Сафо (автор)

Сафо Σαπφώ
древногръцка поетеса
Бюст с гравиран надпис Сафо от Ересос римско копие на гръцки оригинал от V век пр. Хр.
Родена	VII век пр.н.е. Лесбос, Гърция
Починала	около 570 г. пр.н.е. Левкада
Литература
Период	между 630 и 612 – ок. 570 пр. Хр.
Жанрове	химни, партении, любовни песни
Известни творби	„Любовна болка“, „Молба към Афродита“
Семейство
Съпруг	неизв.
Сафо в Общомедия

Сафо̀ (на еолийски диалект Ψάπφω, Псапфо), наричана още „Божествената Сафо“^[1], е древногръцка поетеса, ползваща се с голям авторитет през Античността и включвана в списъка на Деветимата лирици на Древна Гърция. Тя е първата жена поетеса в историята на европейските литератури и една от най-влиятелните фигури от Античността.

Сафо, най-прочутата поетеса на Древността, е живяла на о. Лесбос около VII – VI в. пр.н.е. Единственото сигурно сведение за нея е аристократичният ѝ произход, както и фактът, че поради политически размирици на острова е била в изгнание за 10 години на остров Сицилия. Писала е лирическа поезия, изпълнявана в съпровод на лира, с музика, която сама е създавала. Стиховете ѝ са се носели от уста на уста, била е известна и почитана още приживе, а след смъртта ѝ името ѝ се превръща в легенда.

Приписвани са ѝ всевъзможни биографични факти, както в Древността, така и до днес. Сведенията за брака ѝ, самоубийството ѝ поради любов към по-млад мъж или прословутата ѝ школа за неомъжени девойки почиват на слухове, анекдоти, театрални пиеси с тема живота ѝ или просто предположения, без да бъдат потвърждавани от никакъв достоверен източник.

Авторитетът ѝ на поетеса през Класическата епоха е безспорен – Аристотел я нарежда сред мъдреците, а Платон я нарича „прекрасна“; двата града на о. Лесбос, Ересос и Митилена, спорят за честта да са нейно родно място, секат монети с образа ѝ. През Елинизма поезията ѝ е събрана от филолозите на Александрийската библиотека в девет книги, а Сафо е включена в канона на деветимата големи лирически поети. През късната римска епоха обаче текстовете ѝ започват да се преписват и изучават все по-рядко и постепенно се изгубват.

Днес от Сафо са запазени само едно цяло стихотворение, няколко по-големи фрагмента и откъслечни фрази и стихове, цитирани в съчинения на други антични автори. Откритията обаче продължават. Разкопките в египетския град Оксиринх, където поради сухия климат са запазени голям брой папируси от времето на късната Елинистическа епоха, обогатяват с немалко текстове библиографията ѝ. Относително скорошна находка – от 2005 г. – от нейното творчество е стихотворение, разчетено върху папирусни късове, намерени случайно в корема на мумия, съхранявана в Кьолнския университет.

Сафо произлиза от заможно семейство с политическо влияние на остров Лесбос, но политическите теми не намират голямо отражение в поезията ѝ. Тя е женена за богаташа Керкил от остров Андрос и е известно, че има поне една дъщеря на име Клеида. В началото на VI век пр.н.е. живее по политически причини в изгнание в Сиракуза. По това време тя вече е толкова известна в гръцкия свят, че при пристигането ѝ в града там е издигната нейна статуя.

Основната част от стиховете на Сафо днес са изчезнали, като са запазени отделни фрагменти и три цели стихотворения. Според древните автори, които са разполагали с произведенията ѝ, темата на много от тях е хомосексуалната любов. От там думата лесбийка (по името на нейния роден остров Лесбос) се е превърнала в нарицателно.

Философът Максим от Тир през III век пише, че Сафо е била „дребна и мургава“ и че нейните взаимоотношения с приятелките ѝ са били подобни на тези на Сократ:

Какво друго беше любовта на жената от Лесбос, ако не Сократовото изкуство на любовта (стига да е позволено да сравняваме нея, по-древната, с нещо по-ново)? На мен ми се струва, че те са практикували любов всеки по своя начин, тя – тази на жените, той – тази на мъжете. Защото, казват, и двамата обичали мнозина и били запленявани от всичко, което е красиво. Това, което за него били Алкивиад, Хармид и Федър, за жената от Лесбос били Гирина, Атис и Анактория [според други източници името е Анагория].

