Произведения
Поезия
- Сваляне на всички:
Биография
По-долу е показана статията за Христо Черняев от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
| Христо Черняев | |
| български поет, публицист и писател | |
| Роден |
3 февруари 1930 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Учил в | Школа за запасни офицери |
| Литература | |
| Награди | Св. св. равноапостоли Кирил и Методий |
Христо Черняев е псевдоним на Христо Иванов Бонев, български поет, публицист и писател[1].
Биография
Христо Бонев е роден на 3 февруари 1930 г. във Варна, в семейство на железничар. Прекарва юношеството си в село Борово, Русенско. Учи в Бяла и в Русе, където завършва гимназия през 1949 г. Завършва Школата за запасни офицери във Велико Търново, след което в продължение на 10 години е офицер. Работи също така като военен кореспондент, а по-късно като редактор на вестник „Народна армия“ и отговорен редактор на редакция „Българска литература“ в Националното радио (1964), завеждащ отдел „Поезия“ във вестник „Пулс“ (1965 – 1970) и в списание „Пламък“ (1970 – 1976).
Член е на Съюза на българските писатели[2] и СБЖ. Преводач от руски език.
Първата му публикация е през 1946 г. в сп. „Кооперативно другарче“, редактирано от поета и преводача Александър Муратов (стихотворението „Орач“).
Издал е 35 книги с поезия, есеистика и произведения за деца. Превеждан е на няколко езика, между които украински, руски, английски, френски, испански, арабски и хинди.
Носител е на орден „Св. св. Кирил и Методий“ и на Голямата литературна награда „Варна“, както и на множество литературни отличия. Почетен гражданин е на град Борово.[3]
Умира на 8 януари 2021 г.
Библиография
- „Момъкът от взвода“ (1954)
- „Комсомолска поема“ (1964)
- „Лирика“ (1965)
- „Животът, който не умира“ (1967)
- „България“ - поема
- „Сребърни зарани“
- „Гергьовски дъжд“
- „Прости радости“ (1971)
- „Старопланински дни“ (1975)
- „Далечни гари“ (1978)
- „Стихотворения“ (1979)
- „Край брега на Янтра“
- „Път за автобуси“
- „Гладни стихове“ (1998)
- „Крайбрежие“ (2000)
- „Да се нарадваме на лятото“
- „Пясъчен пръстен“
- „Огнище“ (2003)
- „По чукари и пътеки“ (2007)
- „Апостоли на българския дух“ (2008)
- „Бродник“ (избрана лирика)
Източници
- ↑ Поетът Христо Черняев: Дошло е време съзнанието да определя битието, slovesa.net.
- ↑ Членове на СБП. Официален сайт на СБП. Посетен на 16 юни 2026 г.
- ↑ Почина Христо Черняев, сайт на СБП.
Външни препратки
- Есетата на Христо Черняев излязоха в сборник[неработеща препратка]
- Произведения на Христо Черняев в
Моята библиотека - Христо Черняев в Литературен свят
|