Румен Леонидов (преводач)

Биография

По-долу е показана статията за Румен Леонидов от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.

[±]
Румен Леонидов
български поет и преводач, журналист и общественик
През 2010 г.
През 2010 г.
Роден
17 май 1953 г. (73 г.)
Учил вПловдивски университет
Литература
Жанровестихотворение
НаградиПърва награда за поезия и Наградата на ВМРО на „Мелнишките вечери на поезията“ (2008)
„Иван Николов“ (2011)
„Кристалът на Виленица“ (Словения) (2012)
Семейство
СъпругаВивиана Асса[1]
ДецаРумена Леонидова
Александър Леонидов
Други родниниЛеонид Янков (прадядо)

Румен Александров Леонидов е български поет, преводач, журналист, издател и общественик.

Биография

Румен Леонидов е роден на 17 май 1953 година в София, България.[2] Правнук е на войводата от ВМОРО Леонид Янков.[3][4] Редовно посещава лобното място на прадядо си, където е канен официално като гостуващ поет.

Завършва българска филология в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“.[2] По време на комунизма работи във вестниците „Студентска трибуна“ и „Средношколско знаме“, а също и в списание „Факел“. В края на 80-те години сътрудничи на нелегалните дисидентски списания „Мост“ и „Глас“. След това работи в „Литературен вестник“, списание „Български месечник“, Българската национална телевизия, списание „Смут“, списание „Власт“, списание „Бизнес уик“, вестник „Поглед“, вестник „Класа“, списание „Книжарница“, вестник „Животът днес“. Уволняван е общо 6 пъти.[5]

Като издател на книги първо ръководи дейността на „Свободно поетическо общество“,[6] а след това на издателство „Факел“.

През 2010 година създава сайта Fakel.bg.[7]

Към 2020 година има издадени 10 стихосбирки и е носител на български и международни награди за поезия.[8] В чужбина има публикувани три сборника с поезия: „Камък в блатото“ (1998, Скопие), „Край на митологията“ (2007, Варшава) и „С върха на езика“ (2009, Любляна).[2] Негови стихове са включени в различни антологии на българската поезия по света, има и самостоятелни публикации в САЩ, Англия, Русия, Италия, Унгария, Индия, Гърция, Сърбия, Австрия, Албания, Украйна, Молдова, Северна Македония, Полша, Словения.[9]

Превежда от руски и френски, с особено внимание се отбелязват преводите му на Владимир Висоцки и Борис Виан.[2]

Член е на Сдружението на българските писатели[9] и на Съюза на българските писатели.[10] Участва многократно в журита на литературни награди.

Награди

  • За книгата „Голям и малък“ е отличен със „Сребърен плакет“ (1995), Рим, Италия.
  • На „Мелнишките вечери на поезията“ през 2008 година печели първа награда за поезия[2] и Наградата на ВМРО за стихотворението си „Песен за Леонид войвода“.[11][12]
  • През 2010 година печели първа награда за поезия от националния хумористичен конкурс „Каунь 2010“ в Хасково.[13]
  • През 2011 година си поделя с Марин Бодаков литературната награда „Иван Николов“.[14]
  • През 2012 г. става носител на „Кристалът на Виленица“, най-голямата литературна награда на Словения.[15]
  • През 2013 г. сайтът му Fakel.bg става носител на Националната награда „Христо Г. Данов“ в категория „Електронно издаване и нови технологии“.[16]
  • През 2014 г. Асоциация „Българска книга“ го обявява за „Рицар на книгата“ в категория „Интернет базирани медии“ – за сайта Fakel.bg, на който той е собственик и главен редактор.[17]

Библиография[18]

Стихосбирки

  • „Трима млади поети“ (сборник, 1977)
  • „И огънят си спомни за искрата“ (1982)
  • „Голям и малък“ (1990)
  • „Неточните размери на живота“ (1995)
  • „Нощта на продавача“ (1997)
  • „Край на митологията“ (1997, 2009)
  • „Класически парчета“ (1999)
  • „Сляпата неделя“ (2011)[4]
  • „Румботавър“ (2013)
  • „Покаяние Господне“ (2020)
  • „С върха на езика“ (2023)

Проза

  • „Панихиди за птици и поети“ (2020)

Други книги

  • „Въпроси : Румен Леонидов представя медийния образ на Кольо Парамов от 1990 до 2006 г.“ (2006)
  • „Уплашеният човек“ (2011, есета)
  • „Деветият кръг на рая“ (2016, есета)

Бележки

  1. ↑ Искра Ценкова, „Семейно положение муза“ Архив на оригинала от 2017-09-27 в Wayback Machine., сп. „Тема“, бр. 10 (57), 13 октомври 2008 г.
  2. 1 2 3 4 5 Сугарев, Едвин. Румен Леонидов // dictionarylit-bg.eu. Посетен на 12 август 2026.
  3. ↑ Новакова, Паулиана. „С дядо си разговарям в сънищата“, казва поетът Румен Леонидов, правнук на войводата Леонид Янков, Лев Балкански // bezgranitsi.bg. 20 август 2020. Посетен на 12 август 2026.
  4. 1 2 Лозанов, Лъчезар. „Сляпа неделя“ – апотеоз на българската родова история // armymedia.bg. 9 септември 2018. Посетен на 12 август 2026.
  5. ↑ „Най-уволняваните журналисти за свободата на вестниците“, интервю на Иван Бакалов с Румен Леонидов и Тодор Токин, E-vestnik.bg, 24 януари 2008.
  6. ↑ Ива Николова, „Гражданинът Румен Леонидов се отрече от поета Румен Леонидов“ Архив на оригинала от 2021-06-06 в Wayback Machine., segabg.com, 13 май 2000.
  7. ↑ Контакти, Fakel.bg, 2 декември 2010.
  8. ↑ „Румен Леонидов: Ако в жилите ни тече пикня, и политиците ни ще са като нас“, Bivol.bg, 16 декември 2011.
  9. 1 2 Страница на Румен Леонидов в Литернет
  10. ↑ Членове на СБП. Официален сайт на СБП. Посетен на 10 юни 2026 г.
  11. ↑ „Румен Леонидов: Когато от чутото те побият тръпки“ Архив на оригинала от 2008-12-01 в Wayback Machine., Public Republic, интервю на Росица Йотковска, 23 ноември 2008.
  12. ↑ Живко Желев, „Румен Леонидов удави Мелник в кръв и вино“ Архив на оригинала от 2012-05-03 в Wayback Machine. на личния сайт на Живко Желев, 8 октомври 2008 г.
  13. ↑ „Баш Каунь 2010 – карикатуристът Борислав Данев“, Haskovo.info, 7 септември 2010 г.
  14. ↑ „Малина Томова (посмъртно), Марин Бодаков и Румен Леонидов взеха Националната награда за поезия „Иван Николов“, сайт на издателство „Жанет 45“.
  15. ↑ „Румен Леонидов взе наградата „Кристалът на Виленица“, Lira.bg, 12 септември 2012.
  16. ↑ „Наградиха Иван Теофилов с наградата „Хр. Г. Данов“, информационна агенция „Стандарт“, 15 юни 2013.
  17. ↑ Евгения Джорджева, „Румен Леонидов стана „Рицар на книгата“, Bivol.bg, 24 април 2014 г.
  18. ↑ Румен Леонидов // plus.cobiss.net. Посетен на 12 август 2026.

Външни препратки

Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
Румен Леонидов.