Произведения

Документалистика

Сваляне на всички:
fb2.zip epub txt.zip sfb.zip

Роман

Повест

Биография

По-долу е показана статията за Георги_Божинов_(писател) от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.

[±]
Вижте пояснителната страница за други личности с името Георги Божинов.
Георги Божинов
български писател и журналист
Роден
Георги Петров Божинов
Починал
25 май 2004 г. (80 г.)
Националност България
Учил вСофийски университет
Работилписател, журналист
Литература
Жанровероман, пътепис, документален разказ
ТемаБългарско възраждане, Руско-турска война (1877 – 1878)
Дебютни творби„Вдън гората Дикчам“
Известни творби„Калуня-каля“ (1988)
Семейство
БащаПетър Божинов
СъпругаМинка Глутникова
Деца2

Георги Петров Божинов е български писател и журналист, известен със своите исторически книги, документални разкази и пътеписи.

Биография

Роден е на 27 януари 1924 г. в с. Крива бара, община Брусарци в семейство на земеделци. Баща му Петър Божинов е кмет на селото по време на управлението на Александър Стамболийски, който след преврата на 9 юни 1923 г. е пратен в затвора.

Завършва Ломската класическа гимназия. Учи усърдно немски език, за да чете Шилер и Хайне в оригинал. През 1946 г. записва философия в Софийския университет „Климент Охридски“ с втора специалност „Руска филология“. За да се издържа, работи като хамалин на Сточната гара. След дипломирането си е учител по руски език в Селскостопанския техникум в Пазарджик. През 1953 г. се жени за Минка Глутникова, която по това време е стажант агроном в Пазарджик. Имат две дъщери – Милка и Яна.

През 1950-те години става кореспондент за Благоевградски окръг на БТА, а по-късно – и на вестник „Литературен фронт“. След раждането на втората им дъщеря семейството се мести в Мъглиж, Казанлъшко, а Божинов става кореспондент на вестник „Отечествен фронт. През 1970-те години се връщат в Благоевград, където е кореспондент на вестник „Труд“.

През 1974 – 1975 г. Георги Божинов подготвя и дава в сп. „Септември“ пътеписа си „Гора зелена, вода студена“, който е публикуван в бр. 3 от 1975 г. В последния момент авторът допълва творбата си с три страници, в които са предадени спомените на петима оцелели българи от съветския ГУЛАГ. След последвалата остра реакция от съветското посолство броят е иззет, а цялата редакция на списанието начело с главния му редактор Камен Калчев, включително и редакторът, приел и разписал за печат ръкописа – Николай Кирилов, са уволнени. Божинов също е уволнен като кореспондент на в. „Труд“, изключен е от Съюза на българските журналисти и от Дружеството на писателите в Благоевград. Повече не е назначаван на държавна работа. Жена му, която работи като учителка, също е уволнена. Тези събития довеждат и до създаването на негово досие в органите на Държавна сигурност.[notes 1][1]

След уволнението му през същата 1975 г. започва да пише своята най-добра книга – историческия роман „Калуня-каля“, който завършва през 1980 г. и след дълго отлежаване по редакциите е издаден от „Български писател“ през 1988 г. За жалост, поради спецификата на темата и националистическата кампания, разгърната в страната покрай Възродителния процес, романът остава незабелязан по това време. Преоткрит е четвърт век по-късно от писателя Деян Енев, който спомага книгата да бъде издадена повторно през 2014 г.[2]

Николай Хайтов е сред малцината, помогнали му в трудните години, като го назначава за нещатен сътрудник на сп. „Родопи“.[3] Злополучният пътепис е издаден през 1980 г. в сборника с документални разкази и пътеписи „Кукувица кука“, но от 50 стр. обемът му вече е 15 стр. Авторът сам прави съкращенията, за да види книгата бял свят.

Член е на Съюза на българските писатели.[4]

След 1989 г. Божинов не публикува нова творба, освен няколко статии в печата и разказа „Ай, Халиско“ в сп. „Летописи“. Старите му книги не са преиздавани. Последните си години, напълно забравен, живее в Благоевград, а когато отпада физически, се прибира при дъщерите си в София.

Награден е с почетния знак „Златен век“ на Министерството на културата на 24 май 2004 г. – само ден преди да почине на 80-годишна възраст.

