Ясен Антов (автор)

Произведения

Повест

Биография

По-долу е показана статията за Ясен Антов от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.

[±]
Ясен Антов
български писател, журналист и пътешественик
Роден
Починал
9 октомври 2009 г. (80 г.)
Националност България
Учил вСофийски университет
Литература
Жанровепътепис, разказ, фейлетон
Известни творби„Групова снимка пред Айфеловата кула“ (1981)
Награди„Чудомир“ (1984)
„Златен ланец“ (2005)
Семейство
СъпругаХристиана Василева
ДецаТраян Антов

Ясен Петров Антов е български писател, журналист и пътешественик.

Биография

Ясен Антов е роден на 14 март 1929 г. в София,[1] в семейството на Юлияна Зоркова от Куманово, завършила Солунската българска девическа гимназия, учителка, и Петър Антов.[2][3][4]

Завършва Пета софийска мъжка гимназия,[4] а след това специалност „Право“ в Софийския държавен университет (1952). Автор и редактор е във вестниците „Народна младеж“ (1949 – 1951), „Народен спорт“ (1953 – 1959) и „Ехо“ , на който е един от основателите и в периода 1959 – 1961 е завеждащ редактор. Заместник-главен редактор е на вестник „Стършел“ (1961 – 1976; 1980 – 1990), а след това е главен редактор на „Поглед“ (1976 – 1980).[1] В БНР води авторско предаване – „Накъдето ми видят очите“ и е автор в предаванията „Дискобиблиотека“, „Дядовата ръкавичка“ и „Заедно след полунощ“ по програма „Христо Ботев“.[1][5] Сътрудничи на Радио Франс Ентернасионал (RFI), където води предаването „Гъливер“,[1][6] и БНТ.[5]

Пътешества из Хималаите, Кавказ, Алпите, пустинята Гоби, Африка, Азия и почти цяла Европа. Стига зад Северния полярен кръг.[1]

Член е на Съюза на българските писатели.[7]

Съпруга на Ясен Антов е писателката и преводачка Христиана Василева. Баща е на Траян Антов, известен спортен журналист.[8][5]

Умира на 9 октомври 2009 г.[1]

Творчество

Ясен Антов пише художествена проза, публицистика, хумористични новели и пътеписи и разкази. Негови творби са превеждани и издавани в над 30 държави от Европа, Азия и САЩ. По-известните му книги са:

  • „Моята дълга и тъжна история“
  • „Шест тайни и половина“ (1972)
  • „С чадър и пижама през Хималаите“, пътепис (1993)
  • „Накъдето ми видят очите“ (2000), ISBN 954-9804-02-X
  • цикъл „Необикновени преживявания“
    • „Приключенията на една госпожица“, разкази и стихотворения (2004)
    • „Приключенията на един пешеходец“, разкази и пътеписи (2004), ISBN 954-02-0290-6
    • „Приключенията на Адам от крайната къща“, истории за деца

Признание и награди

Носител е на много отличия, сред които и националната литературна награда за хумористичен разказ „Чудомир“ за 1978, 1984 и 2002 г. (през 2002 г. за разказа „Горещ роман“[9]).

През 2002 г. получава годишната награда на Съюза на българските журналисти за цялостен принос към българската журналистика.[5]

За предаването си за пътешествия и култура по Радио Франс Ентернасионал през 2003 г. получава голямата награда от Фестивала за радио и телевизионни програми „Осмата муза“[5].

Книгата му „Накъдето ми видят очите“ е обявена за „Пътепис на столетието“ в Националния конкурс, посветен на 150-годишнината от рождението на Иван Вазов.

През 2005 г. получава специалната награда за литература на в-к „Труд“ „Златен ланец“ за разказа си „Един човек се радва“.[10]

Носител на орден „Св. св. Кирил и Методий“.

Източници

  1. 1 2 3 4 5 6 Трайкова, Елка. Ясен Антов // dictionarylit-bg.eu. Посетен на 19 март 2026.
  2. ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 169.
  3. ↑ НБКМ-БИА, C VII 131 (гръб)
  4. 1 2 Нося името на легендарен бранител // 9meseca.bg. Посетен на 24 септенври 2026.
  5. 1 2 3 4 5 „На 80 години почина журналистът Ясен Антов“, сайт на СБЖ, 9 октомври 2009 г.
  6. ↑ „Авторът и неговата публика“: В памет на Ясен Антов“ Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine., сайт на БНР, 15 октомври 2009 г.
  7. ↑ Членове на СБП. Официален сайт на СБП. Посетен на 10 юни 2026 г.
  8. ↑ Къдринова, Къдринка. Колеги припомниха с топлота приключенеца и сладкодумеца Ясен Антов // sbj-bg.eu. 27 май 2022. Посетен на 24 септември 2026.
  9. ↑ Културните теми в пресата днес - 26.03.2002 г., vesti.bg, 26 март 2002 г.
  10. ↑ „Ежегодни награди за литература на в. „Труд“, електронен бюлетин „Културни новини“, 20.12.2005 г.

Външни препратки

Разкази и фейлетони
Интервюта