Ангел Каралийчев (автор и преводач)

Книги

Произведения

Крали Марко

Сваляне на всички:
fb2.zip epub txt.zip sfb.zip

Предговор

Новела

Разказ

Сваляне на всички:
fb2.zip epub txt.zip sfb.zip

Приказка

Сваляне на всички:
fb2.zip epub txt.zip sfb.zip

Преводни произведения

Басня

Новела

Очерк

Разказ

Приказка

Биография

По-долу е показана статията за Ангел Каралийчев от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.

[±]
Ангел Каралийчев
български писател
Ангел Каралийчев, 1932 г. Източник: ДА „Архиви“
Ангел Каралийчев, 1932 г. Източник: ДА „Архиви“
Роден
Починал
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, България (Карта)
Учил вУниверситет за национално и световно стопанство
Литература
Жанроверазказ, приказка, повест, пътепис
Дебютни творби„Орелът“ (1919)
Семейство
СъпругаВела Ушева[1][2]
Ангел Каралийчев в Общомедия

Ангел Иванов Каралийчев е български писател и преводач, известен със своя принос в детско-юношеската литература. Повече от 40 години пише разкази, приказки и повести за деца, включително и преразказвайки български и чуждестранни приказки и легенди. Пише също и произведения за възрастни, като разкази и пътеписи. Работи и като редактор и сътрудник в няколко периодични издания и издателства.

По мотиви от разказа на Ангел Каралийчев „Слепият гъдулар“ е сценарият на телевизионния филм „Чуй звездите“. Една от най-обичаните му книги е „Приказен свят“. За нея през 1974 г. посмъртно му е присъдена Почетна грамота на името на Андерсен и е вписан в почетната книга „Х. Кр. Андерсен“ от Международния съвет за детско-юношеска литература (IBBY).

Живот и творчество

Ангел Иванов Каралийчев е роден на 21 август 1902 година в търновското село Стражица. Писателската му дейност започва, когато е на 17 години – в сп. „Ученическа мисъл“ (Русе) помества стихотворението си „Орелът“. Работи известно време в общината в Стражица. Следва химия в Софийския университет. Дипломира се в Свободния университет, (днес УНСС), през 1928 година, където завършва дипломация.

Групова снимка на сътрудниците на списание „Златорог“, 1925 – 1927 г. Каралийчев е последният вдясно на първия ред. Източник: Държавна агенция „Архиви“

Първата му книга – революционната поема „Мауна лоа“ излиза през 1923 г., на следващата година – сборникът му с разкази „Ръж“, а през 1925 г. е издадена и първата му детска книга – „Мечо“. Работи като редактор във в. „Кооперативна просвета“ (1932 – 1944), изд. „Народна младеж“ (1947 – 1952), в. „Литературен фронт“ (1952 – 1953), изд. „Български писател“ (1952 – 1969). Сътрудничи на списанията „Нов път“, „Червен смях“, „Чернозем“ и др. След известния разрив на „новопътци“ с Георги Бакалов от 1925 г. публикува в сп. „Златорог“ на Владимир Василев, „Българска мисъл“, „Венец“, „Детска радост“, „Светулка“, „Кооперативна просвета“ и др.

Пише разкази, пътеписи, приказки, както и авторизирани приказки и легенди от българския и чуждестранния фолклор. Автор е на книгите с разкази „Ръж“ (1924), „Жълтици“ (1925), „Имане“ (1927), „Сребърна ръкойка“ (1935), както и на 15 книги за деца и юноши: „Приказен свят“ (1929), „Ането“ (1938), „Тошко Африкански“ (1940), „Житената питка“ (1948) и др.

Член е на Съюза на българските писатели.[3]

Умира на 14 декември 1972 г. в София.

Памет

На Ангел Каралийчев е наречена улица в квартал „Витоша“ в София (Карта).

