Книги

Биография

По-долу е показана статията за Димитър Мантов от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.

[±]
Тази статия е за българския писател. За кмета на Русе вижте Димитър Мантов (кмет на Русе).
Димитър Мантов
български писател
Роден
Починал
28 юли 2008 г. (77 г.)
Националност България
Учил вСофийски университет
Работилжурналист, редактор в издателство
Литература
Жанровеисторически роман, биография, разказ, очерк
Уебсайт

Димитър Стефанов Мантов е български писател, автор на приключенски и исторически романи, биографии, очерци, разкази.

Биография

Роден е на 13 октомври 1930 г. в с. Босилковци, Русенска област в семейство на учители. Основно образование получава в родното си село. Завършва гимназия в град Полски Тръмбеш. Като ученик редактира младежките литературни списания „Млад творец“ (1945 – 1946) в Полски Тръмбеш и „Пролет“ (1947).

Завършва Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и първоначално работи като юрист, а впоследствие като журналист и редактор в издателство „Народна младеж“ и в Центъра за литературна информация.

Автор е на сценариите на документалните филми „Старите ръкописи“, „Балканската война“, „Алеко Константинов“.

Член е на Съюза на българските писатели.[1]

Умира на 28 юли 2008 г.

Творчество

Автор е предимно на исторически романи, както и на няколко приключенски романа.

Романи

  • „Калоян, цар на българите“ (1958)
  • „Иван Асен II, цар и самодържец“ (1960)
  • „Каменно гнездо“ (1966)
  • „Големият ден“ (1966)
  • „Хайдушка кръв“ (1969)
  • „Зла земя“ (1970)
  • „Дяволската въртележка“ (1971)
  • „Лудите глави“ (1972)
  • „Хан Крум“ (1973)
  • „Ювиги хан Омуртаг“ (1974)
  • „Зъбато слънце“ (1975)
  • „Червен календар“ (1976)
  • „Аулите на хан Омуртаг“ (1976)
  • „Албигойска легенда“ (1977)
  • „Княз Борис I“ (1978)
  • „Царпетрово време“ (1981)
  • „Ястребът“ (1981)
  • „Знак върху камък“ (1982)
  • „Ветровете оставят следи“ (1982)
  • „Големият поход“ (1983)
  • „Южнобългарска хроника“ (1985)
  • „Хайдут Велко“ (1985)
  • „Виа мала“ (1985)
  • „Вълчановият мост“ (1987)
  • „Хайдути шетат по море“ (1988)
  • „Денят на изкуплението“ (1988)
  • „Размирна година“ (1990)
  • „Абагар и вещиците“ (1999)
  • „Нощ в Кабиле“ (2000)
  • „Невидимото въже“

Романизирани биографии

Разкази

  • „Цената на мълчанието“ (1962)
  • „Стъпалата на надеждата“ (1971)

Исторически очерци

  • „Кон до коня, юнак до юнака“ (1962)
  • „Вятър ечи, Балкан стене“ (1963)
  • „Старопрестолни градове“ (1973)

Пише още историческите очерци от библиотека „Бащино огнище“ – „Свищов“ (1962), „Елена“ (1964), „Лясковец“ (1965) и „Несебър“ (1965), както и книгата за деца „Приказки за празници“ (2005).

Източници

  1. ↑ Членове на СБП. Официален сайт на СБП. Посетен на 22 юни 2026 г.

Външни препратки