Завръща се на остров Лесбос през 581 пр.н.е. и според някои източници доживява до дълбока старост. Обаче в Древността и през Средните векове е популярна легенда, според която Сафо се е хвърлила от скала заради несподелена любов към моряк на име Фалон. Тази легенда датира от римско време, когато се споменава от Овидий и Лукиан, и със сигурност не е с християнски произход.

Клавдий Елиан пише в „Пъстри истории“ (Ποικίλη ιστορία), че Платон е наричал Сафо мъдра. Хораций пише в своите „Оди“, че лириката на Сафо е достойна за свято възхищение. Според епиграма в Палатинската антология (9.506), приписвана на Платон:

Някои твърдят, че в света има девет музи. Това е невярно:

Ето я и десетата – дъщерята на Лесбос, Сафо!

(превод В. В. Вересаев)

Една от поемите на Сафо, „Струва ми се равен на боговете“ (Φαίνεταί μοι κἠνος ἴσος θέοισιν), е известна с това, че е преведена от римския поет от I век пр.н.е. Катул в неговата „Ille mi par esse deo videtur“ (Catullus 51). Голямо ново литературно откритие, Миланският папирус,^{cds.colleges.org. 367} намерен в обвивката на мумия и публикуван през 2001 г., показва голямото уважение, което поетът Посидип Пелски, известен автор на епиграми (III век пр.н.е.), изпитва към „божествените песни“ на Сафо.^[2]

• Гаспара Стампа
• Логограф
• Старогръцка литература
• Естетика
• Лесбийка
• Сонет
• Аристокрация (форма на управление)
• Дивус
• Ръкопис
• Анакреон

• В Общомедия има медийни файлове относно Сафо

На български

• Произведения на Сафо в Моята библиотека в превод на Борислав Георгиев
• Творби на Сафо в Литернет в превод на Яна Букова

На английски

• ((en)) Текстове на Sacred-texts.com
• ((en)) Текстове на Classicpersuasion.org
• ((en)) Текстове на Classicspage.com Архив на оригинала от 2006-01-30 в Wayback Machine.

• Reading Sappho: Contemporary Approaches. Berkeley: University of California Press, 1996.
• Re-Reading Sappho: Reception and Transmission. Berkeley: University of California Press, 1996.

Два сборника под редакторството на Ellen Greene със статии от съвременни автори в областта на класическата филология, литературната история, културологията, феминистката теория и др. Дават изчерпателна информация за богатството от теми и гледни точки в изследванията върху Сафо от последните десетилетия.

• Margaret Reynolds. The Sappho Companion. New York, 2002

Изследване за начина, по който всяка епоха „конструира“ Сафо според собствените си потребности, за клишетата, съпровождащи разказа за личността ѝ, и за това колко различни и често противоположни неща се асоциират с името ѝ в отделните исторически моменти.

• If Not, Winter: Fragments of Sappho, translated by Anne Carson. New York, 2002.

Съвременен, красив и вдъхновен превод на Сафо от една от най-значимите англоезични поетеси на настоящето.

• Margaret Williamson. Sappho's immortal daughters. Harvard University Press, 1995, ISBN 0-674-78912-1

Внимателно подготвено критическо изследване, което грабва вниманието, макар да не интерпретира почти нито един текст на Сафо. Книгата е исторически материал за социалното и историческо място на Сафо в света на мъже и жени, заедно с отлична дискусия върху изображенията върху вази.^[1]

• Сафо, 100+1 фрагмента, превод от старогръцки, уводна статия и бележки Яна Букова, изд. Стигмати, София, 2009

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Sappho и страницата Sappho в Уикипедия на английски и английски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за творби, създадени преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на техните съавтори. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

Нормативен контрол BIBSYS BNE BNF BNper CiNii CONOR.BG FAST GND ISNI NLI J9U Koninklijke LCCN LNB MBa NDL NEWW Women Writers NKC NLA NLG NSK Open Library PLWABN ICCU LIBRIS SNAC IdRef ULAN VIAF WorldCat