Произведения

  • „Мауна лоа“ (1923; поема)
  • „Крали Марко по народните песни“ (1925; 1930)
  • „Ръж“ (1924; разкази)
  • „Мечо“ (1925; разкази)
  • „Жълтици“ (1925; малки разкази)
  • „Имане“ (1927; разкази)
  • „Крилатият юнак“ (1927; приказка)
  • „Чудната свирка“ (1927; приказка)
  • „Богородична сълза“ (1928; приказки)
  • „Цар Иван Шишман“ (1928)
  • „Приказен свят“ (1929; 1930, 1933; 1943; 1954; 1960; 1969; 1972; 1982; 1985)
  • „Смъртта на хан Крума“ (1929)
  • „Честит човек“ (1929; приказки)
  • „Край огнището“ (1929; 1936; народни приказки)
  • „Мравешка история“ (1931; 1945; малки разкази)
  • „Дядовата броеница“ (1932; 1940; народни приказки)
  • „Кошер. Стихове и разкази за малките спестовници“ (1932)
  • „Лъжовен свят“ (1932, 1941, 1943, 1946; разкази)
  • „Чудната птичка. Четири народни приказки“ (1932)
  • „Бързоходната княгиня. Естонска приказка“ (1933)
  • „Жълтите птички“ (1933)
  • „Месечината и дяволът“ (1933)
  • „Пророческият сън“ (1933)
  • „Аз съм книга хубавица за най-мирните дечица“ (1935)
  • „Сребърна ръкойка. Пътеписи. Настроения. Разкази“ (1935)
  • „Ането“ (1938; 1966; 1976; 1985; 1999; повест)
  • „Вихрушка“ (1938; разкази и легенди)
  • „Крилата помощ“ (1938) – първата радиопиеса, излъчена в България по Варненското радио на 26 декември 1938 г. (съвместно с Матвей Вълев)[4]
  • „Ято“ (1938)
  • „Земята на българите“ (1939; 1942; пътеписи)
  • „Исторически разкази. Легенди, сказания, откъси от миналото на българския народ“ (1939)
  • „Старопланинските бунтовници“ (1939)
  • „Тошко Африкански“ (1940; 1945; 1948; 1953; 1970; 1985; 1999)
  • „Птичка от глина“ (1941; разкази и пътеписи)
  • „Русенският каменен мост“ (1941; 1943; 1945; разкази)
  • „Българчета“ (1942; разкази и приказки за деца)
  • „Кладенче“ (1943)
  • „Книга за малките българчета“ (1943)
  • „Надежда“ (1944; разкази)
  • „Весели премеждия“ (1945; стихове)
  • „Двете маймунчета. Весели картинки и приказки“ (1945)
  • „Великанът и ламята“ (1946, приказка)
  • „Соколова нива“ (1946; разкази)
  • „Български народни приказки“ (1948; 1952; 1954; 1956; 1957; 1958; 1960; 1965; 1971; 1974; 1975; 1985; 1988)
  • „Житената питка“ (1948; 1960; 1965; 1973; 1974; 1988)
  • „Крали Марко освобождава три синджира роби“ (1948)
  • „Най-хубавата земя“ (1948; 1950; 1953; 1957; 1954; разкази и приказки)
  • „Мъничкият Мук. Източна приказка“ (1949)
  • „Народен закрилник“ (1949; 1950; 1954; разкази)
  • „Който не работи, не трябва да яде“ (1950; 1955; приказка)
  • „Строители на републиката“ (1950; избрани разкази)
  • „Бялото гълъбче“ (1951)
  • „Рожен“ (1951; пиеска в две картини)
  • „Разкази и приказки“ (1952)
  • „Малкият орач“ (1953; 1961; 1970; народна приказка)
  • „Приказка за житните зърна“ (1953)
  • „Братче и сестриче“ (1954)
  • „Наковалня или чук“ (1954; 1958; 1963; 1971; 1972; разкази и очерци за Георги Димитров)
  • „Тримата братя и златната ябълка“ (1954; 1980)
  • „Пътища далечни“ (1954; очерци и пътни бележки)
  • „Гладният вълк. Глупавата мечка“ (1956; народни приказки)
  • „Избрани произведения“ (1956)
  • „Самотната елхица“ (1956; приказка)
  • „Лъв без опашка“ (1958; приказка)
  • „Трите патенца“ (1958; приказка)
  • „Топла ръкавичка“ (1959; 1965; 1972; 1975; приказки и разкази)
  • „Безценното камъче“ (1960; 1968; 1970; приказка)
  • „Гостенчета крилати“ (1960; 1964; народни приказки от разни страни)
  • „Пух-пах“ (1960; народна приказка)
  • „Тримата юнаци“ (1960; приказка)
  • „Избрани произведения в 3 тома“ (1962 – 1963)
  • „Майстор на майсторите“ (1963; народна приказка)
  • „Подрумчета“ (1963; сборник мъдрости, афоризми, спомени, случки и импресии)
  • „Юначният заек и вълчицата. Непослушните деца“ (1964)
  • „Локомотивът на историята“ (1965; разкази и очерци)
  • „Най-скъпият подарък“ (1965; 1973; разкази и приказки)
  • „Майчина сълза. Житената питка. Лъв без опашка“ (1966; 1975; 1985; приказки)
  • „Спомени. Из моя дневник. В широката съветска земя. Писатели. Капка мастило“ (1966; 1971)
  • „Имало едно време“ (1968; 1985; народни приказки)
  • „Безценно камъче. Юначният заек и вълчицата. Непослушните деца“ (1970)
  • „Малкият орач“ (1970)
  • „Най-старата приказка на света“ (1970)
  • „Избрани произведения в 2 тома“ (1972)
  • „Бялото агънце. Малкият скъперник“ (1975)
  • „Лъв без опашка“ (1975; приказка)
  • „Камбаната на свободата“ (1976, легенди и предания)
  • „Дядо Божиловата надежда“ (1976)
  • „Дарените години“ (1976)
  • „Патаран и Цървулан“ (1976)
  • „1877“ (1977, исторически разказ)
  • „Торбата с лъжите“ (1977)
  • „Един за друг“ (1977, исторически разказ)
  • „Торбата с жълтиците“ (1980)
  • „Най-тежкото имане“ (1980)
  • „Юначното петле“ (1986, приказка)
  • „Камбаната на свободата“ (1989, легенди и предания)

Източници

  1. ↑ Виктор Иванов, „Трагичната история на Ангел Каралийчев“ (по книгата на Венелин Митев „Големите любови на българските поети и писатели“, „Четилище“.
  2. ↑ Милена Петкова, „Ангел Каралийчев – творецът на вълшебни светове“, „Аз чета“, 21 август 2014.
  3. ↑ Членове на СБП. Официален сайт на СБП. Посетен на 9 юни 2026 г.
  4. ↑ Теодора Димова, 80 години от излъчването на първата радиопиеса, БНР, програма „Христо Ботев“, 28 декември 2018 г.

Външни препратки