Произведения

Поезия

Сваляне на всички:

Биография

По-долу е показана статията за Христо Черняев от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Христо Черняев
български поет, публицист и писател
Роден
Починал
8 януари 2021 г. (90 г.)

Учил вШкола за запасни офицери
Литература
НаградиСв. св. равноапостоли Кирил и Методий

Христо Черняев е псевдоним на Христо Иванов Бонев, български поет, публицист и писател[1].

Биография

Христо Бонев е роден на 3 февруари 1930 г. във Варна, в семейство на железничар. Прекарва юношеството си в село Борово, Русенско. Учи в Бяла и в Русе, където завършва гимназия през 1949 г. Завършва Школата за запасни офицери във Велико Търново, след което в продължение на 10 години е офицер. Работи също така като военен кореспондент, а по-късно като редактор на вестник „Народна армия“ и отговорен редактор на редакция „Българска литература“ в Националното радио (1964), завеждащ отдел „Поезия“ във вестник „Пулс“ (1965 – 1970) и в списание „Пламък“ (1970 – 1976).

Член е на Съюза на българските писатели[2] и СБЖ. Преводач от руски език.

Първата му публикация е през 1946 г. в сп. „Кооперативно другарче“, редактирано от поета и преводача Александър Муратов (стихотворението „Орач“).

Издал е 35 книги с поезия, есеистика и произведения за деца. Превеждан е на няколко езика, между които украински, руски, английски, френски, испански, арабски и хинди.

Носител е на орден „Св. св. Кирил и Методий“ и на Голямата литературна награда „Варна“, както и на множество литературни отличия. Почетен гражданин е на град Борово.[3]

Умира на 8 януари 2021 г.

Библиография

  • „Момъкът от взвода“ (1954)
  • „Комсомолска поема“ (1964)
  • „Лирика“ (1965)
  • „Животът, който не умира“ (1967)
  • „България“ - поема
  • „Сребърни зарани“
  • „Гергьовски дъжд“
  • „Прости радости“ (1971)
  • „Старопланински дни“ (1975)
  • „Далечни гари“ (1978)
  • „Стихотворения“ (1979)
  • „Край брега на Янтра“
  • „Път за автобуси“
  • „Гладни стихове“ (1998)
  • „Крайбрежие“ (2000)
  • „Да се нарадваме на лятото“
  • „Пясъчен пръстен“
  • „Огнище“ (2003)
  • „По чукари и пътеки“ (2007)
  • „Апостоли на българския дух“ (2008)
  • „Бродник“ (избрана лирика)

Източници

Външни препратки