен тихомълком, след като се разразява скандалът около самоволното му влизане в жилището на писателката Яна Язова през 1974 г. и кражбата на оригиналите на неиздадените ѝ приживе романи, вкл. и ръкописа на романа ѝ „Левски“. Той е упрекван в авторитарност и за разцепването на СБП.

Хайтов пише над 10 пиеси, 800 статии и рецензии. Общият тираж на книгите на Хайтов, които са издадени и преиздадени в България, е над 4 милиона екземпляра.

Николай Хайтов има 2 синове – Александър (скулптор) и Здравец (архитект), и дъщеря Елена Хайтова.

Жени се 3 пъти, последната му съпруга е Жени Божилова.

Умира на 82-годишна възраст на 30 юни 2002 г. от левкемия и е погребан в Централните софийски гробища.[8]

Плагиатство

Николай Хайтов неколкократно е обвиняван в присвояване и опити за присвояване на чужди произведения:[1][2][3][4]

  • Опитва се да публикува под свое име сборника с документални разкази „Забравените от небето“ на Екатерина Томова. Когато не успява, активно се противопоставя на издаването му. Авторката получава широка обществена подкрепа от средите на интелигенцията в борбата си да публикува книгата. Поради създалата се гласност Тодор Живков се среща с нея и решава случая в нейна полза.[1]
  • В първото издание на документалната книга за историята на село Манастир от Славчо Дичев, която Хайтов редактира, като автори са посочени и двамата, но в следващото издание като автор фигурира единствено Николай Хайтов. Журналистката Велислава Дърева, която разкрива плагиатството му във в. „Комсомолска искра“ през 1986 г., като публикува факсимиле на кориците на двете издания, е уволнена след писмо на Хайтов до Окръжния комитет на БКП в Пловдив. Издателството излиза с опровержение, че това е полиграфическа грешка.[2][3]
  • През 1985 г. Петър Величков открива чернови на неиздадения дотогава роман „Левски“ на Яна Язова в Централния държавен архив и публикува откъси от него във в. „АБВ“. Според него Хайтов е откраднал беловата на романа (която така и не е намерена) след смъртта на авторката му и го е депозирал в издателство „Христо Г. Данов“, но поради излизането на откъсите го изтегля и заличава всички следи.[4][9]

Признание

Носител е на Димитровска награда за проза, на Националната литературна награда „Йордан Йовков“ (1995) и на Вазовата награда за литература (1997).

Избран е за академик през 1997 г. от Българската академия на науките.

През 2000 г. е удостоен с орден „Стара планина“ първа степен.[10]

На Николай Хайтов е наречена улица в София (Карта).

Цитати

  • „Левски е еманация на българщината в най-висшата ѝ форма“.
  • „Едно е да ти се иска, друго е – да можеш, а пък трето и четвърто да го направиш.“ (из разказа „Мъжки времена“)
  • „Главата ми да отсекат, пак ще викам: „Да живее България!'“
  • „Преговорите за влизане в Европейския съюз да се водят не на колене, а равноправно и при зачитане на собствените национални интереси. За проявените рецидивисти следва да бъде установен специален наказателен режим, а „правата на човека“ да не се превръщат в средство за масово тиранизиране на мирното население.“
  • „Единственото ми агрегатно състояние е Националист!“
  • „Крила имат само тия, дето сърце им иска да лети!“
  • „Орлиците се ловят с живо месо, а не с мърша!“ (из разказа „Сватба“)
  • „Българинът има нещо общо с лисицата: точно когато я мислиш за умряла, тя хукне. Много пъти това ни е спасявало, дано и този път да ни спаси от нашите и чуждите гробари, които са се хванали вече за лопатите. Нацията ни сега е в безпътица, но не е безпътна.“ – в интервю от 1993 г.
  • „В една зверилница, толерантност означава смърт.“
  • „Изтървем ли България, изтървали сме всичко.“

Произведения

Николай Хайтов е автор на разнообразни по жанр и тематика творби.

Филмография

По сценарии и/или произведения на Хайтов са създадени филмите:

Бележки

  1. 1 2 3 Екатерина Томова, „Заради тази книга се срещнах с Тодор Живков“, сайт на издателство „Хермес“, 16-01-2008.
  2. 1 2 3 Евгений Тодоров, „Нови щрихи към образа на великия Хайтов“, 05.12.2007.
  3. 1 2 3 „Велислава Дърева: Уличих Хайтов в кражба, уволниха мен, главния редактор и зам.-главния“, интервю за e-vestnik.bg, 20 май 2009.
  4. 1 2 3 „Петър Величков: Кулезич направи антифилм за Яна Язова, оневинява Хайтов“, интервю за e-vestnik.bg, 28 април 2009.
  5. ↑ Груев, Михаил и др. Възродителният процес. Мюсюлманските общности и комунистическият режим. „Сиела“, 2008. ISBN 9789542802914. с. 63.
  6. ↑ Членове на СБП. Официален сайт на СБП. Посетен на 20 юли 2026 г.
  7. ↑ Народни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 331
  8. ↑ Парцел 1 // София помни. Посетен на 8 септември 2022.
  9. ↑ „Синовете на Хайтов изгубиха дело срещу Петър Величков“, skif.bg, 1 март 2016 г.
  10. ↑ Указ № 3 от 7 януари 2000 г.

Външни препратки

Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
Николай Хайтов.