Биография

По-долу е показана статията за Владо Любенов от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.

[±]
Владо Любенов
Роден21 август 1961 г. (1961-08-21) (65 г.)
Националност България
Жанрстихотворение
Уебсайтvladolubenov.com
Владо Любенов в Общомедия

Владо Любенов е български поет и прозаик.

Биография

Роден е на 21 август 1961 г. в София. През 1986 г. завършва право в Софийския университет. От 1988 г. работи без прекъсване като адвокат в Балчик и София.

Стихотворения на Любенов са печатани в списания „Пламък“, „Везни“, „Европа 2001“, „Палитра“, както и във вестниците „Сега“, „Дневник“, „Труд“, и други. Член е на Съюза на българските писатели[1] от 1995 г.

Носител на първа награда в конкурса „Жени и вино“ (2007)[2] и трета награда в конкурса Славейкова награда в Трявна (2011).[3]

През 2021 – 2025г. учи редовно и завършва НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“, факултет „Филмови и екранни изкуства“.

Сценарист и режисьор на документалните филми „Йордан Кръчмаров - един забравен поет“ (2003), „Тушков“ (2024), „Капитан Кощи“ (2025), „Все така съм тъжен, Люсиен“ (2026) и др.

Библиография

  • „Аз, неспособният“. изд. „Сюр“, 1991
  • „Видения“. изд. „Български писател“, 1993
  • „Селски нощи“. изд. „Фонд ДГ“, 1996
  • „Брачни сонети“. изд. „Ръжана-Ю“, 2002
  • „Приемане на безнадеждното“. изд. „Ръжана-Ю“, 2005
  • „Адвокати и пеперуди“. изд. „Български писател“, 2007
  • „Неравноделни тактове“. изд. „Ръжана-Ю“, 2012
  • „Рокля за двама“ (разкази). в литературен тандем с Габи Генчева, изд. „Ръжана-Ю“, 2010
  • „Емигрантът“ (роман). изд. „Жанет 45“, 2012
  • „Глад за грях“ (лирика). изд. „Артграф“, 2013
  • „Адвокатът на лудите“ (роман). изд. „Жанет 45“, 2016
  • „Рокля за двама-2“ (нови разкази). в литературен тандем с Габи Генчева, изд. „Артграф“, 2017

Бележки

  1. ↑ Членове на СБП. Официален сайт на СБП. Посетен на 22 юни 2026 г.
  2. ↑ „Когато жената започне да пие сама“, на фейсбук страницата на Буквите, 17 януари 2013.
  3. ↑ Наградените творби, на сайта за поезия ХуЛите, 05.06.2011

Външни препратки