През 2014 г. новото издание на романа „Калуня-каля“, осъществено под редакцията на Деян Енев, става обект на дискусии с участието на Николай Фенерски, Христо Блажев, Бойко Ламбовски, Иван Станков, Манол Глишев, Милена Кирова, Владимир Трендафилов, Александър Шурбанов, Лиляна Александриева, Деян Кюранов и Никола Иванов[5][6][7][8][9][10][11][12][13][14][15][16] и се превръща в една от най-продаваните книги на 2015 г. Изданието е наградено с наградата „Златен лъв“ на Асоциация „Българска книга“ в категорията „За издателски проект с най-голяма обществена значимост и с широк медиен интерес“[17]. На Георги Божинов е присъдена посмъртно и почетната награда от името на книжарите от веригата „Хеликон“[18].

Библиография

  • Вдън гората Дикчам (разкази и очерци). София: Български писател, 1960
  • Юлень (пътеписи). София: Български писател, 1967
  • Караджата (историческа повест за Стефан Караджа). София: Народна младеж, 1972
  • Кукувица кука (документални разкази и пътеписи). София: Български писател, 1980
  • От ек на век (очерк за Руско-турската война 1877-1878 г.). София: Издателство на ОФ, 1982
  • Сивият скиталец (разкази за юноши). София: Български писател, 1986
  • Черешови води (документални разкази и пътеписи). София: Профиздат, 1986
  • Калуня-каля (роман). София: Български писател, 1988. Второ издание: ИК „Хермес“, 2014

Бележки

  1. ↑ В строго секретна справка на Шесто управление на ДС от 1975 г. „Относно: Данни за враждебни и нелоялни прояви в средите на художествената интелигенция“ в раздела „Дейци, по които ще продължи работа“, наред с още двайсетина интелектуалци, по които са придобити чрез подслушване нови данни за противодържавни прояви, е включен и Георги Божинов. Общият за тази справка елемент са изказванията на споменатите лица против СССР, на което се гледа като на най-тежко престъпление (15-М-ф. 22, опис. 1, а.е. 35, 1975 г., цит. в „РАДОЙ. Смутителят на реда и тоягата на властта“ от Таня Стоянова и Стефан Стоянов, с. 190, изд. „Изток-Запад“, 2013 г.)

Източници

  1. ↑ „Да се осмелиш да пишеш за лагерите на Сталин при комунизма в България“, desebg.com, 28 декември 2014 г.
  2. ↑ Деян Енев, „Забравеният роман-шедьовър за Априлското въстание“, fakel.bg, 03.11.2014 г.
  3. ↑ „Романът „Калуня-каля“, който ще разтърси литературата ни“, clubz.bg, 13.11.2014 г.
  4. ↑ Членове на СБП. Официален сайт на СБП. Посетен на 11 юни 2026 г.
  5. ↑ Деян Енев, „Думи за „Калуня-каля“, Портал за култура, изкуство и общество, 29.10.2014 г.
  6. ↑ Николай Фенерски, „Български писател. За Георги Божинов и неговия роман „Калуня-каля“, Електронно списание LiterNet, 09.11.2014, № 11 (180).
  7. ↑ Христо Блажев, „Има кой да чуе кръвта...“, knigolandia.info, 18 ноември 2015 г.
  8. ↑ Бойко Ламбовски, „Удар по тъпана“, в. „Сега“, бр. 5176 (2), 6 януари 2015 г.
  9. ↑ Иван Станков, „Глад за Голямо“, в. „Литературен вестник“, бр. 4, 2015 г.
  10. ↑ Манол Глишев, „Калуна-каля“: закъснял роман“, 5 февруари 2015 г.
  11. ↑ Милена Кирова, „Завръщането на един свръхгерой“, в. „Култура“, бр. 5 (2797), 6 февруари 2015 г.
  12. ↑ Николай Фенерски, „Шедьоврите и вивисекциите им“, offnews.bg, 8 февруари 2015 г.
  13. ↑ Владимир Трендафилов, „Калуня-каля: шедьовърът от кривите улички“, в. „Култура“, бр. 19 (2811), 15 май 2015 г.
  14. ↑ Александър Шурбанов, Владимир Трендафилов, Двама български англицисти за книгата „Калуня-каля“[неработеща препратка], Либерален преглед, 22 юли 2015 г.
  15. ↑ Лиляна Александриева & Деян Кюранов, „Интуиции за Калуня-каля“, Портал за култура, изкуство и общество, 08.09.2015 г.
  16. ↑ Никола Иванов, „Калуньо като Антей“, Портал за култура, изкуство и общество, 16.10.2015 г.
  17. ↑ Награди „Златен лъв“ (2014), crosspoint.mediabg.eu, 12 декември 2014 г.
  18. ↑ „Наградата „Хеликон“ пак отиде при Христо Карастоянов“, в. „Сега“, бр. 5165 (290), 13 декември 2014 г.

Външни препратки